Трайчо Трайков: Не може един играч да травматизира свободния пазар

Водеща: Да разбираме ли, че с това питане, което сте отправили към Комисията за защита на конкуренцията, все пак по някакъв начин, като член на правителството, се опитвате да подпомогнете съдебната битка на Ваньо Танов и Агенция „Митници”?
Трайчо Трайков: Аз нямам отношение към съдебната битка, но имам отношение към състоянието на пазара. След решението на митниците  миналата седмица, в което аз не участвах, защото това си е тяхно суверенно право, аз и всички останали в правителството имахме задължение, всеки според ресора си и отговорността си, да направим така, че пазарът да функционира и потребителите да не пострадат. Това и направихме в изминалите дни. Сега, вследствие на вчерашното решение  на съда и онзиденшното, вече доколкото разбирам рафинерията отново работи, така че, поне в този период до произнасяне по същество, изглежда, че нещата са се върнали в старото си  положение.
Водеща: Всъщност тази седмица, или малко повече, в която рафинерията не работеше, успя ли да извади извън релси икономиката ни, да извади по някакъв начин икономиката ни, или не, по никакъв начин?
Трайчо Трайков: Не, в никакъв случай. Гориво има колкото искате и в България и около България. Проблемът беше, че в този период на несигурност, какво ще каже съда за предварителното изпълнение, вносителите не смееха да внасят големи количества, защото се допускаше, че може да стане така, както стана. Което означава, че ако например те вече бяха купили един танкер или големи количества и изведнъж „Лукойл” влезе пак на пазара със своите количества и със своята пазарна мощ, по-малките играчи щяха да се изложат на пазарен риск. Така че, решението на съда, независимо в каква посока, даде ясен сигнал на пазара. Този сигнал, който даде онзи ден съда, беше към останалите – по-добре да не внасяте много сега, защото големият играч отново е на пазара. Ако съдът беше подкрепил действията на митниците, сигналът щеше да бъде – внасяйте много, защото за известно време големият играч го няма. И в двата случая за пазара е добре от гледна точка на количествата. Така че, тази несигурност беше само в тези няколко дни, и тя, пак казвам, относителна несигурност.
Водещ: Тъй като имаше някакви предположения, че така ще стане? Нали така казахте?
Трайчо Трайков: Теоретично можеше да стане така, можеше да стане и обратното. Обясних в двата случая каква е логиката на вносителите търговци.
Водеща: Теоретично тези времена на несигурност може ли да се върнат?
Трайчо Трайков: Не смятам, че пазарът може да бъде травматизиран от отсъствието или наличието на един участник на него, не и един свободен пазар, не и, както всички твърдят, в него няма нищо нередно.
Водеща: Вчера разговаряхме по телефона с шефа на митниците Ваньо Танов, питам ви принципно, явно нямате отношение към съдебните спорнове, но го попитахме за това, кой ще излезе победител в този същинския съдебен спор, който започва в края на август за това дали лицензите са отнети законно или незаконно, и той каза – „според мен, победител ще излезе държавата”. Вие ще направите ли прогноза за това кой ще победи?
Трайчо Трайков: И аз като вас, очаквам с интерес, трябва да победи този, който е прав. Действията на митниците, от това, което ни беше обяснено, и от министър Дянков, и от министър-председателя, защото те взеха отношение по въпроса  пред МС са, че действията на митниците са мотивирани от аргументирано право и желание да бъдат въведени правилата.
Водещ: А какво може да произлезе вследствие на отговора, който ще получите от Комисията за защита на конкуренцията?
Трайчо Трайков: Нека да видим. Тогава може би ще излезе, че или мотивите не са така, както стоят, или може би има някакъв проблем с пазара.
Водеща: Като говорим за всичко това, смятате ли господин министър, че шефът на митниците Ваньо Танов е просто инструмент в една много по-голяма игра – играта на правителството да се ограничат руските икономически интереси в България?
Трайчо Трайков: Ще ми простите, защото това не е упрек към вас, но ми се струва нелепо в това, в стъпките на държавата да се налагат правилата, да се търси подтекст в такива измерения. Всъщност, това би трябвало да е, и е, начин по който се действа рутинно. Когато има правила те трябва да се спазват, независимо от това, дали има руски, американски или някакъв друг проект.
