Все повече българи избират почивката на село

София /КРОСС/ Летния сезон стартира със завишен интерес към селския туризъм. Това сочат първоначални данни на Асоциация на българските села (АБС) от нивата на заетост в обектите за селски туризъм в България през месец юни. За целия летен сезон се очаква около 15% среден ръст на заетостта в хотелите и къщите за гости в селата.
Все повече български туристи и семейства избират почивката на село, основно заради по-високото качество на услугите и персоналното отношение, в сравнение с туристическите услуги в масовите и пренаселени курорти. Спокойствието, чистотата и тишината на българското село, както и чистата и с ясен произход храна, са сред основните притегателни фактори за почиващите, сочи актуална анкета на АБС, проведена сред почиващите на село.
През последните години в селския туризъм се развиха и допълнителни услуги, които създадоха по-устойчив модел на туристическия продукт. Те включват спа-процедури, вело-пътешествия, планински преходи, фото-лов, занаятчийство, исторически и археологически туризъм, спортни дейности и офроуд приключения.
Средните цени за наемане на цяла къща за гости за това лято варират между 130 и 180 лв./ден. Средната цена за единично настаняване в хотел за селски туризъм е 40лв., а за двойна стая - 60лв. В премиум хотелите и къщи за гости, където има включено ползване на басейн и спа-услуги, средната цена за двойно настаняване е 100лв./ден., а за цялостно наемане на къща с възможност за настаняване на 3 семейства - между 350 и 500 лв./ден.
Относително по-високи се запазват цените за настаняване в планинските обекти за селски туризъм, докато в тези по Черноморието цените са най-ниски: от 20 до 40 лв. за единично настаняване.
Към 2015-а година броят на обектите за селски туризъм в България е близо 1 200, като те осигуряват общо около 209 000 легла за настаняване. Макар и да е налице положителна тенденция, ефективното използване на потенциала за развитие на селски туризъм у нас все още не се постига заради слабото взаимодействие на общините и другите ключови субекти в туризма за създаване и маркетиране на конкурентоспособни регионални туристически продукти. Темповете на развитие на селския туризъм не достигат своя пълен потенциал и заради неразвитата инфраструктура за публични услуги в туристическите зони, както и трудната достъпност на част от териториите. Положителните тенденции в развитието на селския туризъм са главно плод на частната инициатива и повишаването на търсенето на висококачествени туристически услуги.
По данни на АБС, едва след средата на 2016-а година се очаква да стартира приемът на проекти за инвестиции в селски туризъм по мярка 6.4 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020), където бенефициентите в малките селски общини с население под 30 000 жители ще могат да се възползват от европейска субсидия между 50 и 70% за проекти на обща стойност до 400 000 евро.