Олимпийско спокойствие в устата на вълка

От дете се питам усещат ли хората, че идва война. Или се опомнят едва когато най-лошото вече ги е вкарало в окопите и скривалищата? Историческата литература, романите, филмите, разказите на участници разкриват как почти до последно повечето вярват, че ще им се размине. В един момент всички виждат какво ще се случи, но вече никой не може да го предотврати.

След четвърт век противоестествена еднополярност светът отива отново към многополюсност. Това не се харесва на претендиращите за единствени властелини и те тикат събитията към рецидивите на Студената война. Тя пък е на път да се изроди в "гореща", ако не глобална, то поне многорегионална. Ето защо не е чудно, че се създават нови икономически съюзи, уплътнени частично и с военни клаузи. А за капак протуберансите на религиозния фанатизъм катализират процесите.

Ние обаче сме с въоръжени сили, по-слаби от когато и да било. Не можем да опазим една граница от бежанци, пък какво остава от нахлуване на армейски части. Разбили сме специалните служби, осветили сме агентите, сега ще ударим и военното разузнаване. Разчитаме на ЕС и НАТО. Добре, нали и затова сме се присъединили към тези структури. Щом сме лоялни партньори, ще очакваме лоялност и от тях. Само че ЕС няма военна способност, остава ни да се надяваме на НАТО. В европейската зона на Алианса най-голяма е повече от половинмилионната турска армия. Всички други са поне два пъти по-малки. Тя е и с най-висок боен дух.

По време на Варшавския договор армията ни трябваше да удържи пет дни нападение от юг, докато войските от Одеския военен окръг преплават Черно море и дебаркират у нас. Сега не можем да устискаме и толкова. И не само ние. При война с конвенционални оръжия турската армия поне до Виена няма кой да я спре. Не казвам, че тя ще го направи и че дори го иска. Въпросът е за огромния й потенциал. Ако ние сме наистина държава, а не територия, чакаща да бъде плячкосана, трябва да имаме отговор за всички варианти. Особено ако не сме забравили, че това вече ни се е случвало и са ни били нужни векове, за да си възстановим царството.

Нашият отговор е, че сме съюзници в НАТО. Добре, но те и с Гърция са съюзници, пък видяхме какво стана в Кипър. А НАТО не си мръдна пръста. Ще повторя: не казвам, че този вариант ще ни се случи и че въобще се замисля. Но ако сме достатъчно отговорни към себе си, трябва да разсъждаваме и по него. И да си дадем сметка, че европейските армии, даже и да искат, не могат да ни помогнат. Остава да се уповаваме единствено на САЩ. Те могат, но дали пък ще искат? Трябва да сме много наивни, за да вярваме, че при локален конфликт на границата ни американски войници ще се бият срещу турски в защита на България. Ето как в немалка степен нашата териториална цялост зависи от благоразположението на Турция. А това вече е форма на зависимост, в която при това сами сме се напъхали.

Разбира се, ние ще укрепваме добросъседството и съюзническите отношения, ще имаме дори на всеки ъгъл дюнерджийница, но това не решава нещата. Защото настъпват огромни промени. За половин век населението на Турция скочи от 30 на почти 80 милиона. Не е трудно при този бум в нечия глава да се завърти идеята за повече жизнено пространство. Особено ако се насърчи обединяването на кюрдите в независима държава и това бъде за сметка и на Турция. При това положение е естествено тя да търси компенсации и сигурно има кой да й предложи тайни съглашения.

И тук е фаталният пробив в корпуса на нашата политика. Ние лековато и глупаво пропиляхме възможността Русия да играе сдържаща роля по отношение на апетитите към България. Осуетихме всички енергийни проекти, които ни предложи. Разбираемо остра бе реакцията й за "Южен поток". Тя не може да си позволи газовите й доставки за Европа да зависят от степента на стабилност в Украйна. Нормално е да търси заобикалянето й от юг, както със "Северен поток" я заобиколи от север. Пък и няма как да приеме за дълго да транспортира газ през сегашната преносна мрежа в Украйна, половината от която вече е собственост на западни компании. САЩ също няма да се примирят, ако са в подобна ситуация. И ще застанат зад гърба на всекиго, който им позволи да реализират алтернативен вариант.

Ние най-недалновидно дадохме този шанс на Турция. Вместо у нас, "големият шлем" ще бъде реализиран на нейна територия. Турция показа, че може да си в НАТО и пак да имаш индивидуално поведение, когато трябва да отстояваш интереса си. От всички членки на Алианса единствено тя не подкрепи санкциите срещу Русия. И за пръв път от векове при конфликт Русия няма да бъде на наша страна.

Никога не сме били по-безпомощни. Но най-удивително е олимпийското спокойствие, с което живеем в устата на вълка. Ако го нарушим, може би ще намерим варианти да защитим интереса си. Както вече някои в ЕС го сториха.

Иво Атанасов, в-к "Дума"