Водеща: Руски разбирате ли?
Трайчо Трайков: Да, естествено. Учил съм навремето и в училището и в университета.
Водеща: Виждате какво пишат руските медии - наказателна акция срещу руските интереси в  икономиката на България. Това са като цяло преобладаващите коментари.
Трайчо Трайков: Всеки журналист е в правото си да коментира, и руските, и българските. Кажете пък вие, какво мислите по въпроса? Ще бъде интересно да водите диалог на това ниво. На нивото, на което аз водя диалога, нищо такова не е пристигало официално. Дори във вчерашните коментари по повод на „Белене” пак, както виждате, по стар похват беше цитиран анонимен източник от компанията. С анонимни източници ние не разговаряме, особено аз. Аз разговарям с моя колега министърът на енергетиката Шматко, в краен случай с шефа на „Росатом”.
Водещ: И все пак тези анонимни източници казват – България блъфира за иска от 61 милиона евро пред Арбитража в Женева и освен това... става дума за нещо, което няма пазарна стойност, така че, ние руснаците не сме заплашени. По памет цитирам, но мисля, че коректно.
Трайчо Трайков: Не мога да коментирам какво пише и какви са коментарите, мога да кажа принципно как стоят нещата. А нещата стоят така – НЕК има право да получи тази сума, защото това е договора, с който „Атомстройекспорт” са спечелили навремето процедурата, НЕК има право да получи тези 61 милиона, трябваше отдавна да ги е получила, но това не се е случило. Затова НЕК също подготвя и ще внесе исковата си молба.
Водеща: Според вас неизбежно ли беше София-Москва да се срещнат в съда, имам предвид вече по темата АЕЦ „Белене”?
Трайчо Трайков: Не непременно неизбежно, но това е нормален инструмент. Все пак за мен, хайде да не казвам учудващо, защото нищо не ме учудва вече, но не е най-подходящият начин от тяхна страна да процедират по този начин. От известно време насам, за първи път проектът от наша страна се работи много систематично и с много добро темпо, на което за съжаление, колегите от „Атомстройекспорт” не успяват съвсем да отговорят. Те сякаш са изненадани, че нещата могат да бъдат поставени по този начин. Откакто работим по проекта, той представлява нещо като полуразрушена сграда, която се нуждае от много сериозен ремонт. Знаете, че за да ремонтираш нещо е по-трудно, отколкото да почнеш да го строиш наново. Сега, ние можехме да пуснем булдозерите и да съборим всичко, да започнем чисто нов процес. Тогава, може би този, който беше построил паянтовата сграда, нямаше да е много щастлив. Ние решихме да видим дали можем да го ремонтираме. Нещата са поставени много сериозно, много професионално от наша страна, финансовата работна група работи по изясняването на предложеното руско финансиране. Пак казвам, колегите които работят там, не получават адекватна информация, реакция, ангажимент. Сякаш руските колеги са учудени, че за първи път им се иска информация в такъв детайл, каквато ние имаме нужда, за да направим своя анализ.
Водеща: Вие как мислите, дали е прав шефът на НЕК, като прогнозира, че руснаците ще проявят разум, ще постъпят разумно и ще оттеглят иска си за 58 милиона?
Трайчо Трайков: Аз бих казал, че е наложително разум в реализирането на такъв проект. Въпросът е кой как го разбира. Може би те смятат, че проявяват разум от тяхна гледна точка. Фактът, че към края на деня вчера, в НЕК се получи писмо от „Атомстройекспорт”, с който те искат преговори по въпроса за нашия иск и то в следващите дни. Аз смятам, че това трябва да се случи, нещата да станат ясни. Във всеки случай, подготовката за подаването на нашата искова молба, която е в друг арбитражен съд, в Женева, а не в Париж, подготовката върви.
Водеща: Всъщност, до края на днешния ден да очакваме ли новина? Или както казваме ние на своя професионален език – да очакваме ли руснаците да  дадат отговор, без значение дали той ще е „да” или „не” на оттеглянето на иска, или по-скоро, след като ще има преговори, да не се вторачваме в края на деня и новините, с които завършва деня?
