-
29 Окт 2026 |
- USD / BGN 1.1567
- GBP / BGN 0.8545
- CHF / BGN 0.9390
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Трайчо Трайков: За нас "Бургас-Александруполис" не е енергиен проект
05 Януари 2011 | 07:43
Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма
Водещ: Имате шанса в момента, ако сте с нас, да чуете какво ще каже нашият следващ гост, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Добро утро и на вас, здравейте.
Трайчо Трайков: Добро утро и честита Нова година. Нека да е здрава, въпреки бума на хепатит, с по-малко стрес и щастлива. А щастието, както вече всички са съгласни - не зависи само от парите.
Водещ: Така е. Питах в първия ден работен след новата година гостите ни какъв късмет изтеглиха от новогодишната баница. Вие какво получихте?
Трайчо Трайков: На мен ми се паднаха само романтични неща.
Водещ: Никакви пари?
Трайчо Трайков: Нищо, свързано с пари.
Водещ: Добре, министър Трайков, върху какво ще концентрирате усилията си през тази, 2011 година? Какво от миналата не успяхте да довършите и ще се постараете да го свършите до края на тази?
Трайчо Трайков: Ние започнахме страшно много неща и почти всички те предстои да бъдат завършени именно през тази година. Ако вземем по теми, в енергетиката това е обновяването на енергийната инфраструктура, основно преносната, която в последните години е била позанемарена, което да даде сигурност на доставките и качество на доставките на електричество; навлизане в решителна фаза на големия брой големи международни проекти, по които работим; преструктурирането на държавния сектор; съобразяване със законовите изисквания; повишаване на либерализацията. В икономиката, знаете, че започнахме възстановяване. Разбира се, не трябва да се самоуспокояваме. Има важни сектори, където все още трябва да се видят хубавите неща. Това е основно свързано с вътрешното потребление. Има причини за това, но сега само маркирам нещата. В туризма очакваме една хубава година.
Водещ: А за икономиката да започнем. Каква е вашата оптимистична прогноза за 2011 година и ще ви питам, естествено, и за песимистичната ви прогноза?
Трайчо Трайков: Моята прогноза се основава на резултатите от анализи както в правителството, така и на независимите аналитици. Всички те показват прогнози за ръст между 2% и 3,6-7%. Та, така че оптимистичната ми прогноза е, ако наистина, понеже не всичко зависи само от нас, ние каквото трябва като правителство - правим, но не зависи само от вътрешната ситуация да бъде постигната тази прогноза.
Водещ: А песимистичната ви?
Трайчо Трайков: Е, защо да се съсредоточаваме в песимистичната, но при всички положения...
Водещ: Не, тук не става въпрос за това априори да бъдем черногледи, а за това да имаме и вариант „Б", нали така? Това е по-комфортният за управление вариант, отколкото да нямаш вариант „Б".
Трайчо Трайков: Вариант „Б" е да има по-малък ръст. Когато има по-малък ръст, има по-малко приходи. Когато има по-малко приходи от данъци, всички трябва да спестяват. Всички трябва да започнем да инвестираме и потребяваме повече.
Водещ: Прогнозата ви за инвестициите през тази година. Колко, милиард стигнаха ли в края на миналата година?
Трайчо Трайков: Някъде там е цифрата, въпреки че не са излезли окончателните данни. За мен е важно не просто цифрата, а къде са отишли. Знаете, че в последните няколко години 70% от инвестициите бяха в строителство, недвижими имоти и финансово посредничество. Това е нещо, което действително генерира обороти, създава усещане за просперитет, защото богатството на всеки нараства под формата на апартамента му. Но това е като да ядеш много захарни бонбони. От него не ставаш здрав, само напълняваш за известно време. А инвестициите в тази година са в продуктивни сектори, т.е. в миналата. Такива ще бъдат и през тази. И това е добре. И се вижда от резултатите. Въпреки че като цяло сме около нулата за миналата година, в преработвателната промишленост имаме ръст около 6%, в производството - около 4%.
Водещ: Т.е. през тази година прогнозирате икономиката ни по-здравословно да се храни, не само с шоколад?
Трайчо Трайков: Вече всички станаха много разумни и внимателно следят менюто си от инвестиции.
Водещ: Дойде ли зима, новините се изпълват с репортажи за това колко топлофикации какви дългове имат към „Булгаргаз", въобще на ръба ли ще е топлото, парното, топлата вода. Какво според вас е генералното решение на този проблем с вечната задлъжнялост на топлофикациите към „Булгаргаз"?
Трайчо Трайков: Решението е инвестиции в съвременни технологични решения, когенерации, които произвеждат и електричество по един ефективен начин заедно с топлинната енергия и печелят от това. А инвестициите вече собствениците на „Топлофикациите" трябва да решат как да дойдат. Дали от външен инвеститор с някакво с някакво партньорство, с приватизация или могат да ги осигурят от собствени средства. Общините - най-големите длъжници са топлофикациите в Шумен и София. Това са точно тези топлофикации, които съответните общини много искаха да получат в своя собственост. Това се случи през миналата година и аз затова очаквам те да вземат решение сами ли ще инвестират или ще търсят партньори.
