Трайков: За нас „Бургас–Александруполис” няма нито енергийно, нито стратегическо значение

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, в интервю за Нова телевизия, „Здравей, България”

Водещ: Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е гост в „Здравей България!”, добро утро.

Трайчо Трайков: Добро утро.

Водещ: Да започнем с големия шлем? Няма вече голям шлем, така ли е, министър Трайков?

Трайчо Трайков: Новият президент каза какво е новия голям шлем – енергийна ефективност, енергийна независимост, свободен пазар и права на потребителите.

Водещ: Защо решихте да се откажете от „Бургас Александруполис”?

Трайчо Трайков: Конкретните тези и условия са развити и от Министерство на финансите и техните юридически съветници, тъй като те са институцията, която отговаря за проекта. Основната обаче е, че първоначалният план за финансиране на този проект,  както е бил замислен навремето, просто не се е получил. Това трябваше да бъде едно партньорство по една трета с гарантирани доставки на нефт, и с финансиране на проектен принцип, тоест, това означава...

Водещ: Една трета, или разделено половината за руската страна, а пък ние с гърците – останалите?

Трайчо Трайков: Така стана в последствие, като причината да стане така е била, че по този начин са се гарантирали доставките за нефт, в последствие се оказа, че и това не гарантира икономическата рентабилност на проекта и затова той не е възможно той да бъде изграден на проектен принцип, тоест, с проектно финансиране, средствата за изграждането му да бъдат... да се финансират с доходите от експлоатацията му.

Водещ: А защо Министерство на финансите да носи основната отговорност за този проект? Нали все пак е енергиен и би трябвало да е към вашето министерство... прощавайте, ако нещо не съм разбрал?

Трайчо Трайков: Определено не сте, защото още от  преди две години принципал на този проект стана Министерство на финансите, именно поради факта, че това за България не е енергиен проект. Това е транспортен проект, който следва да се разглежда единствено от гледна точка на анализа ползи и рискове. Инвестициите са сравнително големи – над 300 милиона евро за българската част. Приходите сравнително несигурни и към това имаше притеснения на туристическия бранш от района Бургас. Така че, това беше изцяло икономически проект, един бизнес, който в случая ние трябваше да преценим дали да вложим пари или не. Защото този проект за нас няма нито енергийно, нито стратегическо значение.

Водещ: Ползите са сравнително малко, рисковете са сравнително големи, като гледате на проекта чисто като инвестиция...

Трайчо Трайков: Чисто по търговски начин.

Водещ: А другата страна на проекта – екологичната?

Трайчо Трайков: И от едната страна стоят несигурните ползи, и от другата стоят екологичните притеснения, а от трета – липсата на стратегическо значение...

Водещ: Има ли екологични притеснения все още за този проект?  Има ли все още екологични притеснения?

Трайчо Трайков: Екологичните притеснения са у хората в Бургаски регион, в туристическия бранш. Причината обаче, поради която Министерство на финансите обосновава излизането от проекта е икономическа.

Водещ: След като Министерство на финансите обосновава тази икономическа причина... екологични причини няма, защото доколкото съм запознат, миналият месец Министерство на екологията е казало „да” на ОВОС на „Бургас Александруполис”... Та, възможно ли е този проект в крайна сметка да го има, но без участието на България? Без България да си бърка в джоба, без да разчита в последствие на каквито и да било ползи от този проект?

Трайчо Трайков: Не мога да коментирам такава теза, защото това вече е съвсем нов проект, чисто ново като концепция... Вижте, за да прецените каква е стратегическата полза на България от това да има този проект, има много други, при които въпреки, че икономическата целесъобразност е на кантар, или пък има някакви рискове по  опазване на околната среда, които трябва да се управляват, и които да се преценяват, но има ясна стратегическа полза. В случая петролът от Черно море, руският петрол, трябва да отиде в Средиземно море. Очевидно руският петрол има нужда от това, очевидно и приемащата страна за Средиземно море има нужда от това. За България, българската полза не е ясна. Както ако едно момче иска да отиде при своята любима в стаята и минавайки с кални обувки през коридора, очевидно има стратегическа полза за момчето и за любимата му, но не и за коридора. Затова в случая ние разглеждаме този проект, изцяло от гледна точка на икономическата му целесъобразност, а тя е...съмнителна.