Трайчо Трайков: Може би не е добре да се вторачваме. Не е изключено да има и отговор, защото поне ако вярваме на думата на високопоставения руски представител, който в понеделник е обещал, в разговор с НЕК, че в сряда ще има отговор, днес е сряда, той е обещал. Междувременно са поискали преговори и все нещо ще се случи.  
Водеща: С каква позиция България застава на тези преговори?
Трайчо Трайков: По отношение на парите, които НЕК има да получава за старото оборудване, позицията е абсолютно ясна. Тези пари са дължими на НЕК.
Водеща: Това, че руснаците заведоха иск, тълкувате ли го като „извиване на ръце”? Опит да се налага преса?
Трайчо Трайков: Във всеки проект, който партньорите искат да реализират, здравата логика, здравият разум показва, че този проект има по-голям шанс, ако партньорите  в него не се съдят. Може би техният опит им подсказва, че когато в преговорния процес нещо не им достига като идеи, капацитет, възможност да отговорят на легитимните изисквания на другата страна, може би това ще им помогне в съда. Аз не смятам, че ще свърши работа. Това, което може най-естествено да се очаква като ефект от такива  действия, че проектът става по-непривлекателен за външни партньори, по-труден за осъществяване, ангажира капацитет на партньорите в това как да си бранят интересите в съда, вместо да се концентрират как да намерят решение на проблемите. Аз например много бих искал колегите от Русия, вместо да се разсейват с арбитражни искове, да ни дадат структурирано тази информация, която ние сме поискали.
Водеща: А какво точно поискахте като информация от руснаците, за която те се балтаят, както се казва?
Трайчо Трайков: Тя е свързана с цената на различните компоненти и с това каква част или какви елементи къде са произведени, така че да се види какви ескалационни индекси могат да бъдат представени, с цел уточняване на разпределението на рисковете, с условията на финансирането.  Предполагате, че когато се прави такъв голям проект, финансирането никога не е проста работа – написване на един чек. Винаги е сложно структуриран, там има акционерен капитал, старши дълг, след това подчинен дълг. Всичко това са неща, които изискват много работа, анализи и партньорство на двете страни, защото едната не може сама да си го измисли. Още повече, че в момента шансовете на проекта да бъде осъществен се свързват основно с руското финансиране.
Водещ: Добре, господин министър, аз наистина уважавам това, че вие не се занимавате с хазартна прогноза, и все пак, ако преговорите, каквито опасения има, да стигнат до задънена улица, каква е вероятността наесен да се стигне до неговото проваляне? До провалянето на този проект?
Трайчо Трайков: Не мога да прикрепя проценти към каквато и да е прогноза, мога да кажа, че от наша страна всички имат един конструктивен партньор, който е съвсем наясно с интересите си и няма да отстъпи от тях.
Водеща: Или по друг начин да кажем – ако Русия заведе иск срещу страната ни за „Белене”, а пък ние отвърнем със своя контра иск и битката се пренесе на полето на съда, това точка ли е на „Белене” или не?
Трайчо Трайков: Не означава автоматично точка, но ви описах логиката на събитията по която може да се стигне до там. Може в един момент да решим да пуснем булдозера, да разчистим площадката и да почнем да строим наново. 
Водеща: Ами ние така може нещо друго да построим на тази площадка?
Трайчо Трайков: Можем да строим каквото си искаме и оттам вече..., нали знаете, когато колата се обърне пътища много.
Водеща: Така е. Притеснява ли ви това, което идва от руска страна, доколкото разбирам пак анонимно, че ако до ноември няма развитие, руснаците се отказват?
Водещ: „Независима газета” го написа това?
Трайчо Трайков: Обадете се на „Независима газета”, вие сте колеги, сигурно и вие знаете руски, имате... макар че, на вашата възраст едва ли сте го учили като хората.
Водеща: Благодаря ви за комплимента, но ние добре знаем руски език. Наистина, притеснява ли ви това? Ето, има определен срок, края на ноември. Още повече, че...
