Любомир Желев за изборите в Турция: Това е победа на умерено-ислямския популизъм

Това е прикриване на истинските намерения, да останеш незабележим и да останеш прикрит за ударите на противника. Такие, просто казано, това е двуличие, лицемерие. Това не е мое тълкувание. Аз виждам “такие” в управлението и ръководството на сегашната партия на Ердоган. Това своеобразно двуличие на партията поставя под въпрос откровенията в областта на външната политика. Турция вече придоби изключително самочувствие и започна една политика за налагане на влияние и претенции да бъдат водеща сила при решаване на регионални конфликти дори в глобален мащаб. Те вече не скриват тези свои амбиции и намерения. Ще цитирам Ахмет Давутоглу от преди една година: “Досега ние стояхме до масата на големите и чакахме да ни посочат стол, за да седнем. Отсега нататък Турция ще бъде тази, която ще раздава столовете.” Само преди два месеца същият човек за първи път откровено си каза, че ”до 2023 г., когато ще бъде чествана 100-годишнината от основаването на републиката, Турция трябва да възстанови старите си исторически граници чрез пълна културна, икономическа и политическа интеграция със своите съседи.” Това за мен обяснява всичко.Това напълно кореспондира с идеята за надмощия. Мен ме тревожи един друг факт. За да бъдеш регионално суперсила трябва да имаш не само необходимия икономически потенциал, не само активна дипломация, но и съответна военна сила. Тук има едно противоречие. Ердоган направо разгроми авторитета на армиятаи нейното влияние. В момента в затвора Хасдал по обвинения в заговори са 30 действащи генерали и адмирали! По щат в момента има 28 действащи генерали и адмирали. Това даде повод на много коментатори да кажат, че генералният щаб се намира в затвора Хасдал. Това е прецедент и куриоз, непознат в историята на Турция. След два месеца трябва да се вземат генерални военни решения. Основната фигура, която трябваше да поеме длъжността командващ на военно-въздушните сили, също е в затвора. Т.е. те няма кандидат за тази длъжност.