Водещ: А, калните обувки? Калните обувки... те не са икономическа целесъобразност, те са свързани с екологията? И ако вие кажете на партньорите от Русия и от Гърция  - ние нямаме финансов интерес, икономически интерес всъщност, да участваме в този проект, а екологически съображения нямаме никакви, те могат да преценят да направят проекта изцяло от двете държави. Възможно ли е това да се случи? Защото, поне такива твърдения прочетох вече?

Трайчо Трайков: Нека да изчакаме и да видим какво ще предприемат другите... двете заинтересовани страни.

Водещ: Но хората в България, или хората от Бургаски регион със сигурност не биха приели...

Трайчо Трайков: Очевидно нищо не е възможно да се случи против желанието на България и на българите.

Водещ: Тези, които държим коридора в крайна сметка?

Трайчо Трайков: Разбира се, всичко трябва да отговаря...  Всичко минава през един много сериозен тест, това е теста на стратегическия интерес. След това, или едновременно с това, минава през два други теста, това е за икономическата целесъобразност и за управлението на екологичните рискове.

Водещ: Проектът не е замразен, не искаме замразяване на проекта, искаме окончателното му спиране, поне от наша страна, нали?

Трайчо Трайков: Надявам се, че ще ме разберете, предпочитам да не влизам в повече детайли, защото вероятно там предстоят юридически процедури между тримата акционери, предстои събрание в Амстердам, където българската страна официално ще представи позицията, приета от Министерски съвет онзи ден.

Водещ: Само нашата държава ли иска да се откаже от проекта, или гърците също?

Трайчо Трайков: На това събрание ще стане ясно каква е реакцията на останалите двама акционери.

Водещ: Защо не поставихте въпроса на това събрание с останалите акционери, а първо оттук, с официално изявление?

Трайчо Трайков: Това събрание предстои и там участва принципала на проекта от българска страна и това е Министерство на финансите.

Водещ: Следващият проект, ако разглеждаме „Бургас Александруполис” като първата крачка, като първата стъпка на отказ от големия шлем – АЕЦ „Белене” – какво се случва там?

Трайчо Трайков: Там за щастие успяхме да вкараме проекта в едни вече нормални релси за управление на проекти. Очакваме от руската страна аргументирано да представи предложенията, които чуваме през медиите. Така че, там  нашата позиция е ясна. Случват се две неща – подплатяване с аргументи на  очакванията ни за пазара и на параметрите на проекта, това е първата посока. И втората, паралелно с нея – договаряне с партньора ни в проекта за приемането на тези условия.

Водещ: Имате ли доклада на  HSBC  на бюрото си вече?

Трайчо Трайков: Няма окончателен доклад. Има междинни доклади за напредъка, които те периодично ни представят, но не е възможно да има окончателен, докато двете страни не са се споразумели. Иначе, ако гледаме данните само за това, какво очакваме, то това не означава нищо, ако не сме договорили условия, които отговарят на тези очаквания. Затова този процес не е приключил, затова имаме срок до края на март.

Водещ: Окончателен доклад ще има едва, след като България и Русия си стиснат ръцете за АЕЦ „Белене”?

Трайчо Трайков: Да, защото голяма част...

Водещ: Не би ли трябвало първо доклада, пък след това да последва споразумение?

Трайчо Трайков: И е така, и не е така. От една страна формулирането на позицията ни е първата част от работата, и може би вие разбирате и  това, като казвате доклад? Но, за да стане, както казвате вие – двете страни да си стиснат ръцете – трябва да се споразумеят по условията. Ако ние кажем, че искаме финансиране за пълния обем на работите, при лихва „х”, а руската страна държи да е финансиране, условно казано с 20% по-малко от пълното, при лихва „х” плюс 2% и искат разпределение на рисковете, което ние преценяваме, че не е удачно, тогава няма смисъл да казваме, че нещо е приключило. Това е същността на разговорите.

Водещ: Междинен доклад сте получили наскоро от HSBC, казвате, или?

Трайчо Трайков: Получаваме, по-точно Българският енергиен холдинг и аз като принципал, получават работната група доклад за напредъка по разговорите. Така че, виждате какви са нашите позиции, какви са позициите на партньорите, с които преговаряме.

Водещ: Вече има ли отговори на онези основни въпроси, които преди време обсъждахме, като – каква е цената на АЕЦ „Белене”, колко струва проекта?

Трайчо Трайков: Не, знаете ли защо? Защото в една ядрена централа, една много голяма част от крайната цена се получава от цената на финансирането, тоест, от лихвите на кредитите, а именно това не е договорено.

