Спада възрастовата граница на пациентите с артериална тромбоза

/КРОСС/ По случай Световния ден на тромбозата - 13 октомври, обръщаме внимание на основните рискови фактори, предразположените възрастови групи и симптомите при най-често срещаните артериални и венозни тромбози, както и възможностите за лечение. Кратка презентация по темата „АРТЕРИАЛНА И ВЕНОЗНА ТРОМБОЗА НА ДОЛНИ КРАЙНИЦИ - ПРОФИЛАКТИКА, ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ" представи доктор Елица Димитрова- съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „Св. Екатерина".

 Венозната тромбоза се характеризира като запушване или тромбозиране на магистрален венозен съд или повърхностна вена. Заболяването има три фази- остра, подостра и хронична фаза, подчерта д-р Димитрова. В зависимост от засегнатия сегмент тя може да бъде повърхностна или дълбока венозна тромбоза.

 Повърхностната венозна тромбоза започва с внезапно зачервяване и болка в областта на засегнатата вена, обясни специалистът. Типични симптоми са и повишена локална температура, локален оток. При асцендиращ тромбофлебит болката и зачервяването се разпространяват по вътрешната повърхност на целия крайник, посочи още специалистът.

При острата дълбока венозна тромбоза има масивен оток, кракът е твърд, силно болезнен, като може да се наблюдава и промяна в оцветката на крайника, дължаща се на остро настъпил венозен застой.

 Рисковите фактори за повърхностната и дълбока венозна тромбоза са идентични и включват продължително обездвижване, генетични фактори, онкологично заболяване, бременност.

Най-тежкото усложнение след прекарана венозна тромбоза е белодробен тромбемболизъм, допълни тя. Затова и тези състояния не трябва да се подценяват и да се лекуват своевременно, категорична бе д-р Димитрова. По думите й лечението често се неглижира, а с това се увеличава риска от белодробна емболия и достигане на тежка хронична форма на венозна недостатъчност на крайниците. Терапевтирането включва строг постелен режим, медикаменти за разреждане на кръвта и противовъзпалителни средства. Хроничната фаза продължава с компресионни чорапи, венотонична терапия, за да се избегне нарушаване качеството на живот.

„Острата артериална тромбоза е спешно състояние", каза още доктор Димитрова. Тя представлява внезапно спиране на артериалния  приток на кръв към тъканите, причинено от внезапно запушване на артериите от тромботични маси. „Засяга най-често горните и долни крайници.  Това не означава, че не могат да бъдат засегнати сънните артерии, мезентериалните съдове", изтъкна съдовият хирург. Рискови са пациентите със сърдечни пороци, артериална хипертония, атеросклероза и пациенти с високи нива на холестерол, пушачи и други.

Симптомите са внезапна силна болка в засегнатия крайник, загуба на сетивност, загуба на моторна функция, изстудяване на крайника, стана ясно още от лекцията й.

Лечението при този тип тромбоза е спешно, предупреди лекарят. Затова е необходима своевременна диагностика от съдов хирург. Тромбът трябва да бъде отстранен изцяло от запушения съд.

Хроничната форма на артериална тромбоза представлява стесняване и/или запушване на кръвоносните съдове на съответния крайник, но при острата то става внезапно, изведнъж. Рискови фактори са идентични, но тук превалиращ фактор е и захарният диабет. Възможно е формиране на трудно зарастващи рани, познати като гангрена или некроза на крака, подчерта доктор Елица Димитрова.

Лечението е медикаментозно в ранните стадии на заболяването, но при прогресиране на заболяването и нарушаване качеството на живот се пристъпва към инвазивно лечение- оперативно, ендоваскуларно или комбинация от двата подхода- хибридно лечение.

Спада възрастовата граница на пациентите с артериална тромбоза, стана ясно от думите на специалиста. Преди тези състояния са били типични за хора на възраст между 60-70 г. Сега все по-често се среща при хора на 50-60 годишна възраст. Това е драстичен спад, по мнението на д-р Димитрова. Много често тези заболявания остават „тихи", каза още тя.  Диабетът е бич на съвременното общество, нерядко се подценява от пациентите, а комбинацията му с периферна артериална болест може да доведе до необратими последствия за крайника. Стриктният контрол на кръвната захар и проследяването на пациентите от съдов хирург са ключови в борбата с тези заболявания. Тя препоръчва да се обръща сериозно внимание на профилактиката и превенцията, което ще доведе до намаляване на усложненията, контролиране на рисковите фактори и подобряване качеството на живот на пациентите.