Водещ: Все пак как си обяснявате простичкия факт, че от всички европейски държави като че ли ние сме единствените, в които хората не им е по джоба да си плащат парното и топлата вода? Само в по-ниските доходи ли е проблемът или причината е и някъде другаде?
Трайчо Трайков: Причините са различни, но не е нужно да си ракетен учен, за да видиш, че основната причина е в ниските доходи, защото това е проблемът за плащането на сметките.
Водещ: Добре, вчера тук, в това студио по същото време обсъждахме темата с проблемите на топлофикационните дружества. Гост ни беше Валентин Терзийски, който е председател на тяхната асоциация. Предлагам ви да чуем само една минута от това, което той каза вчера в това студио.
Валентин Терзийски: Но основният проблем тук не е кой колко дължи в момента, а каква е системата на работа на тези дружества, които са в една взаимна свързаност, т.е. доставчикът на гориво, преработвателите на това гориво в енергия и крайните потребители. Ако не се промени, мога да кажа, психическата нагласа на всички, които потребяват или всички които „употребяват" темата „Топлофикация" и енергията от „Топлофикация" няма да има решение на проблемите, които всяка зима обсъждаме. Според мен е злоупотребено с основната дейност на тези дружества, като в болшинството от случаите до момента през последните 10 години с тях се артикулира политически, а не икономически. Докато не се научим да поставим нещата наистина на икономическа основа, която е реална както за доставчика, така за дружествата, така и за потребителите - не ни чака нищо добро.
Водещ: Това беше Валентин Терзийски от вчера. Съгласен ли сте с неговото мнение, че през годините е имало злоупотреба с темата, че нещата са придобили политически измерения, а всъщност е трябвало да бъдат поставени на чисто икономическа основа?
Трайчо Трайков: Да, включително го правим и сега в момента.
Водещ: А защо го правите?
Трайчо Трайков: Какво щяло да стане с една или друга „Топлофикация"? Ще стане това, което направи мениджмънта и собственикът на съответната „Топлофикация". Защото се вижда, че има случаи, в които топлофикациите се развиват добре, успяват да си плащат задълженията, въпреки че са поставени в тази изключително рестриктивна ценова рамка от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Публична тайна е, че при определянето на цените се държи изключително голяма сметка за социалния елемент и за това цените да са максимално притиснати и изпилени. Дори в тази обстановка има дружества, които се справят добре. Така че тези, които не се справят, да бъдат така добри да се поучат от добрите практики и да затворим тази тема.
Водещ: Ами ние очевидно не я затваряме, т.е. вие не я затваряте, защото ето, аз съм софиянка и се радвам, че дори и да не си плащам парното, ще има, доколкото разбирам, ще имам комфорт през целия отоплителен сезон, но тези от Шумен, които дължат 15 млн. или малко повече, но само по причината, че живеят в Шумен няма да имат такава щастлива съдба като мен. Защо се взема такова политическо...
Трайчо Трайков: В момента шуменци имат същата щастлива съдба като вас, но и вие можете да имате нещастна...,
Водещ: Но само за няколко дни.
Трайчо Трайков: ... която дори и да не се изрази в спиране на подаването на газ за „Топлофикация", може да се изрази във вдигане на данъците, за да може държавата да покрива загубите на „Топлофикация". Нали така?
Водещ: Така е.
Трайчо Трайков: Решението е винаги в това дружествата да бъдат ефективни, не в това да бъде помолен „Булгаргаз" да фалира той, а не топлофикациите.
Водещ: Кметът на Шумен вчера заяви...
Трайчо Трайков: Това дали беше достатъчно ясно, което го казах? И това какво...
Водещ: Хайде, кажете го още веднъж. За мен беше ясно.
Трайчо Трайков: И това какво е направил един кмет е много важно, ако резултатът от действията му е постигане на устойчивост на развитие на дружеството, т.е. то да може да си покрива разходите и да си събира приходите.
Водещ: Не, вие го казахте ясно, но аз пак питам: защо и в момента се прилагат политически или по-скоро социалнополитически критерии, специално по отношение на топлофикациите? Защо ще спасим софийската, защото тук, в София живеят близо 2 млн. ...
Трайчо Трайков: Не, няма такова нещо. Въпросът е поставен неправилно. И „Топлофиакция-София", и „Топлофикация-Шумен" са се ангажирали с план за изплащане на задълженията си. Това е единствената причина те да работят.
Водещ: Истината за Шумен се опитах да разбера във вчерашния ден. Кметът на Шумен, говорихте с него по телефона и той каза, че пътува към вас за среща. Доколкото разбирам, тази среща...
Трайчо Трайков: Вижте, не ме интересува кой какво е казал. Важното е, че дружеството е обещало да си изплати задълженията. Това трябва да се види в следващите седмици. Въз основа на това „Булгаргаз" ще продължи или няма да продължи да доставя газ.
