Трайчо Трайков: Нямам желание да съм централен герой

Водещ: Така ли е, г-н Мурутис, с кратка реплика?
Христос Мурутис: Така е. Аз го казах и пред други телевизии, когато излязох, а и в мои статии в „Капитал” го писах – точно, че от България, от последните 20 години в България само можем да се учим ние гърците. И мисля, че можехме да се научим много по-рано този урок, през който мина България, и да не влезем с тези проблеми, които имаме сега.
Водещ: По-подробно ще говорим за това по-късно. Ако обаче България е добре и е стабилна, кой по света го знае? Ето сега, вие идвате от Черна гора, сигурно сте видели как те си рекламират туризма – слизате от самолета и какво виждате – Филип Киркоров започва кампания срещу българското Черноморие, защото му миришело там, където си е купил апартамент. Как държавата стои зад това да се изгради добър образ на българския туризъм?
Трайчо Трайков: През тази година за реклама и въобще за промотиране на дейности, свързани с българския туризъм, са заделени безпрецедентно много средства, около осем милиона лева от Държавния бюджет и десет милиона лева по Оперативна програма „Регионално развитие”. Знаете, вече бяха проведени няколко пакета, няколко рекламни кампании в медиите в чужбина, нашите основни целеви пазари. Мониторингът показва, че всъщност те надхвърлят заложените цели от гледна точка на това каква по обем аудитория са постигнали. И в потвърждение на което, виждаме и доста добри резултати в броя на туристите през тази година.
Водещ: Вие смятате ли, че в момента започва кампания срещу българския туризъм, от това, което… репликите на Киркоров пред руските медии?
Трайчо Трайков: Не съм запознат с предисторията, конкретните факти и подробности по този спор. Очевидно такива неща се случват. Трябва да внимават не само чужденците, а и българите, когато купуват каквото и да е било за голяма сума, където и да е било, включително и в България. Не мисля, че това е случай, от който може да се правят генерални изводи. Но неприятното е, че това са популярни лица, а в туризма доста често се случва такива факти да се използват от конкуренцията.
Водещ: Вие видяхте ли как в Черна гора, в Хърватия, други места, в Македония дори, държавата стои здраво зад марката и рекламира своите постижения. Кой знае, че България е стабилна и препатила, г-н Трайков, кой знае, кой го отчита това?
Трайчо Трайков: Достатъчно много хора, според мен, и държавата по всички възможни начини стои и зад марката България в различните й измерения – България като туристическа дестинация, България като инвестиционна дестинация, България като страна, която изпълнява инвестиционните си ангажименти, България като страна, която предлага разумни политики.
Водещ: Добре, да не излезе, че подаръкът за туризма за взетите от планината земи от Банско, това да не излезе чрез концесията там, това имам предвид? Да не излезе, че това е, което държавата прави за туризма?
Трайчо Трайков: Аз току-що казах какво прави държавата за туризма. Конкретният случай е, разбира се, никога не бих подкрепил, нито някой от колегите, извършване на нещо, което е незаконно, законите са еднакви и важат за всички. Разговорът, всъщност дебат нямаше, разговорът по този въпрос в Министерския съвет беше буквално пет минути, министър Караджова каза, че има разлики в текстовата и в графичната част на концесионния договор, каза, че няма начин това да се поправи, защото законът не го позволява, каза, че има начин, ако нещата се урегулират законово, държавата да получава повече приходи и сподели какви са алтернативите и там разговорът свърши, защото премиерът поиска от нея на следващия етап да предложи конкретно решение. И аз заминах на следващия ден, не мога напълно да си обясня по какъв начин темата ескалира до толкова, че да запали такива емоции и от едната, и от другата страна. Сега, всъщност, ако гледате отстрани, аз някак си малко гледам отстрани, през тези два дни, в които ме нямаше – изглежда, че министър Караджова еднакво е оскърбила и едната, и другата страна. Екоорганизациите искат оставката й, защото се готви да направи подарък, а община Банско и концесионерът – защото по някакъв начин несправедливо ги е обвинила. Когато се получава такава обстановка, очевидно нещо не е както трябва и трябва да се изясни. Аз, от своя страна като министър на туризма, възнамерявам да инициирам дискусия, свързана изцяло с устройството на зимния туризъм и по-специално на ски туризма, защото той в момента е много слабо регулиран в българските закони. И законите, които не са конкретни, са по-периферни за този конкретен вид туризъм и спорт, дават възможности за попадането в такива изключително неприятни ситуации на неяснота. За какво точно става дума и какво се иска от правителството, очакваме да разберем от подробния доклад на министър Караджова.
