Експерт: От 2021 г. България е в постоянна енергийна криза

/КРОСС/ Това, което кара „Булгаргаз" да иска ново увеличение на цената на газа, е цената в Холандия. В Холандия тя е много висока, защото по света очевидно няма достатъчно втечнен газ. Това каза експертът по управление на енергийни ресурси Боян Рашев в предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

В Холандия се търгуват най-големите количества газ в Европа, поясни той. „И когато няма достатъчно доставки на втечнен газ, целият свят има проблеми, целият свят, който внася. Проблемът на Европа е, че е вносител, и то гигантски", обясни Рашев.

Ситуацията в Персийския залив и войната в Украйна правят цената на синьото гориво през зимата непредсказуема. „Европа е напълно зависима от това какво се случва някъде по света и в същото време няма абсолютно никакви лостове да влияе на тези процеси", добави Рашев.

От 2021 г. България е в постоянна енергийна криза, отбеляза той. „Просто го усещаме от време на време, защото става непоносимо. Всичко това показва, че някъде в енергетиката в ЕС, не само в България, има фундаментална грешка, която ако не се оправи, няма да излезем от това положение", обясни Боян Рашев.

Според него решението на кризата с „Топлофикация София" е концесия. „Много неща могат да се направят, въпросът е, че сегашният собственик не може да го прави това. В цяла Европа никой не разчита изцяло на газ - всички са на миксове от газ, биомаса, отпадъци, където могат, ползват геотермална енергия. В София имаме такива условия - трябва да се направи някакъв микс", заяви Рашев.

По думите на бившия министър на енергетиката Александър Николов България разполага с много повече лостове за влияние върху цената, отколкото почти всяка друга държава в Европейския съюз с изключение частично на Австрия. „България е най-богата на инфраструктура за природен газ - ние имаме няколко тръбни трасета, по които можем да се снабдяваме. Отделно от това изключително критична през зимата ще стане дискусията защо и как се случи и не се случи разширяването на хранилището в Чирен. Вече четвърта-пета година за мен абсолютно целенасочено се правеха доста действия така, че да не се разшири капацитета. Кой печели и кой губи, ако имаш по-голям капацитет на резервоара? Ако имаш по-голям ресурс, съхранен на по-ниска цена, губи продавачът, печелиш ти. Ако правиш всичко възможно така, че този капацитет да не бъде разширен, очевидно е обратната логика. Все още дори с текущия капацитет „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз" все още имат инструменти, с които могат да влияят частично на цената", обясни експертът.

За да се постигне по-ниска цена на микса, трябва да има по-дългосрочно планиране, то да е ясно обосновано и да стъпва върху определени критерии. „Първият критерий е как да мине отоплителният сезон за домакинствата и за бизнеса по-леко. В последните години тези критерии не се спазват, всичко се прави на парче. Причината ситуацията в България да е толкова тежка е, че последните четири-пет години секторът беше използван за политическа пропаганда вместо за това да прави икономиката по-устойчива и населението да живее по-добре", коментира Александър Николов.

Българската електроенергийна система е много по-добра като балансиране от останалите европейски системи, подчерта той. „Огромната грешка, която беше направена, е базовите мощности в „Марица-изток" да бъдат оставени да погинат през 2023 и 2024 г. Съоръженията за съхранение на енергия са страхотен модел за управление, но той е модел за балансиране на дневна база, не на седмична или сезонна. Съответно базовите мощности са необходими, което означава, че не трябваше да оставяме „Мариците" да умират. Трябваше да се намери модел, в който те са устойчиви през зимния сезон. Това не се направи, не се протегна ръка на двамата инвеститора, които държаха ТЕЦ 1 и 3, и сега работим с ТЕЦ 2, но той не е достатъчен и цената е много висока", обясни експертът.

Той определи „Топлофикация София" като „най-токсичния актив на Столична община и на българската електроенергийна система". „Той е резултат от десетки години нищоправене и от това, че секторът се използва за политическа „дъвка". Не е задължително дружеството да бъде директно концесионирано. 2022 г. беше намерен технологичен инвеститор, който искаше да вземе контрол върху дружеството и да започне да изплаща дълговете. В тази политическа среда тогава той беше „убит" с комисии, с обвинения и 2025 г. същите хора отидоха на същото място в САЩ да молят същата технологична компания да се върне, с дребната подробност, че трябваше да се върнат с 500 милиона евро по-висок дълг, което естествено не стана", припомни Николов.

БНТ, „Денят започва с Георги Любенов"