Водещ: Има ли отговор на въпроса – дали има пазар за ток и къде е той вече, от страна на консултанта?

Трайчо Трайков: Има разгледани сценарий, сценариите разбира се, те затова са сценарий, защото в модела се влагат различни променливи, различни константи. В енергийния пазар почти всичко е променливо, това е и цената на въглеродните емисии например. Ако цената на въглеродните емисии се удвои, то тогава цената на тока ще е съвсем различна, ако се утрои, или ако си остане на сегашните нива, или ако например намалее. Цената ще бъде една, ако Европа започне да разработва индустриално собствените си газови залежи, и друга, ако продължи да зависи...

Водещ: Но, нали всичко това пак консултантът трябва да го прецени и да го предложи като решение?

Трайчо Трайков: Точно така, това са сценариите. Понякога консултантът се ангажира с някаква преценка за нивото на вероятност на сценариите, но в крайна сметка отговорност за решенията ще носим ние. И затова, когато вече договорим параметрите по конкретния проект, тогава ги сравняваме с очаквания сценарий, преценяваме каква е възможността това да е добре и слагаме фактите на масата. Това е начина, по който ще стане. Едно е ясно, че цената на електроенергията от АЕЦ „Белене”, от която и да е ядрена централа всъщност, няма да е сравнима с тази от „Козлодуй”.

Водещ: Няма да е сравнима, имате предвид, че ще бъде много по-висока?

Трайчо Трайков: Ще бъде много по-висока. Ако себестойността в „Козлодуй” е 40 и няколко лева, то в една нова ядрена централа ще бъде 150 лева и нагоре.

Водещ: Вярно ли е това, което пишат руските медии, „Комерсант”, който много често взима отношение по тези въпроси, че... всъщност оценката на доклада до момента на HSBC е положителна. Тоест, HSBC съветва нашето правителство – правете АЕЦ „Белене”.

Трайчо Трайков: Тяхната задача е да намерят условията, които да направят проекта печеливш. Това е вътрешната същност на тяхната задача. Затова те дават параметри, които ако бъдат договорени, ще направят проекта печеливш, и в същото време ни помагат вв преговорния процес. Както казах, съгласие не е постигнато.

Водещ: HSBC като консултант, който ние ползваме за АЕЦ „Белене”, напоследък получи един удар, който като че ли, нарани реномето му – консултирал е грешно във Великобритания пенсионери, ако не се лъжа, къде да инвестират...

Трайчо Трайков: Да, четох за това, това е рекордна санкция, финансова санкция, глоба за банка в този раздел. Това определено не е добре, не бих искал да съм на мястото на отговорните за това.

Водещ: Преди около месец горе долу, казахте да не чуе дявола, между първо и второ четене Бюджет 2012 може и да стане по-консервативен. Вчера беше гласуван бюджетът, стана ли по-консервативен, според вас?

Трайчо Трайков: За щастие не. Казвам за щастие, въпреки че...

Водещ: Противоречи на това, което казахте преди време?

Трайчо Трайков: Не, напротив, аз казах – да не чуе дявола. Така че, дяволът не е чул, не стана по-консервативен. Казано с прости думи – не стана още по-изрязан и ограничителен, но въпреки това, мисля че е достатъчно стабилен бюджет. Устояхме на призивите на опозицията – напрегнете малко тук, отпуснете малко там... Мисля, че колкото и да е условно в тази ситуация да се дават прогнози, особено за бъдещето, както казваше един писател, въпреки това, мисля че е възможно най-доброто, което може да имаме в момента. Вие си спомняте, че и миналата година и по-миналата година в бюджетната процедура, опозицията ни призоваваха да последваме принципа на страните, които като главна мярка срещу кризата използваха фискални стимули, или монетарното разхлабване. Това са все евфемизми, които казват да се харчи повече, отколкото се получава. И ние тогава отстояхме на тези призиви и сега, сравнявайки се със страните, които не го направиха виждаме, че сме били прави. Защото сега нямаше да мислим как най-оптимално да използваме финансовите си ресурси, а щяхме да слушаме съветите на международни институции откъде да режем.

Водещ: Защо, въпреки че не слушаме... хайде, слушаме съветите на международни институции, не ни се налага да го правим както гърците например, защо...

Трайчо Трайков: Както го правихме през всичките... през половината от двадесетте години, че и повече.