Водещ: Въпросът е имахте ли разговор с въпросния кмет.
Трайчо Трайков: Не е това въпросът. Въпросът е какво ще бъде финансовото здраве и управление на съответното дружество.
Водещ: Защо той отиде и почука на вратата на премиера, а не на вашата врата?
Трайчо Трайков: Питайте него. Той разговаря и с мен. Аз му обясних какво е положението, какво трябва да направи. След това те имаха разговор с шефа на „Булгаргаз". Разбрали са се за график на изплащане. Този график трябва да бъде спазван. Това е цялата история.
Водещ: Добре. Да поговорим за големите енергийни проекти. „Южен поток". Какво предстои да се случи важно през тази година по този проект?
Трайчо Трайков: Вие ме питате за големите енергийни проекти, но те са част от големите енергийни теми. А големите енергийни теми са по-свободен пазар, където потребителите да имат възможност да избират конкурентни условия, конкурентни оферти на доставчиците на енергия, било на електричество, било на газ. Тъй като започнахме разговор с газа - всичките ни големи международни проекти са свързани с увеличаването, с възможността за по-голям избор. Ако сега има само една тръба от Русия, то в бъдеще да има две тръби от Русия, една от Турция, една от Гърция, една линия през Черно море. Имаме и местен добив. Това е логиката и смисъла на всичките ни действия.
Водещ: Все пак, конкретно за „Южен поток"?
Трайчо Трайков: Конкретно за „Южен поток" - там върви процесът по предпроектното проучване. Когато то бъде готово през пролетта, въз основа на неговите резултати ще бъде взето окончателното инвестиционно решение.
Водещ: За „Белене", да ви попитам. Знаете ли, като журналист следя, опитвам се да следя логиката на нещата, на преговорите, на събитията, но ако трябва да ви призная - ако не съм в интернет 24 часа в денонощието, от гражданска позиция тотално му загубих нишката на този проект. Иска ли България да го прави, не иска ли? Ще има ли изгода, няма ли изгода? Кога в крайна сметка ще стане ясно България ще строи ли АЕЦ „Белене" или не?
Трайчо Трайков: Ще стане ясно, когато имаме осъвременени разчети, пазарни и икономически, на самия проект и когато имаме структурирано финансиране. От това зависи колко ще бъде успешен проектът. Например, за да разберете по-добре, от това каква ще бъде цената на заемния ресурс, може да зависи дали проектът е печеливш, или не. От това как ще се развият, например цените на въглеродните емисии, което ще маркира пък общото ценово равнище на ТЕЦ-овете, с които се конкурират АЕЦ-овете, зависи дали ще бъде печеливш, или не. Т.е. има твърде много фактори, които се вземат във финансовия модел. И за да не скачаме и след това да казваме: хоп, ние правим нещата постепенно, така че на всеки етап да вземаме решението си въз основа на най-добрата информация, която имаме. Затова сега вземаме международния консултант, затова се извършват всички тези стъпки, които е трябвало да започнат 2005 година.
Водещ: Все пак, ако това се проточи безкрайно дълго във времето?
Трайчо Трайков: Е, не може да се проточи безкрайно дълго.
Водещ: Какъв е времевият дедлайн, който си поставяте за отговор на тези въпроси, които току-що сам зададохте?
Трайчо Трайков: Консултантът ще има нужда от няколко месеца, за да си свърши работата, и когато бъде осигурено финансирането - тогава ще има проект. Ако не бъде осигурено финансирането - няма да има проект. В същото време разчитаме на конструктивно, на работа от партньорите си. С руснаците има един проблем - че понякога комуникацията е мудна, не реагират навреме. Когато нещо се забави или когато нещо не е по техен вкус, те се опитват да те изкарат теб виновен, пред министър-председателя примерно, така че нещата не са лесни. Но аз, като български министър, няма да позволя да се вземат стъпки, които не са добре обосновани.
Водещ: Трудни са преговорите, казвате, с руснаците?
Трайчо Трайков: Те са наистина трудни и тактиката на преговори с тях е наистина специфична.
Водещ: Опишете накратко границите на нашето участие в тези преговори. Кои са полетата, в които се склонни да направите компромис и кои са темите, по които няма да отстъпите и на йота, защитавайки българските национални интереси?
Трайчо Трайков: Първо, разбира се, сега пак не разбирам дали ме питате само за „Белене", или за останалите, но...
Водещ: Специално за „Белене" ви питах, но това важи и за...
Трайчо Трайков: ... има теми, които важат за всички, и други, които особено много за „Белене". Например, най-добрият пример за „Белене" - това са въпросите, свързани със сигурността. Там компромис абсолютно не може да има. И там все още очакваме „Атомстройекспорт" да успеят да си лицензират техническия проект пред Българската агенция за ядрено регулиране, което не е факт, което трябваше да бъде направено преди много, много време, в което „Атомстройекспорт" са в неизпълнение на ангажиментите си, така че очакваме те да се справят и да решат този проблем. И след това очакваме да се разберем за цената. Тази цена, която те предложиха, няма как да мине, поне докато аз съм министър.
