-
28 Окт 2026 |
USD / BGN 1.1567
GBP / BGN 0.8545
CHF / BGN 0.9390- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Трайков: Трябва да преценим рисковете пред АЕЦ „Белене"
04 Февруари 2011 | 07:49
Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма
Водещ: Продължаваме нататък със следващия ни гост. Това е министърът на икономиката господин Трайчо Трайков. Добро утро и добре дошъл.
Трайчо Трайков: Добро утро.
Водещ: Доста теми има, по които да си говорим.
Трайчо Трайков: Както винаги.
Водещ: Да, както винаги. Да започнем с Пловдивския панаир, ако искате. Да кажа на нашите зрители, че ние се опитахме да потърсим мнението и на господин Гергов, който по някакъв начин е засегната страна по този спор. Той засега отказа да коментира. Каза, че след като се произнесе съда вече на втора инстанция тогава може да има мнение по въпроса. Но това, което вероятно хората си задават въпроса е, защо трябваше да се води този съдебен спор и какво в крайна сметка печели държавата от цялата тази работа? Пловдивският панаир е бил управляван неправилно ли?
Трайчо Трайков: Държавата връща заграбената й собственост - това печели.
Водещ: Заграбена?
Трайчо Трайков: Ако тези 51% бяха приватизирани по Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, то получените средства щяха да са в Сребърния фонд откъдето да отидат за пенсии. Сега тези пари ги няма, срещу едни имоти, които са апортирани в панаира и които нямат никакво отношение към панаира. Господин Гергов има контрол над панаира. Това е резултатът. Възстановява се справедливостта, законността и заграбения интерес на държавата.
Водещ: За да се стигне до такова нещо все пак вашите предшественици е трябвало да изиграят сериозна роля?
Трайчо Трайков: Те са изиграли, за да се случи това. Така е. Делото, което ние водихме, обаче е частно, водим го като засегната страна министерството, а не е наказателно дело. Наказателна отговорност може да търси прокуратурата, а ние сме я сезирали.
Водещ: Да ви кажа честно това с прокуратурата вече почва да става почти досадно, ако приемате тази дума.
Трайчо Трайков: Досадно или не, това е органът, който търси наказателна отговорност в България.
Водещ: Друг е въпроса доколко често го търси и го намира. Аз ви питам неслучайно, а защото вътре в статиите, които излязоха по въпроса, се споменават и имената на господин Станишев и на господин Овчаров и то най-вече може би на господин Овчаров за това, че, според мен, ако излизат и ако втора инстанция реши по същия начин както първата и върне на държавата собствеността, ще излезе, че господин Овчаров е извършил закононарушение.
Трайчо Трайков: Така ще излезе. И тогава би трябвало прокуратурата, ако прецени, да му потърси наказателна отговорност.
Водещ: Знам, че не успяхте да поддържате контакт с господин Гергов и да се разберете извънсъдебно, така да кажа?
Трайчо Трайков: Извънсъдебно бихме се разбрали, ако той би върнал собствеността на държавата. Иначе ние се опитахме, предложихме му вариант, при който и с тази структура на собствеността, докато се водеше делото през тази една година, държавата да има по-голямо участие в оперативното ръководство на панаира. Той отказа.
Водещ: Тоест вие имате желание за преговори, но той не? Той се дърпа.
Трайчо Трайков: Ние имаме желание да защитим собствеността си. И варианта това да стане при сегашната структура на собствеността, тоест досегашната - преди решението на Окръжния съд в Пловдив, беше държавата да има повече представители в съвета на директорите. Той отказа. Сега вече ситуацията е нова.
Водещ: Общинарите обаче въстанаха срещу всичко това?
Трайчо Трайков: Това не е вярно, не е вярно.
Водещ: Те се притесняват, че всъщност тези имоти, за които говорите, общинските, всъщност ще бъдат загубени, нали така?
Трайчо Трайков: Не, общинските имоти си остават в „Пълдин туринвест", където са сега. И ако са толкова загрижени за тях, да се погрижат да си ги върнат обратно, защото тяхната собственост в това дружество „Пълдин туринвест" е слязла от 75 на 23 и нещо процента. В капитала на панаира в Пловдив, общински имоти нито общинска собственост има.
Водещ: А как става това, ако е практика?
Трайчо Трайков: Кое?
