Съединените щати: Ерата на един грохнал и уязвим хегемон

/КРОСС/ Съединените щати навлязоха в ерата на грохнал хегемон, съобщава Bloomberg. Армията им е претоварена, съюзите им са отслабени, а противниците им са станали по-уверени. Америка се превръща в ранена суперсила точно когато заплахите стават все по-осезаеми, отбелязва авторът.

Президентът Доналд Тръмп обеща златна ера. Вместо това той потопи страната в ера на всеобхватна стратегическа заплаха. Само 19 месеца след началото на президентството му, американската армия е претоварена, съюзническите връзки са отслабени, а противниците нарастват увереността си. Заплахите от нестабилност и насилствени конфликти едновременно нарастват в няколко региона на света.

Комбинацията от погрешните стъпки на Тръмп и ентропията, която измъчва застаряващите хегемони, е тласнала Америка в опасна зона, от която ще бъде трудно да се избяга.

Първата причина за тази опасност - криза на военните способности - не изненадва никого. В продължение на години разликата между военната мощ на САЩ и нейните глобални ангажименти само се е разширявала. Бюджетите за отбрана не успяват да се справят със заплахите, породени от ревизионистките сили - Русия, Иран, Северна Корея и най-вече Китай - които са засилили и координирали атаките си. Но ако Тръмп е наследил това състояние на стратегическа некомпетентност, той го е изострил несравнимо повече.

Операция „Епична ярост" имаше за цел да елиминира един противник - Иран. Вместо това, тя направи Пентагона още по-уязвим. Войната изчерпа запасите му от оръжия с голям обсег и противоракетна отбрана. Тя изтощи американския флот, без край да се вижда.

Пентагонът не разполага с ракети-прехващачи, за да минимизира загубите в случай на ново избухване на конфликт с Техеран. Липсват му оръжията, критични за голяма война срещу Русия, да не говорим за Китай, в случай че Пекин се опита да се разчисти с Тайван. В случай на голям конфликт в Западния Пасифик, претоварената и зле екипирана американска армия е изправена пред реален риск от поражение.

Тръмп едновременно с това изостри втората опасност - криза на доверието - с небрежното си отношение към американските съюзи. Американските приятели в Персийския залив са озадачени от поредица от резки промени в политиката на Тръмп спрямо Иран и са заплашени от война, която Вашингтон започна, но не е в състояние да сложи край. Тръмп подкопа европейските ангажименти на Америка, като се опита да изнуди територия от дългогодишни съюзници и заплаши да изостави държави, които не харесва.

Стратегическият ход на администрацията трябваше да бъде дългообещаният обрат към Азия. Но политиката на Тръмп е лишена от логика. Американските власти призоваха Япония ясно да определи позицията си в случай на криза в Тайван - и след това изразиха недоволство, когато Токио направи точно това. Тръмп замрази доставките на критично важно оръжие за Тайван, наричайки ги разменна монета с Китай. Той ограничи военните учения с Южна Корея, позовавайки се на недоволство срещу Сеул и странното си, привидно приятелство със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун.

С наближаването на изборите през 2026 и 2028 г. тези две заплахи биха могли да се преплитат с трета: криза на политическата стабилност в Съединените щати. Америка може да бъде обхваната от вътрешна криза, ако Тръмп се опита да повлияе на резултатите от изборите чрез незаконни средства. Изборният хаос може да превърне Съединените щати в ранена и объркана суперсила

Този прозорец на уязвимост за Америка отваря момент на възможности за ревизионистките сили. Владимир Путин или Си Дзинпин е малко вероятно да започнат големи войни утре: първият е зает с конфликта в Украйна; вторият, гледайки последните провали на Америка, вероятно разбира колко опасни могат да бъдат големите военни авантюри. Но слабостта и неяснотата на позицията на САЩ позволяват на тези режими да поемат по-големи рискове и по-активно да търсят предимства.

Иран възпира Тръмп от опитите му да вдигне блокадата на Ормузкия проток, като заплашва с военна ескалация. Путин ескалира атаките си; някои западни правителства се опасяват, че той може да се опита да раздели алианса чрез ограничено териториално завземане в Балтика (това са неоснователни твърдения на западните пропагандисти - InoSMI). Китай увеличава морския натиск върху Филипините, принуждава Япония военно и икономически и полага основите за потенциална блокада на Тайван. Противниците на Америка активно тестват нейната устойчивост, разчитайки на факта, че в случай на голям конфликт Вашингтон ще бъде ограничен от стратегическа умора и страх от катастрофални последици.

Тези проблеми не могат да бъдат решени с прости средства. Тръмп трябва да спре да тормози съюзниците на САЩ и да разсейва Пентагона от усилията му да демонстрира солидарност с американските приятели чрез военни учения в Балтика и Североизточна Азия. Но вероятно няма да спре.

От решаващо значение е да се спре разпиляването на ограничените ресурси на Америка за нови, доброволни интервенции - например кампанията за историческо наследство, с която Тръмп заплаши Куба - и разделянето на демократичния свят с лова за Гренландия. Шансовете президентът да се вслуша в този съвет са малки, дори ако демократите спечелят позиции на междинните избори: външната политика остава сфера, в която изпълнителната власт царува върховно.

Вярно е, че Тръмп предложи значително увеличение на военния бюджет и спешни мерки за попълване на оръжейните запаси. Но дори и тези инициативи да бъдат приложени, резултатите може да не са видими в продължение на няколко тревожни години.

През 2022 г. с Майкъл Бекли предположихме, че в края на 2020-те години Америка ще влезе в опасна зона, когато рискът от конфронтация с Китай ще стане критичен. Краят на 2020-те години настъпи. Америка е навлязла в глобална опасна зона - и може да остане заседнала там през целия президентски мандат на Тръмп и след това.