Водещ: От 6,3 млрд.
Трайчо Трайков: Да. Така че когато те си лицензират проекта, като се разберем за цената - тогава... Защото според мен при една цена от около 5 млрд., финансирането ще бъде осигурено сравнително лесно, проектът става банкируем. Тогава проект спокойно може да има.
Водещ: Това ли е цената, на която сте готови да си стиснете ръцете с руснаците?
Трайчо Трайков: Това е цената, която по моя преценка отговаря на нашите интереси. Водещ: Сигурна съм, че преди няколко седмици сте прочели Уикилийкс и това, което излезе като секретен документ от бившия посланик на САЩ тук, Нанси Макълдауни именно за това, че... Този документи обяснява всъщност защо RWE се е отказал от „Белене" - именно защото има подозрения за сигурността на самото съоръжение. И отделно, втори път...
Трайчо Трайков: Не, не, знаете ли, не сте го разбрали съвсем правилно. Въпросът стои така: те имат подозрение или опасение за нещо и искат да получат уверения, че опасенията им не са оправдани, нали? Всеки е длъжен да има опасения.
Водещ: Но очевидно не са ги получили, след като са се отказали.
Трайчо Трайков: Точно така. Те не са ги получили. Ето в това е проблемът. RWE не са получили задоволително обяснение нито по техническите си въпроси, нито по финансовите си въпроси.
Водещ: А е трябвало старото правителство да даде такива гаранции, за да не се откаже RWE от проекта. Без коментар. Признавате в едно интервю, е..., то няма как да не признаете, очевидно е, за енергийната ни зависимост от Русия. Как виждате конкретните стъпки към нашата енергийна независимост, министър Трайков?
Трайчо Трайков: С увеличаването на избора ни на доставки. Това се отнася и за електроенергията, но там имаме сравнително диверсифициран микс на производството, което се доближава до идеалния. Имаме и атомна, и от лигнит, и от възобновяеми енергийни източници. Но особено важно е това в газовата сфера и затова голяма част от дейността ни е свързана именно с разнообразяването на газовите доставки. И тук са вече всички проекти, които изброих - и „Набуко", и
„Южен поток", връзката с газопровода Турция-Гърция, със Сърбия, с Румъния, с Турция.
Водещ: Кратка скоба само отварям - „Бургас-Александруполис" да го пишем мъртъв проект, замразен проект? Не ни интересува вече?
Трайчо Трайков: Не бих се ангажирал с такова нещо. Дори този проект... Той не е в моето министерство, не е енергиен проект, няма отношение към енергийната ни зависимост, независимост и въобще политика, защото това е една тръба, по която минава петрол от точка „А" до точка „Б", като точка „Б" не е в България. Но този проект не е при мен. С него се заминава вицепремиерът Дянков. Но дори и той да не стане, това няма да бъде по вина на българската страна. Ние в нито един проект просто не си ставаме и си тръгвам, оставяйки другите да гледат дъската и да се чудят какво е станало. Винаги решенията ни са въз основа на солидни аргументи. Там в момента тече, в Министерството на околната среда и водите, преценка на екологичната оценка и те ще вземат решение дали ги задоволява, или не.
Водещ: Т.е., ако оценката е положителна, проектът може да продължи да бъде придвижван?
Трайчо Трайков: Питайте МОСВ-е.
Водещ: Ама любопитно ми е, в началото на кариерата ви като министър вие се занимавахте с този проект.
Трайчо Трайков: Да, защото той беше групиран
Водещ: И изведнъж, когато там имаше един разнобой между вас и премиера, изведнъж вие се отказахте от този проект и казахте...
Трайчо Трайков: Нямаше, нямаше, не.
Водещ: ... ами той не е енергиен. Да се занимава друг с него.
Трайчо Трайков: Не, никога не е имало разнобой. Поначало той беше сложен в грешната кошница, в кошницата „руски енергийни проекти". Вярно е, че е руски, но не е енергиен. Енергиен е за Русия, енергиен е за Гърция. За нас е една тръба, която може би, не дай си Боже, ако стане инцидент, ще ни съсипе туризма, и която ще ни мине през областите с „Натура", и от която ще вземаме някакви транзитни такси. Това беше на везната. От една страна, транзитните такси. От друга - екологичните рискове. Никаква енергийна компонента, затова аз не исках да се занимавам с този проект. Разнобой никога не е имало.
Водещ: Хайде това да е плавния преход към туризма. Имаме още няколко минути. През лятото бяха похарчени 7,5 млн. за хубави видеоклипове, които да се въртят по водещите европейски телевизии, и които да ни рекламират като туристическа дестинация. Струваха ли си тези пари?
Трайчо Трайков: Знаете ли, през годините винаги са давани пари за туристическа реклама и никога отговорът на вашия въпрос не е могъл да бъде даден.