Водещ: Ами това, че, хайде за държавата разбрахме по какъв начин е загубила мажоритарния дял, но примерно защо общинарите, тогавашните, ще се съгласят отново и общината да загуби дяла, вече в „Пълдин туринвест"?
Трайчо Трайков: Ето това е много добър въпрос, който аз, ако бях пловдивчанин, щях да попитам своите представители в общината. Ние сме готови да им кажем нещата, които сме открили , за това как е станало завземането на тяхното дружество.
Водещ: Ами кажете ги.
Трайчо Трайков: Ще ги кажем на тях, защото това са юридически детайли. Но те самите също би трябвало да ги знаят, иначе защо са там.
Водещ: Тоест, зад всичко това стои някаква доста сериозна далавера, ако трябва да използваме общоприетия език?
Трайчо Трайков: Ами използвайте.
Водещ: Приемате ли го това? Потвърждавате ли го по-скоро?
Трайчо Трайков: Потвърждава го съдът. Ние сме дали своите аргументи пред него, той ги е приел и е постановил, че положението трябва да се върне такова каквото е било преди увеличението на капитала - с апортиране на имоти, повтарям, не с пари, там няма инвестиции, които да са направени от новите акционери. Всичко през тези четири години е направено с парите на панаира. Така че панаирът така или иначе се развива със своите собствени средства, ще продължи да го прави и занапред.
Водещ: Имате ли притеснения, че нещата могат да се обърнат на втора инстанция?
Трайчо Трайков: Няма да коментирам, нека да изчакаме.
Водещ: Добре. Понеже споменах преди малко името на господин Овчаров, вчера срещнах някъде негово интересно изказване - над 1 милиард годишно губим от спирането на АЕЦ „Белене". Може ли да ми го разтълкувате, ако е възможно?
Трайчо Трайков: Не. Ако може господин Овчаров да ви го разтълкува, защото губим, ако щяхме да даваме пари.
Водещ: Ами има някакви сметки, които се базират на това какво всъщност произвежда 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Белене", колко се изкарва от там, евентуално само от непроизведената енергия колко губи държавата. Това е някак си основата на теорията на господин Овчаров.
Трайчо Трайков: Не приемам теорията на господин Овчаров. Ако искате той по-подробно да ви я разтълкува, трябва да го поканите.
Водещ: Не, защото това е директно обвинение към вас и към правителството, аз затова ви моля за коментар.
Трайчо Трайков: От това излиза, че господин Овчаров щеше да построи АЕЦ „Белене". Тогава защо не я построи докато той беше министър? Не успяха да се разберат по нито едно от най-важните неща - нито успяха да си лицензират техническия проект, нито успяха да се договорят за цената. Ами тогава какви претенции биха могли да имат господин Овчаров или някой друг към нашето правителство?
Водещ: Те винаги казват, не ни стигна времето.
Трайчо Трайков: Именно.
Водещ: Просто вие ги сменихте и трябваше според тях да продължите в същата посока. Опитвам се да препредавам нещата, някак си както те ги смятат.
Трайчо Трайков: Няма смисъл от подобен диалог. Ако искате да ми цитирате точно аргументите на господин Овчаров, аз мога да дам моя коментар. Ако викнете господин Овчаров, съм готов да говоря и с него.
Водещ: Добре, това е интересен вариант, мисля, че бихме могли да го направим. Между другото в това, което той казва, се твърди, че основен противник на проекта АЕЦ „Белене" е по принцип американския посланик, който защитава американските инвестиции в енергетиката, става дума за „Марица Изток".
Трайчо Трайков: Аз съм показал, че защитавам само българските интереси, така че не ме интересува кой какви интереси и инвестиции защитава.
Водещ: Не се трогвате много от обвиненията, които хвърчат напоследък?
Трайчо Трайков: За да има смисъл то тях, те трябва да кацнат и да бъдат потвърдени и обосновани.
Водещ: А какво всъщност ще се случи тогава с АЕЦ „Белене" и има ли нещо ново там? Защото това е тема, която изведнъж се появява, знаете, говори се много дълго, след това затихва, след това пак се появява.
Трайчо Трайков: Гарантирам ви, че ако нещо се случи с АЕЦ „Белене", то ще е, защото сме били убедени от хора, които са готови да рискуват парите си, че това е печеливш проект.
Водещ: Ако те знаят, че ще рискуват, дали това ще ги накара да си вложат парите?
