Тазгодишната празнична трапеза - по-скъпа от миналогодишната

/КРОСС/ Тазгодишната празнична трапеза се очертава да е по-скъпа от миналогодишната.

Необходимата сума, която едно четиричленно семейство трябва да отдели за двата празника - Бъдни вечер и Коледа - е в размер между 210-220 лв., изчислиха за БТА икономическият анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ Теодора Пачеджиева и Момчил Димитров, изследовател в ИССИО.

Точно преди година в отговор на запитване на БТА от ИССИО посочиха, че наблюдение на цените на необходимите хранителни продукти разкрива, че общо за Бъдни вечер и Коледа на едно четиричленно семейство ще са нужни 185 лв..

Отрупаната с вкусна храна маса е неизменна част от празненството за изпращане на старото и посрещането на новото в идващите дни.

За светлия семеен празник Бъдни вечер трябва да се приготвят нечетен брой постни ястия: боб, питка с пара, пълнени чушки, сарми, ошав, сезонна салата, баница с тиква. Към тях могат да се добавят плодове и ядки.

„Направените оценки, конкретно за 24 декември, показват че са необходими между 85-90 лв. Сред елементите с влияние върху стойността на бюджета за трапезата оказват сушените плодове за ошав, например най-евтините сушени сливи имат цена от 7,99 лв. за 300 гр., и ядките (микс), които могат да се закупят за 12,59 лв. също за 300 гр.", посочиха те.

Според направеното проучване, четиричленните домакинства трябва да си заделят между 125-130 лв. за Коледната трапеза. Основният продукт на нея през този ден е месото, като цената на свинското е средно 22 лв. за килограм продукт, а за целите на изследването са включени 1,5 кг. При неговото приготвяне обикновено се използват картофи, ориз или други сезонни зеленчуци. В менюто за светлия празник задължително присъства и традиционната баница, за чиято направа са необходими кисело мляко, масло, яйца и сирене. Същевременно семейството трябва да не забравя необходимата гарнитура - подходящата за случая салата, както и виното - също традиционно присъстващо на празненството.

КНСБ следи в последните месеци стоки от малката потребителска кошница във връзка с предстоящото влизане на България в еврозоната от 1 януари. На въпрос може ли да се прогнозира на база на наблюдаваните тенденции каква ще е промяната в издръжката на живота в първите месеци на 2026 г., експертите посочиха, че всеки месец в изследването „Наблюдение на цените от малката потребителска кошница" се представят данни и изводи, които показват каква е тяхната динамика. Според последните данни към месец ноември нейната стойност е 112,80 лв.

„През изминалите няколко месеца изследването на Института за социални и синдикални изследвания констатира две притеснителни тенденции - първо, цените на стоките в малките търговски обекти са по-ниски от тези в големите (което е в противовес с пазарната логика), и второ, разликата между цените на едро и дребно се оказва значителна, при някои от основните продукти като сиреното - 65-70 на сто. Това наше наблюдение се потвърди и от представения в началото на месец декември анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за състоянието на пазара на хранителните стоки в страната", коментираха Теодора Пачеджиева и Момчил Димитров.

Те допълниха, че ръстът в цените на хранителните продукти през последните години, водещ до устойчиво повишение на необходимите средства за издръжката на живот, трябва да бъде посрещнат от адекватна политика по доходите. В тази връзка КНСБ подчертава, че работата на регулаторните органи е ключова в борбата със спекулата и нелоялните търговски практики. По този причина настояваме за активни действия от страна на КЗК (на базата и на представения от тяхна страна анализ), която да защити интереса на българските потребители, посочиха анализаторите.

Те припомниха, че КНСБ пое инициативата да следи какво се случва с цените на основните хранителни продукти във връзка със сключения Меморандум между Министерския съвет, социалните партньори, Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през юни 2025 г.