Митове и реалност за печалбата на търговците

/КРОСС/ При храните няма ръст на цените, а сезонни колебания в цените на плодовете и зеленчуците, което е нормално и се случва ежегодно. Има обаче сериозен ръст във всичко останало - в услугите, в кафенетата, в ресторантите. Това каза Кирил Вътев - бивш министър на земеделието и месопреработвател, в предаването „Тази сутрин" по бТВ.

По думите му цените при храните се променят много трудно. „Защото производителите трябва да подадат предложения за нови цени и те трябва да бъдат приети. На мен лично ми се е случвало предложение да бъде бавено 5 месеца и накрая да не бъде прието от търговски партньор при абсолютно обективни ценообразуващи фактори. В същото време той е вдигнал цените с предложението, което ние сме направили, но не е приемал нашите цени", обясни Вътев.

Той посочи слабости в методиката за изчисляване на справедливата стойност. „Първият грешен репер е, че отправна точка са цените, които докладва Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Много от продуктите, които са на регала, не минават през стоковите борси и тържищата. Защо никой не взема за отправна точка себестойността на производителя? Това е реалната отправна точка. Вторият грешен репер е медианата - това ще доведе до усилено сваляне на качеството на храните. Защото ние не сме дефинирали какво е категория и какво е продуктова група в категорията", обясни Вътев.

По думите на председателя на УС на Браншова камара „Плодове и зеленчуци" Цветан Цеков изкупните цени на едро на плодове и зеленчуци почти не са се променили повече от 15 години.

„Към днешна дата имаме за този период между 10 и 12, може би и 15 пъти поскъпване на абсолютно всички компоненти, които са свързани с производството на нашата продукция. Ние знаем на какви цени реализираме нашата продукция на едро и на каква цена я виждаме на регалите. И обикновено около 100-150-200% в масовите случаи виждаме огромни надценки", обясни той.

Според него не може да се въведе понятие като „справедлива стойност" без да се има предвид стойността, на която стоките се произвеждат. „Нашата стойност, на която ние започваме да произвеждаме, плюс минимална печалба, не е включена. Как ще има справедлива цена, когато земеделският производител може да продава и под себестойност? Това е абсолютна загуба", смята Цеков.

Според него тази справедлива стойност е справедлива за търговците, но не и за производителите, защото те не са защитени. „Неслучайно губим българското производство. Ние сме загубили производствената си мощ. Ще загубим и тези, които са останали. Един земеделски производител, който произвежда на полето, не може да бъде върнат или да бъде заменен. Имаме и генерационен проблем", коментира Цеков.

Според икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев търговията с храни е може би секторът, който е засегнат от най-много нови регулации, инициативи, мерки и законодателни промени през последната година. „Имаме вече в сила промените в Закона за защита на конкуренцията. Ние имаме един от най-дългите списъци в Европейския съюз на нелоялни търговски практики", допълни Ганев.

Според него е необходим задълбочен анализ дали въвежданите от правителството мерки няма да се отразят на по-дребните производители.

„Вече се чува, че създава проблеми с невъзможността да имаш дискриминационно отношение, да играеш с различни цени, различни договорки с различни земеделци. Защото, когато убиеш комплексността на бизнеса, ти се насочваш да играеш с големите си партньори. Малките по-трудно влизат на пазара", обясни той.

Ганев предупреди, че държавата се опитва да решава структурни проблеми в земеделието чрез регулация на крайните цени. „При структурни проблеми в земеделието - липса на напояване, липса на кооперативи, насочване на пари към зърнопроизводителите заради сбъркани европейски субсидии - ние казваме: ще ги решим, не като се занимаваме с тях, а като отидем на крайната точка и кажем, че проблемът е ценови, не структурен. Няма да стане. Дори ще ограничи още повече", допълни Ганев.