Трайчо Трайков: Няма такъв срок в никой документ, да не говорим, че в края на ноември още няма да са излезли окончателните анализи на ЕК за резултатите от стрес-тестовете. Ние нека да си свършим работата, а крайният срок не трябва да ни притеснява толкова. Защото по начина, по който сега те се отнасят към преговорите и след пет години срок няма да свърши работа. Те трябва да седнат и да работят заедно с нашите експерти. Няма как нещо да стане, ей така просто, защото... Няма как да сложим мазилката на сградата и да я напълним със скъпа техника вътре, без да сме сигурни, че стените са както трябва и няма да се съборят след няколко години.
Водеща: Последен, резюмиращ въпрос по тази тема, защото има и други теми, по които да поговорим. Песимистичният сценарий за „Белене”, според вас и оптимистичният сценарий? Накратко, как ги виждате?
Трайчо Трайков: Аз съм оптимист и каквото и да се случи, то ще се случи както трябва. И да има „Белене” и да няма „Белене”, то ще е в резултат на това, че най-добре отговаря на интересите на страната.
Водещ: Простете, но вие сте крайно оптимист, така изглежда?
Трайчо Трайков: Така е, аз съм оптимист. Ако има „Белене”, ще е както трябва, ако няма „Белене”, ще бъде защото няма начин да бъде както трябва.
Водеща: Ако няма „Белене” по наша вина, колко ще трябва да платим на руснаците?
Трайчо Трайков: Това е изключително дискусионен въпрос кой на кого ще плаща и ако се стигне до там, ще се изясняваме в съда.
Водеща: Добре, хайде да поговорим малко за приватизацията на „Булгартабак”, защото това също е важна тема във вашия ресор. Защо...
Трайчо Трайков: Тя е важна, също ме интересува, но също няма пряко отношение към мен. Може би е добре да се обясни на хората, че в момента, в който една компания...
Водеща: Ние питаме всеки ден, Симеон  Дянков когато е тук, за приватизацията...
Трайчо Трайков: И той не може да ви каже, защото в момента, в който една компания независимо кой министър и е принципал, влезе в процедура на приватизация, отговорност за процеса  има единствено Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Принципалът, в случая аз, на „Булгартабак” реално няма отговорност и влияние на процеса. Особено, след като процесът с „Булгартабак” беше одобрен от Надзорния съвет на агенцията, който, както знаете е съставен от представители на всички политически сили в парламента, включително и на опозицията. И те са дали „зелена светлина” процесът да върви по начин, по който върви.
Водеща: Аз приемам за коректни всички тези уточнения, които правите, но все пак, защо в тази приватизационна процедура, в нейния край, остана един единствен участник? Смятате ли, като министър на икономиката, че това е редно?  Ето, днес тук във „Пари” чета мнението на бившия ни посланик в Русия Илиян Василев, който казва – тревожно е, че имаме един участник в състезанието, че един единствен участник остава.
Водещ: И то така "Бритиш американ табако” се отказа някак ненадейно?
Трайчо Трайков: Вие вероятно сте прочели техните мотиви, както и аз.
Водеща: Няма мотиви.
Трайчо Трайков: Има, те казват търговски, стратегически...
Водеща: Това означава всичко и нищо. И вие какво разбирате от това? А нищо не разбирам.
Трайчо Трайков: Може наистина да означава всичко, но това е тяхно решение. Те не са длъжни да ни обясняват повече. На мен разбира се, също не ми харесва, че има един кандидат. Това винаги води до по-слаб процес, състезателен процес. Дори може да се каже, че оттук нататък не е състезателен между конкуренти. Но по някакъв начин е състезателен от гледна точка на това, каква оферта ще направят те, и дали тя ще бъде приемлива за нас.
Водеща: Добре, последният път, когато сте разговаряли с Андрей, преди около две седмици, разбирам, че доста напоително сте разговаряли за шистовия газ, но нещо, съвсем кратко, свързано с вчерашния ден. Кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин ще инициира национален референдум за придобиването, за проучването добива на шистов газ, защото той говори, че тази технология е крайно рискова, че се отделят отровни канцерогенни вещества и обществото най-малкото трябва да е информирано за всичко случващо се. Приемате ли, харесва ли ви, допада ли ви идеята за референдум по този въпрос?