Водещ: Добре. Ще видим какво се иска. Министър Трайков, готви ли се за края на петрола?
Трайчо Трайков: Не си спомням кой беше казал, че той трябва да се стреми към безсмъртие към вече живот. Аз обаче споделям мнението на г-н Сантош за това, че човечеството не е заплашено от това да остане без енергия. Абсолютно съм убеден в това. И сега виждаме колко много технологии са перспективни и как винаги, когато има нужда от нова енергийна технология, тя се появява. Но нещо повече, дори ако вземете само фосилните горива, в частност петрола, в началото на 40-те години на миналия век, когато нацистка Германия напада Съветския съюз, нефтът, добиван в Каспийския регион, в Азербайджан, е представлявал около 70% от целия световен добив и около 50% от проучените запаси. След това постоянно, аз поне откакто мога да си спомня като малък и съм се интересувал от въпроса за това за колко време още има петрол, постоянно има за още между 50 и 70 години. Не станаха между 30 и 50 години по някаква причина. Това е така, защото постоянно се откриват нови находища, постоянно се подобряват технологиите, постоянно се инвестира, когато е необходимо. Дори и само фосилните горива едва ли са въпрос, който е проблем за следващите поколения.
Водещ: За нас има обаче проблем. И понеже става въпрос за енергийните проекти с руско участие, да ви задам директно въпроса най-обобщаващо – те във фризера ли са до изборите?
Трайчо Трайков: Прав сте, че е обобщаващо, бих казал – прекалено даже, защото…
Водещ: Те са различни, разбира се.
Трайчо Трайков: От тези, които казвате, аз не виждам нито един, който е наистина във фризера и по който да не се работи. Но ако вземем „Белене”, „Южен поток”, които са при мен, защото, знаете, „Бургас – Александруполис” за мен не е енергиен проект, съответно с него се занимава вицепремиерът Дянков, аз се занимавам с АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. По „Южен поток” работим по пътната карта, дори с малко изпреварваме и имаме общо разбиране с руските колеги, че графикът там ще бъде спазен. В крайна сметка той зависи от тях. За АЕЦ „Белене”…
Водещ: Там има игра на развален телефон за АЕЦ „Белене” като гледам – кой получава писма, кой ги изпраща не е много ясно?
Трайчо Трайков: Знаете ли, след само две години като министър, аз вече не се учудвам толкова много от стилистиката и тактиката при тези взаимоотношения. Това, което ме интересува, е, че нашият интерес е адекватно защитен. Ето, преди десет минути беше подписано от НЕК и „Атомстройекспорт” 13-тото допълнение към споразумението от 2006 година, което достатъчно ясно и в съгласие от двете страни казва, че в следващите три месеца страните си дават, за да проучат допълнителните въпроси, които трябва да бъдат изяснени и от двете страни. 
Водещ: Тъкмо до изборите, три месеца оттук нататък…
Трайчо Трайков: След малко ще коментирам и този въпрос. И двете страни са съгласни, че ще се създаде финансова група за финансиране, в която ще участват и контракторът, т.е. „Атомстройекспорт”, и НЕК, за да бъдат изяснени вече ангажирано, не по дописки в руската преса, при какви условия се предлага руското финансиране, като при това не е изключено да преговаряме и по ИДС-договора. А по това дали е точно за изборите, искам да ви кажа, че имаше вариант да го направим за четири месеца, не за три, и тогава четирите месеца щяха да изтекат точно след изборите, решихме да не е така, за да не бъдем обвинени именно в това, че следващата дата, на която ще се говори по този въпрос е след изборите. Ние нямаме нищо против темата отново да бъде на публичното внимание точно преди изборите. По-открита политика от това, здраве му кажете.
Водещ: Обаче да не отидем в някакъв по-голям проблем в стремежа си да се избавим от руското влияние. Вие 100% ли сте сигурен тук пред нас, че този шистов газ, за който се говори, е абсолютно безвреден, добивът на шистов газ е абсолютно безвреден?
Трайчо Трайков: Опасностите дебнат отвсякъде, г-н Василев. Така е в живота, винаги е въпрос на сравнение и на алтернативи. Шистовият газ, добивът, ако и когато се случи, ще се случи само след изрично и изчерпателно отговаряне на всички необходими екологични или други изисквания. Няма как това да не се случи. Има закон, и той се спазва до буквата. Да не говорим обаче, че технологиите за добив на шистов газ вече са толкова развити, че на практика се елиминират опасностите, които съществуваха в началото. Вече при сондажите всичко се бетонира, опакова се в бетон така, че нищо да не може да премине в пластовете. Отделно, водоносните пластове са на километри над дълбочината, където се добива самият газ. Последните технологии, които ще изискаме да се прилагат и при нас, защото това е предимството да се включиш малко по-късно, купуваш си вече една много по-съвършена технология. Искаме това да се случи, не крия. За нас това е много добър начин да използваме богатствата си, да печелим от тях и да имаме свободата за икономическите си, ако щете и политически решения.