Водещ: Защо?
Трайчо Трайков: Защото не е имало опит или начин ефектът да се измери. За първи път в този проект ние сме предвидили на следващ етап и оценка на ефективността на това, което сме направили. И тогава ще може сравнително точно да се каже какъв е резултатът, който е свързан с тези клипове. Аз лично очаквам ефектът от тях да се измерва в проценти повишаване на приходите от туризъм. Първите оценки, първият отзвук, който имаме от ефекта от тези клипове, е положителен, въпреки че знаете, че за художествените продукти споровете винаги могат да бъдат безкрайни. Ефектът откъм целевите аудитории, към които те са предназначени, е положителен.
Водещ: Само за още малко пари да ви попитам - вярно ли е, че...
Трайчо Трайков: И няма да се свърши с тези 7 млн. В следващите години общо...
Водещ: 1 400 000 лв. сте обявили обществена поръчка за изработването на сувенирни материали - подаръци, хавлии, чанти, шапки...
Трайчо Трайков: Да, точно така. Има много поръчки. Това е една сума...
Водещ: Тези пари, в условията на криза, струва ли си да бъдат дадени сега, за да рекламирате...
Трайчо Трайков: Това са пари от европейските фондове, по Програма „Регионално развитие" и общо целият проект в течение на няколко години, до 2013 година, е в размер от 60 млн. лв. Това са пари, които никога не са влизали за стимулирането на българския туризъм. Те са в много, много поръчки и винаги е свързано, винаги има компонента на измерване на ефекта от тях. Така че аз искам, това е очакването ми, това е начинът, по който е изготвен проектът, на следващ етап да имаме оценка: това сработи, нека го направим пак. Това е ефектът от другото.
Водещ: Онова не работи, да. Като министър имате ли съвсем ясна визия за това какви туристи иска България да привлича към себе си, към природните си забележителности, към курортите си? Ще се задоволим ли с имиджа, който имаме, на евтинка дестинация? Елате при нас, защото е евтино.
Трайчо Трайков: Ще ви кажа: досега не съм срещал министър на туризма по света, който да е казвал: ние искаме да сме дестинация за евтини туристи.
Водещ: Може би, де да зная, някъде в Азия има и такива.
Трайчо Трайков: С изключение може би на министъра на туризма на Ливан, където бяхме наскоро с премиера. Там от 2 млн. туристи имат 8 млрд. приходи. Ние от над 6 млн. туристи имаме около 3 млрд. приходи. И това, разбира се, се обяснява с това какви туристи ходят там. Там ходят богати туристи от Персийския залив, от страните от Персийския залив, които си прекарват лятото там. Те например имаха друга тема - как да диверсифицират с хора от средната класа, които да дадат повече динамика. Ние искаме постепенно да сме в по-горния сегмент на туризма, но не просто с качеството на хотелите си. Знаете ли, българският туризъм се опита вече да мине в по-горен сегмент като прави по-хубави хотели, защото е факт, че хотелската база в България е една от най-добрите сред страните, с които се конкурираме. Какъв е резултатът обаче? Резултатът е, че в България 5-звездните и 4-звездните хотели са най-евтините. За да минем наистина в по-горна категория, трябва да акцентираме именно върху това, което е стратегията ни - България да бъде целогодишна туристическа дестинация, която да развива алтернативните форми на туризъм: културно-историческия, СПА, религиозния и т.н.
Водещ: Последен въпрос. Как ще се опитате да върнете не чужденците, а българите към летните и зимните ни туристически курорти?
Трайчо Трайков: Първо, в скоби казвам, че това е решение на самите българи. Ако те получават добри оферти, аз и вие ще отидем в българските курорти. Факт е, че това вече се случва. През последните няколко месеца има забележително връщане на българските туристи към българските курорти и българския туризъм. Разбира се, ние в тези пари по ОП „Регионално развитие", за които ви казах, имаме и кампания за вътрешния туризъм.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Успешна година ви пожелавам. Това беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, гост на „Денят започва".
Трайчо Трайков: В момента шуменци имат същата щастлива съдба като вас, но и вие можете да имате нещастна...,
Водещ: Но само за няколко дни.
Трайчо Трайков: ... която дори и да не се изрази в спиране на подаването на газ за „Топлофикация", може да се изрази във вдигане на данъците, за да може държавата да покрива загубите на „Топлофикация". Нали така?
Водещ: Така е.
Трайчо Трайков: Решението е винаги в това дружествата да бъдат ефективни, не в това да бъде помолен „Булгаргаз" да фалира той, а не топлофикациите.
Водещ: Кметът на Шумен вчера заяви...
Трайчо Трайков: Това дали беше достатъчно ясно, което го казах? И това какво...
Водещ: Хайде, кажете го още веднъж. За мен беше ясно.
Трайчо Трайков: И това какво е направил един кмет е много важно, ако резултатът от действията му е постигане на устойчивост на развитие на дружеството, т.е. то да може да си покрива разходите и да си събира приходите.