Трайчо Трайков: Всеки бизнес проект е някакъв вид риск, защото има много неизвестни и в пазара на електроенергия, който вече не е това, което беше. Знаете, че вече пазарът на електроенергия е свободен, цените отиват нагоре, надолу, това го изпита и НЕК през последните две години, когато цените на експортните му пазари паднаха близо два пъти. Така че във всеки бизнес проект инвеститорите рискуват, въпросът е рискът да е добре обоснован и добре преценен. Затова имаш и печалба, когато инвестираш, защото си поел някакъв риск. Така че, когато инвеститорите преценят, че проектът е печеливш, а един от инвеститорите ще бъде и българската държава чрез държавната си компания - НЕК, тогава ще е ясно, че проектът върви. А междувременно чакаме да се лицензира техническия проект.Водещ: Защото, поне на мен така ми се струва, АЕЦ „Белене" е една много добра предизборна карта. От една страна вашите опозиционно настроени съперници ще я вадят и ще казват, ето, лишиха ви от N на брой работни места, от възможност за развитие на икономиката и така нататък. От друга страна, ако пък вие решите в крайна сметка точно предизборно може и да направите нещо по въпроса за АЕЦ „Белене". Ще я ползвате ли като предизборна карта?
Трайчо Трайков: В АЕЦ „Белене" твърде много пари са заложени на риск, за да можем да си позволим да я използваме по евтин, популистки начин. За опозицията не мога да поемам същия ангажимент.
Водещ: Да поговорим малко и за евентуалната предстояща приватизация на „Булгартабак". Каква е ситуацията там?
Трайчо Трайков: Следващата седмица предстои да чуем предложенията за процедура, по която ще се проведе приватизацията. Плановете, които сме си поставили заедно с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, са до средата на годината да имаме избран инвеститор.
Водещ: Колко пари очаквате да вземете?
Трайчо Трайков: Няма да ви кажа.
Водещ: Защо сте толкова потаен тази сутрин?
Трайчо Трайков: Защото...Не, по принцип цени не трябва да се обявяват предварително, защото, мисля, че и преди сме си говорили по този въпрос, ако на инвеститорите им се стори висока, могат да бъдат обезкуражени да участват, а ако им се стори ниска, могат да се прицелят в нея.
Водещ: Аз питам, защото някъде из пресата срещнах цифра от порядъка на 250 милиона - за Енергото, „Булгартабак" и още няколко фирми и заради това. Изглежда някак си малка тази цифра.
Трайчо Трайков: Коя?
Водещ: Тази - 250 милиона.
Трайчо Трайков: 250 милиона, не знам какво...
Водещ: Лева, лева.
Трайчо Трайков: ... ви изглежда малко за кое?
Водещ: Ами за евентуално приватизацията на „Булгартабак", осем фирми още и E.ON. Не знам откъде е извадена тази цифра, аз затова ви питам.
Трайчо Трайков: Да. Предпочитам да не я коментирам и аз. Мога единствено да ви кажа, че през 2010 година, тоест това е първата година, в която, пълна година, в която аз съм принципал на дружеството, финансовите резултати на „Булгартабак" са много значително подобрени.
Водещ: Ами дано, дано да е така. Аз да ви кажа, нашите зрители, които питахме тук сутринта през страницата ни във Facebook по отношение на икономиката и как усещат те, наистина ли излизаме от кризата, 95 на сто сигурно от онлайн отговорите бяха - изобщо няма такова нещо, по никакъв начин не усещаме, че има промяна и затъваме все повече и повече. И голяма част от коментарите бяха, даже се чудим как да избягаме в чужбина.
Трайчо Трайков: Аз няма да споря с мнението на хората...
Водещ: Не, то не става въпрос за спор.
Трайчо Трайков: ... защото това е действително начина, по който те го усещат, тези хора, които са споделили мнението си. За тези, които не са го споделили, не знаем. Но ние можем да съдим по обективните критерии - все още нямаме резултати за третото тримесечие на 2010 година, но за предишните две имаме ръст, макар и много малък. Така че тенденцията продължава да е положителна, все още бавна, но в крайна сметка истинското развитие в икономиката ще дойде именно тогава, когато хората кажат, че са по почувствали. Въпреки че и това е в някаква степен относително, защото например индексът за бизнес климат, който измерва Евростат, показва повишение в последния месец.
Водещ: Това може ли да ни направи оптимисти по отношение на възвръщането на чуждестранните инвестиции у нас, защото това е сериозен проблем, вие го знаете най-добре?
