Цената на зърното до 230-250 лв. на тон

/КРОСС/ Очакват се 4,3 -4,5 млн тона пшеница и среден добив около 415 килограма от декар. Това сочат данните на областните дирекции "Земеделие" към средата на юни, които министър Десислава Танева обяви при ритуалното откриване на жътвата, пише в. „БГ Фермер". Зърнопроизводителите обаче са скептични за търговията тази година.

Очакванията за цената на зърното през тази година не са никак добри, тревожи се Игнат Ангелов, председател на Съюза на земеделските кооперации "Дунав 2000" - Свищов.

Почти във всички земеделски кооперации работят на загуба. Разходите за производство на декар са повече, отколкото печалбата от добитата продукция. В същото време при тази тенденция на намаляване на изкупните цени, растат цените на промишлените стоки за земеделието - торове, препарати, течни горива, техника, резервни части, амортизационни очисления, добавя Ангелов. Притеснен е не само той. Дни след официалния старт на жътвата зърнопроизводителите са притиснати от изобилната и качествена реколта в целия свят, която потиска пазара.

"Свръхпроизводството на пшеница, ще окаже влияние върху цените и в България, разсъждава един от големите зърнопроизводители в Лудогорието " Стефан Пенев от Лозница. Черномоският регион ще бъде един от тези, където ще има добив на големи количества зърно, има също и остатъци зърно от миналата година. Тези два основни фактора ще повлияят върху цената на пшеницата", каза Пенев. Очаква се средният добив от пшеница в Разградско да бъде около 600 кг от дка.

Пряко отношение към българските стопани и пазара на пшеница в региона имат прогнозите за Русия и Украйна, на които до голяма степен се дължат по-високите очаквания за производството в световен мащаб, отбелязват експертите от ИнтелиАгро. Русия добавя 1,5 млн. т. спрямо прогнозата от месец май, а Украйна - 1 млн. т. ЕС допринася за ръста с още 0,4 млн. т., воден от добрите условия във Великобритания и Франция. Украйна, Русия и Казахстан са основните конкуренти на България в черноморския басейн и от тези държави и тяхното производство се влияят цените на българското зърно. Разбира се, в момента е рано да се правят точни прогнози за цената на пшеницата у нас, но след като световното производство е с ръст, цените най-вероятно ще са още надолу.

"Говори се, че качеството не е влошено, нямало е сътресения както в Черноморския регион, така и в България, в Румъния и в Турция. Очакват се големи реколти, така че няма фактор, който да вдигне цената, посочва Антонина Белопитова от Софийската стокова борса (ССБ), цитирана от „БГ фермер". По данни на ССБ за една година в България цената на пшеницата е паднала с 12%. Подобна е и тенденцията при царевицата - 290 лв. за тон, без ДДС, при 14 % намаление за една година. Единствено рапицата и слънчогледът регистрират по-високи цени, което се дължи на по-малко засетите площи в световен мащаб. Затова сега експерти прогнозират, че спадът в цената на житото може да достигне 15%. Те се аргументират с факта, че отпадането на експортните мита в Русия ще улесни износа и търговията им и отново ще се стигне до традиционния ценови диктат на руско и украинско зърно.

Освен тези фактори върху цените ще влияят и капризите на времето. Като се имат предвид всички тези особености, в най-добрия случай цените на зърното в България ще се задържат на миналогодишните си нива - около 230 - 250 лв. на тон или по-ниски, прогнозират експерти.

Това ни дава предимство при износа, но никак не е добро за производителите. Заради ниските цени на продукцията, по-ниските от миналогодишните добиви и по-малко засетите площи, доходите им ще намалеят. Възможно е да има отлив на производители, някъде дори и фалити. Всичко това няма как да не затисне и цената на земята.