Водещ: Не, вие го казахте ясно, но аз пак питам: защо и в момента се прилагат политически или по-скоро социалнополитически критерии, специално по отношение на топлофикациите? Защо ще спасим софийската, защото тук, в София живеят близо 2 млн. ...
Трайчо Трайков: Не, няма такова нещо. Въпросът е поставен неправилно. И „Топлофиакция-София", и „Топлофикация-Шумен" са се ангажирали с план за изплащане на задълженията си. Това е единствената причина те да работят.
Водещ: Истината за Шумен се опитах да разбера във вчерашния ден. Кметът на Шумен, говорихте с него по телефона и той каза, че пътува към вас за среща. Доколкото разбирам, тази среща...
Трайчо Трайков: Вижте, не ме интересува кой какво е казал. Важното е, че дружеството е обещало да си изплати задълженията. Това трябва да се види в следващите седмици. Въз основа на това „Булгаргаз" ще продължи или няма да продължи да доставя газ.
Водещ: Въпросът е имахте ли разговор с въпросния кмет.
Трайчо Трайков: Не е това въпросът. Въпросът е какво ще бъде финансовото здраве и управление на съответното дружество.
Водещ: Защо той отиде и почука на вратата на премиера, а не на вашата врата?
Трайчо Трайков: Питайте него. Той разговаря и с мен. Аз му обясних какво е положението, какво трябва да направи. След това те имаха разговор с шефа на „Булгаргаз". Разбрали са се за график на изплащане. Този график трябва да бъде спазван. Това е цялата история.
Водещ: Добре. Да поговорим за големите енергийни проекти. „Южен поток". Какво предстои да се случи важно през тази година по този проект?
Трайчо Трайков: Вие ме питате за големите енергийни проекти, но те са част от големите енергийни теми. А големите енергийни теми са по-свободен пазар, където потребителите да имат възможност да избират конкурентни условия, конкурентни оферти на доставчиците на енергия, било на електричество, било на газ. Тъй като започнахме разговор с газа - всичките ни големи международни проекти са свързани с увеличаването, с възможността за по-голям избор. Ако сега има само една тръба от Русия, то в бъдеще да има две тръби от Русия, една от Турция, една от Гърция, една линия през Черно море. Имаме и местен добив. Това е логиката и смисъла на всичките ни действия.
Водещ: Все пак, конкретно за „Южен поток"?
Трайчо Трайков: Конкретно за „Южен поток" - там върви процесът по предпроектното проучване. Когато то бъде готово през пролетта, въз основа на неговите резултати ще бъде взето окончателното инвестиционно решение.
Водещ: За „Белене", да ви попитам. Знаете ли, като журналист следя, опитвам се да следя логиката на нещата, на преговорите, на събитията, но ако трябва да ви призная - ако не съм в интернет 24 часа в денонощието, от гражданска позиция тотално му загубих нишката на този проект. Иска ли България да го прави, не иска ли? Ще има ли изгода, няма ли изгода? Кога в крайна сметка ще стане ясно България ще строи ли АЕЦ „Белене" или не?
Трайчо Трайков: Ще стане ясно, когато имаме осъвременени разчети, пазарни и икономически, на самия проект и когато имаме структурирано финансиране. От това зависи колко ще бъде успешен проектът. Например, за да разберете по-добре, от това каква ще бъде цената на заемния ресурс, може да зависи дали проектът е печеливш, или не. От това как ще се развият, например цените на въглеродните емисии, което ще маркира пък общото ценово равнище на ТЕЦ-овете, с които се конкурират АЕЦ-овете, зависи дали ще бъде печеливш, или не. Т.е. има твърде много фактори, които се вземат във финансовия модел. И за да не скачаме и след това да казваме: хоп, ние правим нещата постепенно, така че на всеки етап да вземаме решението си въз основа на най-добрата информация, която имаме. Затова сега вземаме международния консултант, затова се извършват всички тези стъпки, които е трябвало да започнат 2005 година.
Водещ: Все пак, ако това се проточи безкрайно дълго във времето?
Трайчо Трайков: Е, не може да се проточи безкрайно дълго.
Водещ: Какъв е времевият дедлайн, който си поставяте за отговор на тези въпроси, които току-що сам зададохте?
Трайчо Трайков: Консултантът ще има нужда от няколко месеца, за да си свърши работата, и когато бъде осигурено финансирането - тогава ще има проект. Ако не бъде осигурено финансирането - няма да има проект. В същото време разчитаме на конструктивно, на работа от партньорите си. С руснаците има един проблем - че понякога комуникацията е мудна, не реагират навреме. Когато нещо се забави или когато нещо не е по техен вкус, те се опитват да те изкарат теб виновен, пред министър-председателя примерно, така че нещата не са лесни. Но аз, като български министър, няма да позволя да се вземат стъпки, които не са добре обосновани.
Водещ: Трудни са преговорите, казвате, с руснаците?