Трайчо Трайков: Повечето компании в България планират увеличение на дейността си през тази година. Това е, това е информацията, която носи индексът за бизнес климата. Тук, разбира се, влизат и чуждите инвестиции, чужди или български, все са добре, стига да откриват работни места, да увеличават добавената стойност на икономиката. Чуждите инвестиции са добри от гледна точка на покриването на дисбалансите в икономиката. Затова ние правим всички усилия, които са възможни, с активни мерки да стимулираме тези инвестиции - и с програмата за про-активен инвестиционен маркетинг на България като инвестиционна дестинация, която е подкрепена със средства по оперативна програма „Конкурентоспобност", и с промените в Закона за насърчение на инвестициите, и с други мерки, които правителството предприема. Разбира се и приватизацията , приватизацията също е начин, ако чуждият инвеститор участва в нея, това е парекселанс пряка чуждестранна инвестиция.
Водещ: Добре дошло. Пуснахме един репортаж, не си спомням дали вчера или онзи ден, вчера мисля, че беше, за един интересен електромобил в България. Знам, че това ви е направило впечатление и че всъщност се оказва, че не е единично явление.
Трайчо Трайков: Кое?
Водещ: Наличието на създадени електромобили у нас.
Трайчо Трайков: Може би знаете, че следващата седмица, в четвъртък и петък, по инициатива на нашето министерство в София ще се състои международна конференция за електромобилите. На нея ще бъде и еврокомисарят Таяни, в чиято сфера на отговорност са иновациите и електрическите коли, включително и производители на електромобили и български разработчици, и хора от научната общност, и представители на общините, които ще представят идеите си за пилотни проекти, както например в община София за инсталиране на зареждаща инфраструктура за електромобили. Аз самият съм голям привърженик на стимулирането на тази индустрия в България, тъй като тя е добра по много различни начини и за икономиката, и за енергетиката.
Водещ: Аз си спомням от вчерашния репортаж, че авторите на това произведение, така ако мога да го нарека, се оплакваха, разбира се, единствено и само от липсата на инвестиции и за това, че не могат да доразвият тези проекти.
Трайчо Трайков: Ето това е целта на това събитие и други като него. Ние искаме да покажем, че държавата подкрепя тази индустрия, така че инвеститорите да бъдат по-сигурни за това, което се случва в България, евентуално да подкрепят български разработки, българските пък, хората, които се занимават с електромобили и създават или се интересуват от това да влязат във връзка с властите, с чуждестранни компании. Това е един кръг и евентуално, когато нещата тръгнат вече те се захранват от само себе си.
Водещ: Да се надяваме, че след години България ще се превърне в такъв оазис на производството на електромобили в Европейския съюз.
Трайчо Трайков: За производството би било много добре. А иначе оазис за използването на електромобили няма да бъде, защото навсякъде ще бъде така. Просто в момента електромобилите, те спечелиха битката за следващата технология в автомобилите. Може би следващото нещо вече ще е водорода и водородните клетки. Но след като известно време не беше ясно кой ще надделее, вече е ясно, че това са електрическите двигатели. Така че вече натам се насочват внимание и инвестиции и много скоро технологиите ще се развият много.
Водещ: Ще бъде интересно да го следим. Добре, благодаря ви много, господин Трайков, за този разговор.
Трайчо Трайков: Досадно или не, това е органът, който търси наказателна отговорност в България.
Водещ: Друг е въпроса доколко често го търси и го намира. Аз ви питам неслучайно, а защото вътре в статиите, които излязоха по въпроса, се споменават и имената на господин Станишев и на господин Овчаров и то най-вече може би на господин Овчаров за това, че, според мен, ако излизат и ако втора инстанция реши по същия начин както първата и върне на държавата собствеността, ще излезе, че господин Овчаров е извършил закононарушение.
Трайчо Трайков: Така ще излезе. И тогава би трябвало прокуратурата, ако прецени, да му потърси наказателна отговорност.
Водещ: Знам, че не успяхте да поддържате контакт с господин Гергов и да се разберете извънсъдебно, така да кажа?
Трайчо Трайков: Извънсъдебно бихме се разбрали, ако той би върнал собствеността на държавата. Иначе ние се опитахме, предложихме му вариант, при който и с тази структура на собствеността, докато се водеше делото през тази една година, държавата да има по-голямо участие в оперативното ръководство на панаира. Той отказа.
Водещ: Тоест вие имате желание за преговори, но той не? Той се дърпа.