Водещ: Успокоихте ли се, г-н Миков?
Михаил Миков: То е важно гражданите да разберат, че тази технология е един риск за околната среда. Мисля, че министърът също не го отрича. Всякакви приказки за бетониране, за съвременни технологии… Що ще се бетонира, като не е опасно? И практиката в света го показва. И начинът, по който се случи така… упоритостта на правителството… Сега, и за Банско, за пистите – имало закон, виждате, променя се законът, екологичните изисквания се променят, утре за шистовия газ така… В края на краищата хората ще преценят. До е абсурдно да се допуска тази технология в България без да са направени ясните преценки, включително и на алтернативите.
Водещ: Е, той нали това каза?
Михаил Миков: Самото проучване и то е опасно също. То създава рискове също. И в света е доказано. И в света е доказано – в Англия, в САЩ.
Водещ: Реплика? Г-н Трайков?
Трайчо Трайков: Веднага ще кажа, че нищо такова не е доказано. Иначе, да, ще бъдем упорити и ще бъдем настоятелни. Достатъчно много правителства са били упорити и настоятелни в обратната посока – да ни завържат към някой. Все пак, за да има баланс в природата, трябва да има нещо и в другата посока.
Михаил Миков: Изтровете народа тогава, за да не се завържете…
Водещ: Г-н Мурутис, вие какво искате да кажете?
Трайчо Трайков: Освен това, извинявайте, г-н Мурутис, освен това, г-н Миков, може би тази технология е била опасна. Няма безопасни технологии, г-н Миков. Ако не беше построено Народното събрание на площад „Народно събрание”, там щеше да има гора сигурно.
Михаил Миков: Аз не искам тези общи приказки…
Трайчо Трайков: Не, вашите приказки са общи, а моите са съвсем конкретни.
Михаил Миков: Затварят се проекти, конкретни, заминаха си немските инвеститори от АЕЦ „Белене” преди година и половина…
Трайчо Трайков: Това как е свързано с шистовия газ? Никой не може да разбере.
Михаил Миков: Изчакайте малко. Три проекта ги блокираш, проекти, които бяха готови. АЕЦ „Белене” с 49% немско финансиране, немците си тръгнаха по тяхното правителство. „Южен поток” – знаем какво се случва. Виждаме сега и този номер с АЕЦ „Белене”, още три месеца, още три месеца, още три месеца… Ще бъдем ли живи да чуем кога са подписали? Днес…
Водещ: До изборите ще доживеем.
Михаил Миков: Добре. С едни избори не се свърша светът. Днес руснаците казват – обидно е отношението на България, някакъв нюанс прозвуча от шефа на руската фирма, която е ангажирана в „Бургас – Александруполис”, да, много рязка оценка, много рязка оценка. И на всичкото отгоре сега някакви приказки за шистов газ.
Водещ: Г-н Мурутис, вие какво искахте да кажете?
Христос Мурутис: Искам да кажа, че всяка държава мечтае да намери газ или нафта и много държави завиждат на България, че е на това положение сега. Аз го чета и виждам какво пишат в Гърция хората, не само журналисти. И прочетох много внимателно за шелгаз, както на английски, защото не знам българската дума, в Минеаполис технологията е американско-канадска само и е много напред. А в щата Минеаполис всеки апартамент, всяка къща има директна връзка и мисля, че фирмата е на Дарко… Има хиляди хора, които вече са потребители на шелгаз без никаква опасност.
Водещ: Добре. Дайте да спрем, все пак това е въпрос на бъдещето, да спрем дотук с тази работа. Един последен въпрос да задам на г-н Трайков засега, защото тук в това предаване няма последна дума. Понеже минаха три месеца, пък от времето, когато вие бяхте централен герой в новините, вие сега усещате ли доверието на премиера към себе си за всичко, което правите и казвате?
Трайчо Трайков: Аз все пак смятам, че съм преди всичко един добросъвестен министър, това се опитвам да правя, нямам желание да съм централен герой.
Водещ: Не ми отговорихте на въпроса – усещате ли доверието на премиера?
Трайчо Трайков: Щом съм министър, то е очевидно, че имам доверието на премиера.
Водещ: Добре. Благодаря ви.