Балада за железниците

/КРОСС/ Министър Московски щял да спира 200 влака.

Трака-трак. Трака-трак.

Това е израз на висша държавна мъдрост, която аз не съм в състояние да проумея. Затова не се и опитвам.

Обаче зная едно. Ваклоокият министър със засилка влиза в историята като човека, чийто подпис превръща окончателно България от държава в територия. В територия, насечена все повече от анклави, където цари първобитно-общинен строй.

Защото - бързи или бавни, опасни или безопасни - влаковете означаваха, че кръвта във вените на държавата още тече. Че все пак са останали наченки на цивилизация в растящата пустош.

Защото БДЖ-то, жепейството, жепейското дело не е прост транспорт. А ритуал. Културен ритуал.

Всичко това, разбира се, отдавна отиде в коша. Помните ли Нейчо Неев ЕГАТИТО? При него започна разкостването на железниците.

Сега животът в отделни райони ще загасне още повече. Членове от тялото на България, както членовете на тялото - ще започнат да изстиват, ще изстинат съвсем, ще посинеят, ще почернеят...

А ти, Московски, ще получиш потупване по рамото. Евалла! Как се справи!

Преведено на прост език, това означава наливане на свежа кръв в автобусния превоз. А за никого не е тайна, че 80% от автобусния превоз е в ръцете на фирми, близки до ДПС.

Трака-трак. Трака-трак.

По времето на Нейчо Неев писах репортаж за една от онези, обречените на закриване гарички. Още ги имаше липите там, боядисания шахматно бордюр. На онази обречена гаричка влакове вече не спираха, само преминаваха. Още имаше един дежурен, който следеше стрелките. Когато нямаше работа, той пишеше разкази в големия, колкото тефтера на свети Петър гаров дневник. Някъде по това време този човек издаде тънка книжка. Скоро след това той напусна системата на БДЖ. Преди няколко години издаде и втората си книга. Вътре има и такъв разказ - „Последна нощ в железниците". Преди няколко седмици този човек събра неколцина свои приятели и ги почерпи с по чаша червено вино, за да отпразнува своя малък личен юбилей - 20 години от излизането на първата си книга.

Офисът на този човек сега се намира в една централна софийска градинка, върху една пейка, където привечер той подрежда сергията си със стари книги. Сред тях, до книгите на любимците му Гогол и Чехов, могат да се видят и неговите две тънки книжки.

Хайде, направи си труда, министър Московски. Издири този човек, той се намира недалеч от твоето министерство, купи си неговите две книжки и вземи да ги прочетеш.

Тъй че, когато в началото на следващата година полагаш подписа си върху документите за спирането на тези 200 влака, поне вече да разбираш какво правиш.

Ако ги прочетеш, няма как да не разбереш какво правиш - защото, както казах, разказите от тези книжки са писани първо на ръка в големия колкото тефтера на свети Петър гаров дневник.

Деян Енев

Ploshtadslaveikov.com