Трайчо Трайков: Те са наистина трудни и тактиката на преговори с тях е наистина специфична.
Водещ: Опишете накратко границите на нашето участие в тези преговори. Кои са полетата, в които се склонни да направите компромис и кои са темите, по които няма да отстъпите и на йота, защитавайки българските национални интереси?
Трайчо Трайков: Първо, разбира се, сега пак не разбирам дали ме питате само за „Белене", или за останалите, но...
Водещ: Специално за „Белене" ви питах, но това важи и за...
Трайчо Трайков: ... има теми, които важат за всички, и други, които особено много за „Белене". Например, най-добрият пример за „Белене" - това са въпросите, свързани със сигурността. Там компромис абсолютно не може да има. И там все още очакваме „Атомстройекспорт" да успеят да си лицензират техническия проект пред Българската агенция за ядрено регулиране, което не е факт, което трябваше да бъде направено преди много, много време, в което „Атомстройекспорт" са в неизпълнение на ангажиментите си, така че очакваме те да се справят и да решат този проблем. И след това очакваме да се разберем за цената. Тази цена, която те предложиха, няма как да мине, поне докато аз съм министър.
Водещ: От 6,3 млрд.
Трайчо Трайков: Да. Така че когато те си лицензират проекта, като се разберем за цената - тогава... Защото според мен при една цена от около 5 млрд., финансирането ще бъде осигурено сравнително лесно, проектът става банкируем. Тогава проект спокойно може да има.
Водещ: Това ли е цената, на която сте готови да си стиснете ръцете с руснаците?
Трайчо Трайков: Това е цената, която по моя преценка отговаря на нашите интереси. Водещ: Сигурна съм, че преди няколко седмици сте прочели Уикилийкс и това, което излезе като секретен документ от бившия посланик на САЩ тук, Нанси Макълдауни именно за това, че... Този документи обяснява всъщност защо RWE се е отказал от „Белене" - именно защото има подозрения за сигурността на самото съоръжение. И отделно, втори път...
Трайчо Трайков: Не, не, знаете ли, не сте го разбрали съвсем правилно. Въпросът стои така: те имат подозрение или опасение за нещо и искат да получат уверения, че опасенията им не са оправдани, нали? Всеки е длъжен да има опасения.
Водещ: Но очевидно не са ги получили, след като са се отказали.
Трайчо Трайков: Точно така. Те не са ги получили. Ето в това е проблемът. RWE не са получили задоволително обяснение нито по техническите си въпроси, нито по финансовите си въпроси.
Водещ: А е трябвало старото правителство да даде такива гаранции, за да не се откаже RWE от проекта. Без коментар. Признавате в едно интервю, е..., то няма как да не признаете, очевидно е, за енергийната ни зависимост от Русия. Как виждате конкретните стъпки към нашата енергийна независимост, министър Трайков?
Трайчо Трайков: С увеличаването на избора ни на доставки. Това се отнася и за електроенергията, но там имаме сравнително диверсифициран микс на производството, което се доближава до идеалния. Имаме и атомна, и от лигнит, и от възобновяеми енергийни източници. Но особено важно е това в газовата сфера и затова голяма част от дейността ни е свързана именно с разнообразяването на газовите доставки. И тук са вече всички проекти, които изброих - и „Набуко", и
„Южен поток", връзката с газопровода Турция-Гърция, със Сърбия, с Румъния, с Турция.
Водещ: Кратка скоба само отварям - „Бургас-Александруполис" да го пишем мъртъв проект, замразен проект? Не ни интересува вече?
Трайчо Трайков: Не бих се ангажирал с такова нещо. Дори този проект... Той не е в моето министерство, не е енергиен проект, няма отношение към енергийната ни зависимост, независимост и въобще политика, защото това е една тръба, по която минава петрол от точка „А" до точка „Б", като точка „Б" не е в България. Но този проект не е при мен. С него се заминава вицепремиерът Дянков. Но дори и той да не стане, това няма да бъде по вина на българската страна. Ние в нито един проект просто не си ставаме и си тръгвам, оставяйки другите да гледат дъската и да се чудят какво е станало. Винаги решенията ни са въз основа на солидни аргументи. Там в момента тече, в Министерството на околната среда и водите, преценка на екологичната оценка и те ще вземат решение дали ги задоволява, или не.
Водещ: Т.е., ако оценката е положителна, проектът може да продължи да бъде придвижван?
Трайчо Трайков: Питайте МОСВ-е.
Водещ: Ама любопитно ми е, в началото на кариерата ви като министър вие се занимавахте с този проект.
Трайчо Трайков: Да, защото той беше групиран
Водещ: И изведнъж, когато там имаше един разнобой между вас и премиера, изведнъж вие се отказахте от този проект и казахте...
Трайчо Трайков: Нямаше, нямаше, не.
Водещ: ... ами той не е енергиен. Да се занимава друг с него.