Трайчо Трайков: Ние имаме желание да защитим собствеността си. И варианта това да стане при сегашната структура на собствеността, тоест досегашната - преди решението на Окръжния съд в Пловдив, беше държавата да има повече представители в съвета на директорите. Той отказа. Сега вече ситуацията е нова.
Водещ: Общинарите обаче въстанаха срещу всичко това?
Трайчо Трайков: Това не е вярно, не е вярно.
Водещ: Те се притесняват, че всъщност тези имоти, за които говорите, общинските, всъщност ще бъдат загубени, нали така?
Трайчо Трайков: Не, общинските имоти си остават в „Пълдин туринвест", където са сега. И ако са толкова загрижени за тях, да се погрижат да си ги върнат обратно, защото тяхната собственост в това дружество „Пълдин туринвест" е слязла от 75 на 23 и нещо процента. В капитала на панаира в Пловдив, общински имоти нито общинска собственост има.
Водещ: А как става това, ако е практика?
Трайчо Трайков: Кое?
Водещ: Ами това, че, хайде за държавата разбрахме по какъв начин е загубила мажоритарния дял, но примерно защо общинарите, тогавашните, ще се съгласят отново и общината да загуби дяла, вече в „Пълдин туринвест"?
Трайчо Трайков: Ето това е много добър въпрос, който аз, ако бях пловдивчанин, щях да попитам своите представители в общината. Ние сме готови да им кажем нещата, които сме открили , за това как е станало завземането на тяхното дружество.
Водещ: Ами кажете ги.
Трайчо Трайков: Ще ги кажем на тях, защото това са юридически детайли. Но те самите също би трябвало да ги знаят, иначе защо са там.
Водещ: Тоест, зад всичко това стои някаква доста сериозна далавера, ако трябва да използваме общоприетия език?
Трайчо Трайков: Ами използвайте.
Водещ: Приемате ли го това? Потвърждавате ли го по-скоро?
Трайчо Трайков: Потвърждава го съдът. Ние сме дали своите аргументи пред него, той ги е приел и е постановил, че положението трябва да се върне такова каквото е било преди увеличението на капитала - с апортиране на имоти, повтарям, не с пари, там няма инвестиции, които да са направени от новите акционери. Всичко през тези четири години е направено с парите на панаира. Така че панаирът така или иначе се развива със своите собствени средства, ще продължи да го прави и занапред.
Водещ: Имате ли притеснения, че нещата могат да се обърнат на втора инстанция?
Трайчо Трайков: Няма да коментирам, нека да изчакаме.
Водещ: Добре. Понеже споменах преди малко името на господин Овчаров, вчера срещнах някъде негово интересно изказване - над 1 милиард годишно губим от спирането на АЕЦ „Белене". Може ли да ми го разтълкувате, ако е възможно?
Трайчо Трайков: Не. Ако може господин Овчаров да ви го разтълкува, защото губим, ако щяхме да даваме пари.
Водещ: Ами има някакви сметки, които се базират на това какво всъщност произвежда 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Белене", колко се изкарва от там, евентуално само от непроизведената енергия колко губи държавата. Това е някак си основата на теорията на господин Овчаров.
Трайчо Трайков: Не приемам теорията на господин Овчаров. Ако искате той по-подробно да ви я разтълкува, трябва да го поканите.
Водещ: Не, защото това е директно обвинение към вас и към правителството, аз затова ви моля за коментар.
Трайчо Трайков: От това излиза, че господин Овчаров щеше да построи АЕЦ „Белене". Тогава защо не я построи докато той беше министър? Не успяха да се разберат по нито едно от най-важните неща - нито успяха да си лицензират техническия проект, нито успяха да се договорят за цената. Ами тогава какви претенции биха могли да имат господин Овчаров или някой друг към нашето правителство?
Водещ: Те винаги казват, не ни стигна времето.
Трайчо Трайков: Именно.
Водещ: Просто вие ги сменихте и трябваше според тях да продължите в същата посока. Опитвам се да препредавам нещата, някак си както те ги смятат.
Трайчо Трайков: Няма смисъл от подобен диалог. Ако искате да ми цитирате точно аргументите на господин Овчаров, аз мога да дам моя коментар. Ако викнете господин Овчаров, съм готов да говоря и с него.
