Високите цени на тока за бизнеса са очаквани

/КРОСС/ В последните седмици цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) бележат рекордни нива. Миналата седмица имаше дни, в които цената за мегаватчас надвишаваше 300 лв., а пиковата енергия минаваше границата от 400 лв. Това резонно се отразява на разходите на бизнеса. Както знаете, вече всички небитови потребители купуват електроенергия именно от БНЕБ. Т.е. високата цена се отразява както на индустрията, хлебопроизводителите, така и на фризьорските салони и малките магазинчета.

Това, естествено, се рефлектира и на цените, които потребителят трябва да заплати. Представителите на бизнеса резонно започнаха да недоволстват от високата цена на електроенергията за бизнеса в България. Тяхната продукция става все по-скъпа и оттам и неконкурентоспособна. Никой обаче не се запита защо се стигна до тук. Проблемите в енергетиката у нас не са от вчера.

Те се трупат повече от 30 години и всяко следващо правителство остава проблемите и разрешаването им на следващото. В енергетиката нещата не се случват от днес за утре, а трябва планиране и визия за развитие. А всичко това липсва.

Предишният министър на енергетиката Теменужка Петкова се хвалеше с това, че пазарът на електроенергия за бизнеса вече е изцяло либерализиран. Тя обяви това дори за голяма реформа в енергетиката. Но тогава никой не си зададе въпроса

откъде и на каква цена ще идва електроенергията за свободната енергийна борса?

Кой ще регулира търговците? Отговорите дойдоха именно тези дни, в които бизнесът у нас започна да плаща рекордно скъп ток. В България електроенергия все още има.

Тя е достатъчно, за да задоволи както битовото потребление, така и нуждите на бизнеса. Но ТЕЦ "Марица Изток 2" от години работи на огромни загуби, които продължат да се трупат. Теменужка Петкова, докато беше в оставка, на няколко пъти "спаси" въглищната централа на чрез заповеди, с които скъпата електроенергия от ТЕЦ-а бе включвана в регулирания пазар.

В крайна сметка потребителите заплатиха тази сметка с по-голямото увеличение на цените на електроенергията. От 1 юли тази година средното повишение на цената на електроенергията е 4,4%. Договорите с двете американски централи ТЕЦ "Ей и ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" все още не са прекратени, въпреки заявките на правителството на ГЕРБ. В същото време цената на въглеродните емисии през последните седмици не спира да се показва.

Доскоро централата работеше само с един блок, предназначен за регулирания пазар. Макар че цената е висока, служебният енергиен министър Андрей Живков нареди Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да определи квота на ТЕЦ "Марица Изток 2" на регулирания пазар в обем от 1 млн. мегаватчаса за регулаторния период (до 30 юни 2022 г.). КЕВР определи цена, на която общественият доставчик НЕК изкупува електроенергията от държавната централа малко над 220 лева за мегаватчас.

В момента пазарните условия позволяват ТЕЦ "Марица Изток 2" да работи на печалба на свободния пазар, дори и при скъпите емисии за въглеродни емисии. Защо не го прави, това вече е въпрос към ръководството на централата. Прави впечатление, че износът на електроенергия от България е нараснал главоломно.

Износът на ток от България се повишил с над 75% в първата седмица на август,

показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). През миналата година по същото време сме продали зад граница 2 123 182 мегаватчаса, а от 1 до 8 август 2021 г. - 3 720 903 мегавата. Това е само едната причина за високата цена на електроенергия за бизнеса у нас.

Другата обаче е, че БЕНБ се "отвори" към пазара към Гърция (оттам и с Италия) - това е една от най-скъпите енергийни борси в Европа.

Още тогава от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) предупредиха, че обединението c гpъцĸия и итaлиaнcĸия пaзap нeминyeмo щe дoвeдe дo пoĸaчвaнe нa цeнитe нa eлeĸтpoeнepгиятa нa пaзap "Дeн нaпpeд", тъй ĸaтo тeзи двa пaзapa в мoмeнтa ca нaй-cĸъпитe в цялa ĸoнтинeнтaлнa Eвpoпa.

Точно това и се случи. Предположението е, че именно на тези пазари производителите на електроенергия у нас започнаха да продават електроенергията си, защото в южната ни съседка цената е по-скъпа дори от нашата рекордна.

Все още липса физическа връзка с достатъчен капацитет за пренос на електроенергия на границите на Румъния с Унгария, а също и на подобни съоръжения между Унгария и Словакия и Австрия. На тези пазари цената на електроенергията е в доста по-нормални граници. Дори и да изнасяме ток за Гърция, бихме могли да внасяме по-евтин такъв от Румъния или Унгария, което би допринесло за нормализиране на цената. Но преди няколко месеца БНЕБ побърза да се свърже с гръцкия електроенергиен пазар. Очакванията са обединението на енергийните борси на България с Румъния (оттам и с Унгария) да стане факт в началото на есента. Истината е, забавянето на това обединение се случва не по вина на БНЕБ.

