Инж. Светослав Глосов: Спадът на тръжните цени за магистралите е опасно явление

Г-н Глосов, на 17 юни в София се очаква да се събере елитът на европейските строители за конгреса на FIEC-Европейската федерация на строителната индустрия, чийто домакин е КСБ , на какво дължим тази чест и признание ли е това, че българското строителство е вече в Европа?
На 17 юни започва годишния конгрес на FIEС. Камарата на строителите в България е един от най-старите членове на Европейската федерация на строителната индустрия и активно участва в работата на федерацията. Провеждането на конгреса в София е фактически едно признание за активната ни позиция в работата на FIEС . Камарата има свое постоянно присъствие в централния офис на федерацията в Брюксел - наш служител, който участва в редовните мероприятия и срещи , а така също и представители за отделните направления, по които работи самата федерация - инфраструктура, жилищно строителство, безопасни условия на труд и всички проблеми, които са приоритет на Камарата.

На форума ще присъства и вицепрезидентът на ЕК Антонио Таяни усвояват ли се средствата от еврофондовете в достатъчна степен, само 10% са изплатени от договорените 44% по оперативните програми , проблем ли е това в момента за българското строителство?

Това действително е проблем. Различните оперативни програми са на различно ниво на усвояемост, примерно при оперативна програма „Транспорт" усвоените до момента суми са 7,2%, „Околна среда" са 7,5%, близо 13% са в „Регионално развитие" или общо 11% са усвоените суми по оперативните програми. Това е нисък процент и е проблем за българското строителство, тъй като парите през следващата година ще бъдат на база на това, което сме усвоили, т.е. колкото по-малко усвоим, толкова по-малко ще ни бъдат отпуснати. Явно в Комисията в Брюксел имат логика за това мислене - защо да отпускаме средства, които така или иначе не могат да бъдат усвоени. Стремежът на българското правителство е да подпомага направленията, които касаят строителство така, че да могат да се усвояват повече средства и повече проекти да бъдат одобрени.

Как се спасява българското строителство по време на криза, знаем за проблема с междуфирмената задлъжнялост в Европа, как стоят нещата у нас и необходими ли са законови промени?

Междуфирмената задлъжнялост в Европа расте, но в България мисля, че положението е по-лошо. По данни на работодателските организации междуфирмената задлъжнялост надхвърля бюджета на държавата, което е нещо страшно. Поне засега няма решение в тази посока. Имаше и проблем със задълженията на държавата към строителните фирми, които също водеха до междуфирмена задлъжнялост, но този проблем беше решен в рамките на изминалата година, като 90% от средствата се разплатиха през Банката за развитие по различните програми, които прие правителството. Всяко едно неплащане от страна на възложителите до главния изпълнител води по веригата до неплащане на подизпълнители, доставчици и т.н. Проблемът за строителите обаче остава с разплащането на общините към фирмите от бранша. По наши данни общините дължат над 100 милиона лева по проекти от оперативни програми или по проекти на самите общини.

Може ли да бъде направен някакъв паралел с минали години?
Нямаме информация от минали години, информацията е от последните две години , но за съжаление тази задлъжнялост расте. Тя би нараснала още повече, ако общините реализират проекти, които получават след това финансови корекции, т.е. трябва да връщат част от парите за неправилно проведени процедури по търговете, това води до липса на средства в общините и разплащане на извършени работи нещо, което се отразява зле както на общините, така и пряко на нашите фирми. Сериозен е и проблемът с експлотационните дружества, като той е най-тежък с ЧЕЗ. По данни наши, потвърдени от ЧЕЗ задълженията са над 70 милиона лева към строителните фирми. Това са за изградени и неизкупени съоръжения. Затова и провеждаме вече трета среща с новия изпълнителен директор Петър Докладал. Надяваме се да постигнем някакво разбирателство , те имат своите оправдания, ние си искаме парите. Може би в останалите региони предвид на това, че строителството не е в такива размери както в Западна България, защото знаете главната строителна площадка е София , но задълженията на ЧЕЗ са най-големи, докато с другите дружества има проблеми ,но те са по- малки. Най-добре стоят нещата с австрийския оператор, където всички съоръжения се изграждат от тях и не се принуждават строителните фирми да изпълняват съоръженията и да чакат да им бъдат заплатени.

Не споменахме за проблемите около Закона за обществените поръчки /ЗОП/...

Законът за обществените поръчки е основният , по който работят строителните фирмите. КСБ е много активна относно промените в закона. Преди време, когато стартираха измененията и допълненията в закона за обществени поръчки Камарата предостави на екипа на министър Томислав Дончев, на Агенцията за обществени поръчки една разработка относно недостатъците на съществуващия ЗОП, както и европейските практики и предложения, които според нас би било добре да влязат в закона, защитавайки бизнеса, защитавайки държавата. Бяхме подкрепени от работодателски организации и от други браншови камари, защото нашите предложения не касаеха само строителния бранш, а бизнеса като цяло, тези които участват в обществените поръчки. За съжаление голяма част от предложенията ни не намериха отражение в новия закон. Те бяха приветствани като правилни, беше ни благодарено за труда, който бяхме свършили. КСБ обаче проведе срещи с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев и с министър Томислав Дончев и в крайна сметка, и с тяхната подкрепа на нашите предложения можем да отчетем,че постигнахме голям успех с включването на ЦПРС-регистъра на строителните фирми ,който Камарата води, като част от закона. Какво имам предвид - знаете, че във всяка тръжна процедура фирмите предоставят кашони с различни доказателства, референции и какви ли не още документи относно своята работа. Всичко това ние го имаме в нашия регистър всяка една фирма, получавайки категорията и групата, в която може да работи доказва своите възможности и какво може да строи. С промените в ЗОП сега фирмите ще могат да участват в конкурси само на базата на предоставянето на удостоверението от регистъра -това ще е документът, който е достатъчен фирмата да бъде легитимна при участие в обществените поръчки.