Трайчо Трайков: Аз си признавам, че подцених мащаба и мотивираността на реакцията срещу тази идея, защото, според мен, това винаги е било нещо хубаво – да получаваш пари за това, което имаш, да намаляваш зависимостта си,  да имаш възможности за избор. Наистина, признавам си, подцених тази реакция на опозицията. Преди няколко дни разговарях с полски колеги, които както знаете, Полша е пионер във внедряването на тази технология в Европа, там са раздадени десетки лицензи за проучване вече и те се надяват това да им даде истинската енергийна независимост и ги попитах – в Полша, при положение че Полша е по-гъсто населена страна от България, че са дадени толкова много разрешителни, че темата е толкова дебатирана, има ли опозиция, има ли противопоставяне срещу идеята? Те ме погледнаха с изключителна изненада и казаха – „Е, как, нали ако някой каже, че е против Полша да бъде  енергийно независима и да получава пари от собствения си газ, нали всички ще кажат, че той се демаскира като агент на чужди интереси.” И аз тогава направих някои паралели...
Водеща: Е, добре де, но да упрекнете целокупната опозиция в проводник на чужди интереси...
Водещ: Във всяка цивилизована държава екологичните притеснения са нормална част от политическия процес и от обществения?
Трайчо Трайков: Абсолютно вярно и дори си дадох още повече сметка за сериозността на общественото възприятие на дискусионността на темата, след като вчера ми се обади един приятел от плажа на Иракли, а там предполагате, че знаете какви хора ходят, на които или въобще не им пука за политика, или са идеалисти. Той ми се обади и каза – „Тук сме двама-трима човека, и много искаме да говорим с теб за шистовия газ. Внимавайте, че било опасно...”. Значи, ние дължим много повече да обясним нещата и това със сигурност ще стане по-добре, отколкото досега. Вече започнахме процеса с научната конференция, която организирахме преди две седмици. Защото аз си мислех, че щом специалистите кажат, че не е опасно, хората ще им повярват. Обаче се намират всякакви специалисти. Така че, в същото време обаче не позволявахме, не окуражавахме „Шеврон” да осъществява своя собствена кампания, преди... Смятахме, е първо трябва да се сключат договори и т.н.
Водеща: Допада ли ви идеята за референдум? Смислено упражнение ли ще е това, според вас, ако се стигне до такъв референдум, или не?
Трайчо Трайков: Според мен, не е смислено, но съзнавам, че като го казвам това, го казвам въз основа на информация, която аз имам, а пък хората явно не. Така че, при всички положения ще трябва много да се обяснява и ако след всичкото обясняване има още разделение, очевидно трябва да се стигне до начин, да се вземе преди всичко... Но, пак искам да подчертая нещо много важно. Когато се казва – да спазим екологията. Европейският съюз е икономическото пространство с възможно най-стриктното екологично законодателство. И щом ние спазваме законите на този съюз в екологията, означава, че няма нищо където да се допуска някакъв компромис, възможност нещо да не се догледа, някакви рискове да не се оценят. Може би и тези, които подклаждат страховете на хората, те също знаят, че преди да се стигне до какъвто и да е добив ще има ОВОС. Те също знаят, е ОВОС-а включва и обществени обсъждания. Те също знаят, че няма никаква опасност в проучванията, че сме длъжни да разберем какво имаме, но не го казват.
Водеща: Добре, накрая да ви питаме защо не сте си плащал осигурителни вноски за здраве. Колегите от „Труд” са направили една проверка... министър Московски...
Водещ: Е, то щом и доктор Стефан Константинов не си е плащал...
Водеща: Чакай сега, не смъквай вината в кавички, от плещите на министър...
Трайчо Трайков: Това ме изненадва и мен, като видях. Поръчал съм днес да разберат действително има ли такова нещо, защото аз винаги съм си плащал, дори когато съм работил в чужбина, плащал съм си българските вноски. Смятал съм, че така е почтено. Знам, че понякога стават проблеми в системите и затова искам да го проверим. Никога не съм смятал, че дължа нещо, но ако дължа и стотинка, това веднага ще бъде оправено, разбира се.
Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Успех в преговорите с руснаците за „Белене” и в работата ви.