Водещ: Защо, въпреки че в България данъците са най-ниските в цяла Европа, защо въпреки, че работната ръка е сравнително евтина, да не кажа най-евтината в цяла Европа...

Трайчо Трайков: Което не е чак толкова добре, така че това искам да го извадя от кошницата с предимства за България.

Водещ: Добре, защо има отлив на инвестиции от България и какво ще се случи следващата година, според вас?

Трайчо Трайков: Веднага ще ви отговоря, че няма отлив на инвестиции, няма затворени производства, няма изтеглени компании, освен в случаите когато една частна компания продава бизнеса си на друга и те не са толкова много, въпреки, че са много видими. Така че, няма отлив. Това, което има, е първо – по-малко прилив на нови инвестиции и това е основно, защото изчезнаха инвестициите от времето на бума в недвижими имоти, във финансови услуги, които обслужват недвижимите  имоти и в търговия. За сметка на това, се запазиха като нива инвестициите в промишленост например – промишленост, енергетика, транспорт и логистика. Запазиха се почти като абсолютни стойности, а като дял от общите инвестиции, вече са огромна част. И вторият момент, който ви дава основание да ме попитате това е свързано...

Водещ: Ниските данъци?

Трайчо Трайков: Не, за нивото на инвестициите. Вторият момент е междуфирмените задължения и в този момент някои компании-майки, поискаха от българските си поделения, да им платят кредитите, които са дали в последните години. Тоест, фирмите са взимали активно кредити сега ги връщат. Това е и добре, защото показва, че  фирмите могат да ги върнат и не е толкова добре, защото е добре средствата да си стоят в България, но е факт, че така се получава. Въпреки това, в никакъв случай не бих направил генерален извод, че има отлив на инвестиции.

Водещ: Да минем към шистовия газ. Преди време казахте, че държавата ще се съобрази с мнението на хората преди да вземе решение за шистовия газ. Как ще се съобрази?

Трайчо Трайков: Мисля, че няма абсолютно никакво съмнение, че ние искаме да направим всичко по възможно най-добрия начин. Въпреки, че това е по сравнително нова технология, в много страни се провеждат изследвания по въпроса, например в САЩ, които са пионерите, имаше президентска комисия, която излезе с доклад, че няма данни за вреди върху  околната среда от добива, все пак втора проверка прави и агенцията за околната среда в САЩ и докладът им ще стане готов в следващата година.

Водещ: Аз ви питам как ще се съобразите с мнението на хората? То обикновено се дава под формата на протест, или под формата на гласуване. Как вие смятате да чуете мнението на хората?

Трайчо Трайков: Подземните богатства принадлежат на всички българи, не на двеста човека, или на петдесет, които пресичат зебрата... Така че, аз смятам, в обществото, това го приемам и като оправдана критика към себе си, има решителен дефицит на информация по този въпрос. Аз настойчиво призовавам всички да чуят и да чуват аргументите, било то „за” или „против”. Очевидно това е дебат, който продължава, но когато има някакво очевидно несъгласие в обществото, най-сигурният начин да знаем, че взимаме правилното решение е спазването на законите. И когато говорим за екологично законодателство специално, когато знаем, че това е законодателството на ЕС, най-строгото екологично законодателство в света, очевидно това е достатъчно основание...

Водещ: Министър Трайков, ако позволите, последен въпрос.  Вече правят ли се проучванията за добив на шистов газ и вече платени ли са онези 30 милиона, които трябваше да получим от „Шеврон”?

Трайчо Трайков: Отговорът и на двата въпроса е „не”. Изследвания не се правят, защото за да се случи това, първо трябва да бъде одобрена работната им програма, включително и от екологична гледна точка. За да имат право те да ни представят работната си програма, трябва да подпишем договор за това. Когато бъде подписан договора, се случват две неща – те плащат 30-те милиона в държавния бюджет, подчертавам, не на никой друг и същевременно с това представят работната си програма. Тя минава през екологични оценки и ако екологичната оценка е „да”, вече може да се са започнат сондажи за проучване, ако е „не” – връщаме парите и не се правят сондажи.

Водещ: Кога ще стане това, ако може да посочите като месец, или...?

Трайчо Трайков: Колегите от дирекцията работят по последни детайли по договора. Очаквам да ми докладват, че всичко е готово.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.

Трайчо Трайков: Благодаря.

Водещ: Успешен ден ви желая.