Но борсата можеше да изчака с обединението на нашата борса с тази на Гърция и Италия.

Пазарните обединения са важни, защото в кризисни моменти (при свръхпроизводство или при аварии, технически прекъсвания на производството, липса на вятър или слънце и др.) няма да има рязко повишение или понижение на цените, тъй като бързо ще може да се внесе или изнесе енергия към някой от съседните пазари. Целта на обединенията е да се засили и ликвидността на пазара, от което допринася за по-добрата конкуренция и по-добрата цена. Но в случая засега у нас нещата не стават по този начин, защото когато имаме достъп само до скъпия ток, а не до евтиния, резултатите са видни.

В опит да спре поскъпването на електроенергията по нареждане на Министерството на енергетиката и БЕХ, държавата ТЕЦ "Марица - Изток 2" вече работи с по-голяма мощност.

Вчера сутринта централата вече осигуряваше 730 мегавата от общия товар на системата, който към 8,46 часа бе 4053 мегавата. 44% от него се падаше на големите кондензационно топлоелектрически централи, показваха оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Почти толкова - 42,76%, бе делът на атомната централа в Козлодуй. Въпреки това цената на електроенергията за бизнеса и днес е скъпа - 285.10 лв. за мегаватчас, показват данните на БНЕБ за днес в пазарния сегмент "Ден напред".

По всяка вероятност цената на тока за бизнеса все пак ще понамалее. Другият въпрос е, че много хора искаха да се върви към пълна либерализация на електроенергийния пазар у нас. В същото време, когато цената на тока се повиши, всички отиват в сградата на Министерския съвет, откъдето да искат държавата да се намеси. Въпреки че наистина голяма част от електроенергията се предлага от държавни предприятия, в крайна сметка това би трябвало да е свободен пазар - т.е. търсенето да се определя от предлагането. Всеки говори за манипулации на борсата, но засега никой не е доказал подобно нещо. Може и да има, но след като не са доказани, значи поне засега няма нищо.

А какво ще стане, когато и битовите потребители трябва да купуват електроенергия от свободния пазар?

Според Плана за възстановяване битовите потребители трябва да започнат да получават ток не по фиксирани, а по борсови цени до края на 2024-а, или само след три години и половина. През тези оставащи около 3 години и половина липсва яснота как точно това ще се случи, защото във всички планове на държавата се говори за т.нар. "плавен преход".

Никой обаче не пояснява в какво точно ще се изразява този "плавен преход". Проблемът обаче е, че ТЕЦ "Марица - Изток" 2, пък и другите ТЕЦ-ове едва ли ще работят на въглища. Ако въобще работят, то те трябва да преминат на природен газ. Поне такива са плановете.

В същото време цената на природния газ също бележи рекорди, които, по всичко изглежда, ще продължава да подобрява. Данните показват, че между 2009 г. и 2020 г. световното потребление на природен газ се увеличава с 30%. Повечето държави вече считат, че природният газ е надежден начин за намаляване на въглеродните емисии. Увеличеното търсене на природен газ показва тенденции да се увеличава. Това, естествено, повишава и цените. Така че не е ясно дори и въглищните централи да преминат на природен газ, което също е голямо капиталовложение, ще бъде изгодна инвестиция. В същото време алтернативите, които не са изкопаеми горива - като вятърната и слънчевата енергия - все още са в ранен етап на развитие в системата на енергийния преход.

"Булгартрансгаз" планира изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България.

Това е записано в новия Десетгодишен план за развитие на мрежите на дружеството за периода 2021 - 2030 г. Новата инфраструктура с обща дължина около 175 км ще бъде част от газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз". Планира се тя да бъде достъпна за всички потребители, включително въглищните топлоелектрически централи. До изграждането на достатъчно производствени мощности за водород, съществуващата газопроводна инфраструктура ще да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива и техните смеси, пише още в плана. Дали обаче това ще се осъществи въобще и дали водородът у нас ще замести въглищата предстои да видим.

За решаване на големите проблеми, които предстоят пред страната ни, за да може България да постигне исканите резултати от т.нар. Зелена сделка, са реализирането на проектите за АЕЦ "Белене" и за изграждане на блокове VII и VIII на АЕЦ "Козлодуй". Ако сега бяха изградени тези мощности или поне част от тях, цената на електроенергията за бизнеса, пък и бита, може би щеше да е по-евтина. Освен това вече със сигурност щяхме да сме започнали да изплащаме вложеното в изграждането на новите ядрени мощности.

Защото утре, когато и битовите потребители са на свободния енергиен пазар, може да се наложи да се молим да купуваме ток от съседите си, но да няма кой да ни продаде, дори и скъп, защото всяка страна спира износа си, ако няма достатъчно електроенергия за собствения си пазар. А консумацията на електроенергия постоянно се повишава. Но това е тема на следващ анализ, който предстои.

***Автор:  Агенция КРОСС