Трайчо Трайков: Не, никога не е имало разнобой. Поначало той беше сложен в грешната кошница, в кошницата „руски енергийни проекти". Вярно е, че е руски, но не е енергиен. Енергиен е за Русия, енергиен е за Гърция. За нас е една тръба, която може би, не дай си Боже, ако стане инцидент, ще ни съсипе туризма, и която ще ни мине през областите с „Натура", и от която ще вземаме някакви транзитни такси. Това беше на везната. От една страна, транзитните такси. От друга - екологичните рискове. Никаква енергийна компонента, затова аз не исках да се занимавам с този проект. Разнобой никога не е имало.
Водещ: Хайде това да е плавния преход към туризма. Имаме още няколко минути. През лятото бяха похарчени 7,5 млн. за хубави видеоклипове, които да се въртят по водещите европейски телевизии, и които да ни рекламират като туристическа дестинация. Струваха ли си тези пари?
Трайчо Трайков: Знаете ли, през годините винаги са давани пари за туристическа реклама и никога отговорът на вашия въпрос не е могъл да бъде даден.
Водещ: Защо?
Трайчо Трайков: Защото не е имало опит или начин ефектът да се измери. За първи път в този проект ние сме предвидили на следващ етап и оценка на ефективността на това, което сме направили. И тогава ще може сравнително точно да се каже какъв е резултатът, който е свързан с тези клипове. Аз лично очаквам ефектът от тях да се измерва в проценти повишаване на приходите от туризъм. Първите оценки, първият отзвук, който имаме от ефекта от тези клипове, е положителен, въпреки че знаете, че за художествените продукти споровете винаги могат да бъдат безкрайни. Ефектът откъм целевите аудитории, към които те са предназначени, е положителен.
Водещ: Само за още малко пари да ви попитам - вярно ли е, че...
Трайчо Трайков: И няма да се свърши с тези 7 млн. В следващите години общо...
Водещ: 1 400 000 лв. сте обявили обществена поръчка за изработването на сувенирни материали - подаръци, хавлии, чанти, шапки...
Трайчо Трайков: Да, точно така. Има много поръчки. Това е една сума...
Водещ: Тези пари, в условията на криза, струва ли си да бъдат дадени сега, за да рекламирате...
Трайчо Трайков: Това са пари от европейските фондове, по Програма „Регионално развитие" и общо целият проект в течение на няколко години, до 2013 година, е в размер от 60 млн. лв. Това са пари, които никога не са влизали за стимулирането на българския туризъм. Те са в много, много поръчки и винаги е свързано, винаги има компонента на измерване на ефекта от тях. Така че аз искам, това е очакването ми, това е начинът, по който е изготвен проектът, на следващ етап да имаме оценка: това сработи, нека го направим пак. Това е ефектът от другото.
Водещ: Онова не работи, да. Като министър имате ли съвсем ясна визия за това какви туристи иска България да привлича към себе си, към природните си забележителности, към курортите си? Ще се задоволим ли с имиджа, който имаме, на евтинка дестинация? Елате при нас, защото е евтино.
Трайчо Трайков: Ще ви кажа: досега не съм срещал министър на туризма по света, който да е казвал: ние искаме да сме дестинация за евтини туристи.
Водещ: Може би, де да зная, някъде в Азия има и такива.
Трайчо Трайков: С изключение може би на министъра на туризма на Ливан, където бяхме наскоро с премиера. Там от 2 млн. туристи имат 8 млрд. приходи. Ние от над 6 млн. туристи имаме около 3 млрд. приходи. И това, разбира се, се обяснява с това какви туристи ходят там. Там ходят богати туристи от Персийския залив, от страните от Персийския залив, които си прекарват лятото там. Те например имаха друга тема - как да диверсифицират с хора от средната класа, които да дадат повече динамика. Ние искаме постепенно да сме в по-горния сегмент на туризма, но не просто с качеството на хотелите си. Знаете ли, българският туризъм се опита вече да мине в по-горен сегмент като прави по-хубави хотели, защото е факт, че хотелската база в България е една от най-добрите сред страните, с които се конкурираме. Какъв е резултатът обаче? Резултатът е, че в България 5-звездните и 4-звездните хотели са най-евтините. За да минем наистина в по-горна категория, трябва да акцентираме именно върху това, което е стратегията ни - България да бъде целогодишна туристическа дестинация, която да развива алтернативните форми на туризъм: културно-историческия, СПА, религиозния и т.н.
Водещ: Последен въпрос. Как ще се опитате да върнете не чужденците, а българите към летните и зимните ни туристически курорти?
Трайчо Трайков: Първо, в скоби казвам, че това е решение на самите българи. Ако те получават добри оферти, аз и вие ще отидем в българските курорти. Факт е, че това вече се случва. През последните няколко месеца има забележително връщане на българските туристи към българските курорти и българския туризъм. Разбира се, ние в тези пари по ОП „Регионално развитие", за които ви казах, имаме и кампания за вътрешния туризъм.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Успешна година ви пожелавам. Това беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, гост на „Денят започва".
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР