"Икономист": Какво бъдеще вещаят изборните резултати за САЩ

/КРОСС/ Дълги месеци на ожесточена кампания, 13,9 милиарда щатски долара похарчени за нея, широко разпространената пандемия, масовите расови протести. Въпреки цялата тази пот и сълзи, Америка все още не е решила кой ще бъде следващият й президент: Джо Байдън или Доналд Тръмп, ако той по някакъв начин може да се добере до втори мандат. В Конгреса разделението между Камарата на представителите, доминирана от демократите и Сенатът, доминиран от републиканците вероятно ще продължи. Вярно е, че този резултат ще бъде под съмнение до последния момент през януари, пише британското издание The Economist в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус".

В следващите дни политиците трябва да се вслушат в избирателите, които проявиха най-голяма избирателна активност от 1900 г. насам и направиха своя избор, без да прибягват до насилие. Преброяването на гласовете трябва да продължи както обикновено, а споровете между двете централи трябва да се разрешават в духа на закона. Най-голямата заплаха за всичко това е Тръмп, който предсрочно обяви победа в деня на изборите през нощта и разпали своите привърженици, като предупреди, че ще се опитат да му я откраднат (победата). И това се казва от човек, който се е зарекъл да защитава американската конституция. Това поведение напомня защо мнозина, включително нашето издание, са надхвърлили безпристрастността и призоваха избирателите да се отрекат напълно и изцяло от Тръмп. След победата на Байдън те ще направят важна първа стъпка в тази посока. През последните 40 години президентът на САЩ не е получавал втори мандат само веднъж. Що се отнася до гласовете, вярваме, че Тръмп ще загуби с 47% към 52%.

Той беше спасен от съкрушително поражение само от факта, че гласът на един избирател в селските райони средно в Съединените щати има по-голяма тежест в избирателната колегия, отколкото гласът на средния жител на града, а Байдън е силен в градовете. Но такова поражение за Тръмп от гледна точка на просто броя на хората, които са гласували за него, също е вид отказ от него. Белият дом, воден от Байдън, ще зададе съвсем различен тон. Туитовете с главни букви и непрекъснатото разпалване на междупартийните различия ще останат в миналото. Решенията в собствена изгода, които са се превърнали в норма, ще изчезнат. Няма да има повече лъжи и всякакви актове на лично отмъщение, включващи правителствени министерства, ще приключат. Байдън е свестен човек, който обеща да обедини страната след изборите. Победата му ще промени американската политика на много фронтове, от климата до имиграцията. И това също е форма на отказ от всичко лошо. Независимо от това, неочаквано напрегнатата борба и малката разлика предполагат, че популизмът все още е жив в Америка. Тези избори потвърдиха, че поразителната победа на Тръмп през 2016 г. не е отклонение, а начало на дълбоки идеологически промени в неговата партия. Противно на очакванията и пандемията, той получи милиони гласове повече през 2020 г., отколкото през 2016 г., и беше победен благодарение на огромната избирателна активност, осигурена от наплашените от медиите избиратели. Синята вълна не помете републиканците.

Те са спечелили допълнителни места в Камарата на представителите и вероятно ще запазят контрола над Сената. Републиканската партия, която Тръмп изглежда омагьоса по време на престоя си в Белия дом, вече се превърна в безнадежден враг на реформите и няма да излезе от този транс. Подобна опасност е напълно вероятна: Тръмп или някой от семейството му ще се състезава за Белия дом през 2024 година. Външният свят, следвайки отблизо това състезание, ще направи два извода, когато види, че Америка не е в състояние решително и категорично да изостави Тръмп. Първото заключение ще бъде направено от популистките националисти, които Тръмп насърчава.

Сега те ще почувстват, че тяхната политическа марка има светло бъдеще не само в САЩ, но и извън тях. Ако Тръмп претърпи съкрушително поражение, това би било предвестник на бедствие за политици, които не се вписват в либералната система, като бразилецът Жаир Болсонаро и французойката Марин льо Пен. За съжаление това нещастие не им се случи, но друг популист Найджъл Фарадж, който преди това ръководеше партията Брекзит, активно се готви да се завърне на политическата сцена. Упоритостта на поддръжниците на Тръмп предполага, че за съжаление тези, които след финансовата криза от 2008-2009 г. започнаха да отхвърлят масовата имиграция, градския елит и глобализацията, остават на гребена на вълната. Вторият извод е, че сега западният свят трябва да бъде много внимателен при доверието в Америка. Тръмп изигра разрушителна роля в международните отношения, действайки на принципа "услуга за услуга". Той презира съюзите и многостранността.

За разлика от него, Байдън е възпитан в традиционните ценности на американската дипломация, след като е работил много време в Сената. Той несъмнено ще се опита да възстанови тесните връзки на САЩ със съюзниците и да укрепи глобалистичното управление на целия свят.

За целта той може да запази членството на САЩ в Световната здравна организация. (СЗО) и да влезе отново в Парижкото споразумение за изменението на климата. Но когато бъдат обявени резултатите от изборите, всички ще знаят, че ситуацията може да се промени драстично отново през 2024 година. В национален план картината е по-сложна, но има уроци и за двете страни.

Тя също така показва как трябва да водят Америка. Най-трудният урок е за демократите. Те не успяха да си върнат Сената, което означава, че за Байдън ще бъде трудно да приема закони и да назначава съдии. Горната камара може също да блокира мъдрите законопроекти на Байдън за инфраструктурата, околната среда и реформата в здравеопазването. Този провал се дължи отчасти на неуспеха на демократите да привлекат бели избиратели без висше образование, особено от селските райони на Америка.

Те също така получиха по-малко от очакваното подкрепа от млади афроамериканци и испаноговорящите избиратели във Флорида и Тексас. Подобни загуби подкопават надеждите на демократите за пълно идване на власт. Демократите смятаха, че тъй като Америка става все по-малко бяла и по-градска чрез имиграцията, те просто са обречени да спечелят изборите. Сега е ясно, че това не е така. Демократите ще трябва да завоюват подкрепата си. За целта ще трябва да се противопоставят на твърденията на републиканците, че демократите искат да унищожат свободното предприемачество със сложни екологични правила и разпоредби. Демократите също ще трябва да се борят с обвиненията, че обсебеността им от политиката за идентичност, т.е. защитата на расовите и сексуалните малцинства, води страната към нов тип деспотизъм.

Републиканците също имат уроци, които трябва да научат. Тръмпизмът има своите граници. Ако блокират всички закони в Сената, за да дискредитират Байдън, ще започне нов избирателен цикъл. Безизходиците и антагонистичната логика на лоялността на партиите ще попречат на Америка да преодолее съществуващите проблеми. Републиканците ще си кажат, че дискредитирането на апарата във Вашингтон ще помогне на партия, която твърди, че е за ограничаване на държавната власт, въпреки че администрацията на Тръмп го отрече. Този възглед е еднакво късоглед и циничен.

Чернокожите и испанците, които застанаха на страната на републиканците тази седмица, потвърждават, че партията е в състояние да спечели подкрепата на малцинствата и че етническите групи не са монолитни. Републиканците са съблазнени от собствената си опасна за глобализацията политика на идентичност, която подбужда белите страхове в многорасовата държава. По-добре би било да изложат положителна аргументация за своята партия, разширявайки базата за подкрепа чрез, да речем, реформи в наказателното правосъдие или модернизация на порутената американска инфраструктура. Тези избори за пореден път показаха, че Америка като държава и като нация е разделена. Много политици експлоатират и подклаждат тези разделения, а Тръмп е най-активен в тази посока. Надяваме се, че неговото поражение ще бъде урок за слабата резултатност на такава стратегия.