Турция преоткрива Балканите

От Истанбул Балканите изглеждат по-различно, отколкото от Брюксел. За Запада Балканите са всъщност проблематичен регион. Съвсем друга е турската гледна точка. Според външния министър Ахмет Давутоглу те са "централно пространство в Афро-Евразия" и зона на обмен с огромно културно и икономическо значение. Това гледище е резултат от новата ориентация на турската външна политика. Нейната максима е "стратегическа дълбочина" на отношенията към всички съседни страни - от Близкия Изток и Кавказ до Балканите. Географското положение и историческото наследство дефинират стратегическите шансове на тази политика.

Ухажвания с изгода

Давутоглу и неговите съмишленици биват наричани "нео-османи" - това е белязано от исляма поколение политици, заменило националния кемалистки елит. Каква е тяхната политика спрямо Балканите? На политическо равнище Анкара успешно се застъпва за подобряване на отношенията между Сараево и Белград. Явна е при това нарастващата политическа роля на Турция: тя строи шосета в Сърбия, летища в Прищина и Скопие и сключва щедри търговски договори, които дават привилегии на балканските страни.

По-изненадващи са турските аванси в културната сфера: в много балкански страни Анкара финансира реконструкцията на османски паметници на културата. В Албания, Македония и Косово частни турски училища и университети имат много добро име, студенти гостуват по няколко семестъра в Истанбул и Анкара. С една дума, турският полумесец над Балканите не може да не се забележи. Строго погледнато обаче, главно балканските мюсюлмани са тези, към които са насочени усилията на нео-османите.

Размяна на любезности

Загреб и Белград се отнасят прагматично към турските ухажвания. Те очакват икономически изгоди от регионалното сътрудничество. Но това е само едната страна на нещата. Интересно е да се види как при посещения балканските домакини усърдно хвалят многото културни и кулинарни прилики с Турция. Турците приемат това с любезна усмивка - нито следа от имперско високомерие, то е добре прикрито. В очите на балканските народи това поведение обаче положително отличава турците от много европейци, чиито непрестанни напомняния за "европейските стандарти" ходят по нервите на не малко местни политици.

В европейските кръгове реагират на турските ухажвания към балканските страни скептично. Сред тях регионът не е особено долюбван. Но ако ще трябва да се присъединява и Турция към Европа, по-добре е ухажваните от турците балкански страни да си останат в лоното на европейското семейство.

/АС/