Ритуалните жертвоприношения на медийния свят

Последният е удивителният арест на един от най-силните хора на света, шефът на организацията, която спасява и погребва държави, стяга колани и сваля правителства - Доминик Строс Кан, коментира Дойче веле. Съвършено невероятно изглеждаше до вчера това подобен стожер на неолибералния свят да катастрофира заради една черна хотелска камериерка, да бъде закопчан с белезници и прекаран по позорния „преп уок”, сиреч преминаването пред медиите в компания на полицаи по посока на затвора.

За разлика от нашия, американският процес е театър, който търси да събуди чувствата на журито. Обвинението, към което със скоростта на електромагнитните импулси се присъединиха световните медийни мрежи, започна да вади на бял свят сексуалните прегрешения на мега-политика, защитата пък трескаво търси факти от сексуалния живот на анонимната камериерка, които да покажат, че има лек нрав и вероятно сама си го е търсила.

Този театър днес се разиграва глобално: в центъра му е дълбокото раздразнение на планетарния ТВ зрител от самозабравилите се елити. Дали е случаен фактът, че ДСК, както го наричат, е банкер - един от „банкстерите”, които ограбиха световната икономика, принудиха правителствата да ги спасят и продължават да си раздават бонуси все едно, че нищо?

Ще кажете популизъм е да се говори така, но има нещо нетърпимо в това един социалист, вероятен кандидат за президентския пост на левицата във Франция, да носи костюм за 35 хиляди долара и да спи в хотел за 3 хиляди на нощ. Ритуалното жертвоприношение на царя е древен механизъм за прогонване на болести, бедствия, глад. Въпросът не е в личната вина, а в това, че фрустрациите трябва да се излеят върху някого. Дали бедствието наистина ще бъде спряно от ритуалното действие е въпрос на вяра.

Както при всеки скандал днес избуяват всевъзможни конспиративни теории. На пръв поглед народът печели срещу елитите, т.е. теорията на конспирацията би трябвало да е опровергана от този арест. Само че се случва точно обратното: щом като нещата изглеждат така ясни и прости, значи има още по-дълбок, по-пъклен заговор! Във Франция говорят за дясна конспирация на Саркози и републиканците срещу потенциално печелившия кандидат за президент.

В Европа виждат като цел на заговора отнемането на председателския пост в Международния валутен фонд от европейците. За Гърците е ясно - немците са намерили начин да не се помогне на икономиката им. За по битово-ориентираните тълкуватели - девойката ще търси извън-съдебно споразумение, както става в 90 на сто от подобни процеси в САЩ, и ще осигури старините си с няколко милиона.

Културните разлики в отношението към сексуалността между протестантски и католически култури са сред любимите теми на медиите. Вече обсъждахме това по повод на Полански, когото американското право търси за секс на някакъв купон преди много години със съгласна малолетна; Асандж пък шведите искат да съдят, защото не ползвал презерватив в контакта с две девойки.

Всевъзможни истории на злоупотреби със служебно положение на ДСК изскочиха по повод на случая: очевидно човекът е, както се казва на френски, „горещ заек”. Но защо не се оплакват жертвите, защо няма такива скандали във Франция? Просто средиземноморските нрави са доста различни, ухажването е много по агресивно, да дръпнеш някого за ръката, да опиташ да го прегърнеш или целунеш е някак в реда на нещата. В Америка тази граница е далеч по-строга.

Партньорът трябва изрично да се съгласи на контакта, всякакви докосвания се криминализират и работата е стигнала до там, че шефовете избягват да влизат сами в асансьора със секретарките си, за да не бъдат обвинени в „харасмент”, а университетските преподаватели задължително приемат студенти при отворени врати. Преди 10 години, когато за първи път бях в Америка за по-дълго, една колега ме предупреди още първия ден: „Внимавай как гледаш жените, тук не е като в Европа, твърде настойчивият поглед може да ти създаде проблеми”.

Един срещу друг са се изправили два абсурда: от едната страна южно-европейският мачизъм, където началникът се чувства в правото да се възползва от подчинените си, от друга американският пуританизъм, където сексът буди чувство на вина и подозрение на всеки от всеки. Глобализацията сигурно все по-често ще ни устройва такива спектакли.