Водещ: Добре, това е интересен вариант, мисля, че бихме могли да го направим. Между другото в това, което той казва, се твърди, че основен противник на проекта АЕЦ „Белене" е по принцип американския посланик, който защитава американските инвестиции в енергетиката, става дума за „Марица Изток".
Трайчо Трайков: Аз съм показал, че защитавам само българските интереси, така че не ме интересува кой какви интереси и инвестиции защитава.
Водещ: Не се трогвате много от обвиненията, които хвърчат напоследък?
Трайчо Трайков: За да има смисъл то тях, те трябва да кацнат и да бъдат потвърдени и обосновани.
Водещ: А какво всъщност ще се случи тогава с АЕЦ „Белене" и има ли нещо ново там? Защото това е тема, която изведнъж се появява, знаете, говори се много дълго, след това затихва, след това пак се появява.
Трайчо Трайков: Гарантирам ви, че ако нещо се случи с АЕЦ „Белене", то ще е, защото сме били убедени от хора, които са готови да рискуват парите си, че това е печеливш проект.
Водещ: Ако те знаят, че ще рискуват, дали това ще ги накара да си вложат парите?
Трайчо Трайков: Всеки бизнес проект е някакъв вид риск, защото има много неизвестни и в пазара на електроенергия, който вече не е това, което беше. Знаете, че вече пазарът на електроенергия е свободен, цените отиват нагоре, надолу, това го изпита и НЕК през последните две години, когато цените на експортните му пазари паднаха близо два пъти. Така че във всеки бизнес проект инвеститорите рискуват, въпросът е рискът да е добре обоснован и добре преценен. Затова имаш и печалба, когато инвестираш, защото си поел някакъв риск. Така че, когато инвеститорите преценят, че проектът е печеливш, а един от инвеститорите ще бъде и българската държава чрез държавната си компания - НЕК, тогава ще е ясно, че проектът върви. А междувременно чакаме да се лицензира техническия проект.Водещ: Защото, поне на мен така ми се струва, АЕЦ „Белене" е една много добра предизборна карта. От една страна вашите опозиционно настроени съперници ще я вадят и ще казват, ето, лишиха ви от N на брой работни места, от възможност за развитие на икономиката и така нататък. От друга страна, ако пък вие решите в крайна сметка точно предизборно може и да направите нещо по въпроса за АЕЦ „Белене". Ще я ползвате ли като предизборна карта?
Трайчо Трайков: В АЕЦ „Белене" твърде много пари са заложени на риск, за да можем да си позволим да я използваме по евтин, популистки начин. За опозицията не мога да поемам същия ангажимент.
Водещ: Да поговорим малко и за евентуалната предстояща приватизация на „Булгартабак". Каква е ситуацията там?
Трайчо Трайков: Следващата седмица предстои да чуем предложенията за процедура, по която ще се проведе приватизацията. Плановете, които сме си поставили заедно с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, са до средата на годината да имаме избран инвеститор.
Водещ: Колко пари очаквате да вземете?
Трайчо Трайков: Няма да ви кажа.
Водещ: Защо сте толкова потаен тази сутрин?
Трайчо Трайков: Защото...Не, по принцип цени не трябва да се обявяват предварително, защото, мисля, че и преди сме си говорили по този въпрос, ако на инвеститорите им се стори висока, могат да бъдат обезкуражени да участват, а ако им се стори ниска, могат да се прицелят в нея.
Водещ: Аз питам, защото някъде из пресата срещнах цифра от порядъка на 250 милиона - за Енергото, „Булгартабак" и още няколко фирми и заради това. Изглежда някак си малка тази цифра.
Трайчо Трайков: Коя?
Водещ: Тази - 250 милиона.
Трайчо Трайков: 250 милиона, не знам какво...
Водещ: Лева, лева.
Трайчо Трайков: ... ви изглежда малко за кое?
Водещ: Ами за евентуално приватизацията на „Булгартабак", осем фирми още и E.ON. Не знам откъде е извадена тази цифра, аз затова ви питам.
Трайчо Трайков: Да. Предпочитам да не я коментирам и аз. Мога единствено да ви кажа, че през 2010 година, тоест това е първата година, в която, пълна година, в която аз съм принципал на дружеството, финансовите резултати на „Булгартабак" са много значително подобрени.
Водещ: Ами дано, дано да е така. Аз да ви кажа, нашите зрители, които питахме тук сутринта през страницата ни във Facebook по отношение на икономиката и как усещат те, наистина ли излизаме от кризата, 95 на сто сигурно от онлайн отговорите бяха - изобщо няма такова нещо, по никакъв начин не усещаме, че има промяна и затъваме все повече и повече. И голяма част от коментарите бяха, даже се чудим как да избягаме в чужбина.