В края на месец юни приключва годишното потвърждаване на фирмите в регистъра, каква е тенденцията ,която се очертава, ще продължат ли да намаляват фирмите в него?
От последните две години се забелязва спад с по около 1000 - 1100 фирми всяка година. В момента в регистъра са вписани около 4500 фирми, но може да отпаднат около 2000. В същото време има нови фирми, които се регистрират на пазара. Очакванията ни са за около 3000 фирми след годишното потвърждаване.
Това има своето оправдание за предишните две години, защото до 2008 година главно в жилищното строителство бяха създадени много фирми. Голяма част от тях бяха т.нар. наречените конюктурни фирми,които използваха бума на жилищно строителство . Такива фирми изпълняваха един два обекта и след това приключваха работа. Тези фирми отпаднаха от регистъра. Други фирми, които отпадат са такива, които предвид кризата и свиването на строителния пазар , а то е общо над 60%, а в жилищното строителство над 80% останаха без работа. Нормално е фирми, които нямат работа да прекратяват своята дейност. Много пъти се задава въпроса това фирми, които фалират ли са? Не всички фирми фалират, просто някои фирми решават да спрат да работят, да затворят офисите си и да чакат по-добри времена, когато биха намерили работа. Това са предимно малки фирми. Но за мен не е добро това тяхно решение, защото ако отпаднат от регистъра ,според закона ще могат да се впишат чак след една година. Ами, ако се появи работа през тази година? Ние разчитаме на големите инфраструктурни и енергийни обекти, за които толкова много се говори. Веднага ще кажете, да ама това са обекти за големите фирми. Да наистина това са обекти и проекти за големите фирми, но всички големи фирми имат десетки подизпълнители, които са малки фирми. Така че големите обекти носят работа и за малките фирми.

Колко са в момента заетите в сектора?

Броят на заетите в сектора преди две години е бил около 300 000, а сега са около 200 000 - 220 000, безработни са 60 000 - 80 000.
Започваме да търсим пазар на фирмите извън България. Вече имаме меморандум подписан с алжирската камара, другата седмица имаме покана за подобна договореност с Мароко. Договорите са главно в социалните жилища и проектирането. Инвестиционната програма на Алжирското правителство е за над 286 млрд. долара за строителство през следващите пет години на жилища, пътища , училища.

Как бихте коментирали спадовете на тръжните цени за автомагистралите?

Това е много опасно явление и мисля, че то ще спре, защото спадовете на тези цени водят до много сериозни рискове. Първо вкарване на фирмите в „сивата икономика". За да постигнеш някаква ниска цена трябва да направиш или компромис с качеството, или да скриеш трудовите възнаграждения от там и осигуровки, данъци да не плащаш или в крайна сметка да не изпълниш проекта. От това нямат полза фирмите, държавата губи от данъци, в крайна сметка ниската цена води до неизпълнение на проекта и в един момент държавата се налага да извади пари, за да плати извършените работи над това, което са се договорили с тръжните книжа. Пример за това е магистрала „Люлин".Още при провеждането на търга за „Люлин" Камарата предупреди, че близо 45 милиона няма да достигнат за разклонението на магистралата. И това с времето се потвърди. Държавата извади 50 милиона и ги плати на строителя, само че не от европейските програми, а от собствения си бюджет.

За магистрала „Тракия" също ли очаквате, че ще има повишаване на цените?

До сега единствено в ЛОТ 2 се доказва, че ще може да се оправдае цената, която изпълнителите са дали, ЛОТ 3 и особено ЛОТ 4 са с много ниски цени. Не сме сигурни, че ще се справят с тези цени, особено за ЛОТ 4. Твърдението на строителите е обаче, че ще влязат в цената.

Казвате, че спадът в жилищното строителство е над 80% , а разчитате на инфраструктурните обекти. В същото време казвате, че бавното усвояване е проблем за държавата , каква е причината за това бавно усвояване ?

Даже и липса на капацитет при изготвянето на проектите и кандидатстването по отделните програми. Капацитет при възложителят - държавна или общинска администрация. Това зависи и от нивото на проектите. Голяма част са на ниво общини. Ние сме готови да помогнем на всички, които искат помощ от нас за оценка на проектите. Имаме договор с Министерство на земеделието и специално с фонд „Земеделие" при оценката на проектите да участват наши експерти. По-бързо минават комисиите, когато преди това участва експерт при оценката.