Трайчо Трайков: Аз няма да споря с мнението на хората...
Водещ: Не, то не става въпрос за спор.
Трайчо Трайков: ... защото това е действително начина, по който те го усещат, тези хора, които са споделили мнението си. За тези, които не са го споделили, не знаем. Но ние можем да съдим по обективните критерии - все още нямаме резултати за третото тримесечие на 2010 година, но за предишните две имаме ръст, макар и много малък. Така че тенденцията продължава да е положителна, все още бавна, но в крайна сметка истинското развитие в икономиката ще дойде именно тогава, когато хората кажат, че са по почувствали. Въпреки че и това е в някаква степен относително, защото например индексът за бизнес климат, който измерва Евростат, показва повишение в последния месец.
Водещ: Това може ли да ни направи оптимисти по отношение на възвръщането на чуждестранните инвестиции у нас, защото това е сериозен проблем, вие го знаете най-добре?
Трайчо Трайков: Повечето компании в България планират увеличение на дейността си през тази година. Това е, това е информацията, която носи индексът за бизнес климата. Тук, разбира се, влизат и чуждите инвестиции, чужди или български, все са добре, стига да откриват работни места, да увеличават добавената стойност на икономиката. Чуждите инвестиции са добри от гледна точка на покриването на дисбалансите в икономиката. Затова ние правим всички усилия, които са възможни, с активни мерки да стимулираме тези инвестиции - и с програмата за про-активен инвестиционен маркетинг на България като инвестиционна дестинация, която е подкрепена със средства по оперативна програма „Конкурентоспобност", и с промените в Закона за насърчение на инвестициите, и с други мерки, които правителството предприема. Разбира се и приватизацията , приватизацията също е начин, ако чуждият инвеститор участва в нея, това е парекселанс пряка чуждестранна инвестиция.
Водещ: Добре дошло. Пуснахме един репортаж, не си спомням дали вчера или онзи ден, вчера мисля, че беше, за един интересен електромобил в България. Знам, че това ви е направило впечатление и че всъщност се оказва, че не е единично явление.
Трайчо Трайков: Кое?
Водещ: Наличието на създадени електромобили у нас.
Трайчо Трайков: Може би знаете, че следващата седмица, в четвъртък и петък, по инициатива на нашето министерство в София ще се състои международна конференция за електромобилите. На нея ще бъде и еврокомисарят Таяни, в чиято сфера на отговорност са иновациите и електрическите коли, включително и производители на електромобили и български разработчици, и хора от научната общност, и представители на общините, които ще представят идеите си за пилотни проекти, както например в община София за инсталиране на зареждаща инфраструктура за електромобили. Аз самият съм голям привърженик на стимулирането на тази индустрия в България, тъй като тя е добра по много различни начини и за икономиката, и за енергетиката.
Водещ: Аз си спомням от вчерашния репортаж, че авторите на това произведение, така ако мога да го нарека, се оплакваха, разбира се, единствено и само от липсата на инвестиции и за това, че не могат да доразвият тези проекти.
Трайчо Трайков: Ето това е целта на това събитие и други като него. Ние искаме да покажем, че държавата подкрепя тази индустрия, така че инвеститорите да бъдат по-сигурни за това, което се случва в България, евентуално да подкрепят български разработки, българските пък, хората, които се занимават с електромобили и създават или се интересуват от това да влязат във връзка с властите, с чуждестранни компании. Това е един кръг и евентуално, когато нещата тръгнат вече те се захранват от само себе си.
Водещ: Да се надяваме, че след години България ще се превърне в такъв оазис на производството на електромобили в Европейския съюз.
Трайчо Трайков: За производството би било много добре. А иначе оазис за използването на електромобили няма да бъде, защото навсякъде ще бъде така. Просто в момента електромобилите, те спечелиха битката за следващата технология в автомобилите. Може би следващото нещо вече ще е водорода и водородните клетки. Но след като известно време не беше ясно кой ще надделее, вече е ясно, че това са електрическите двигатели. Така че вече натам се насочват внимание и инвестиции и много скоро технологиите ще се развият много.
Водещ: Ще бъде интересно да го следим. Добре, благодаря ви много, господин Трайков, за този разговор.
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР