Путин смъмри министъра на икономическото развитие за повишаването на цените

/КРОСС/ След олиото и захарта в полезрението на руските власти може в най-близко време да попаднат цените на месото, включително птичето, на яйцата, бензина и строителните материали. Точно тези стоки тревожат днес най-много населението, сочат анкети. Според социолози от фонда "Обществено мнение" (ФОМ) през последните три месеца рязко е нараснал делът на хората, отбелязващи видимото им поскъпване. Значи скоро може да реагира и правителството.

За съществено поскъпване при яйцата например сигнализират в края на март над половината участници в допитване на ФОМ срещу 44 на сто през януари; при месото, включително птичето - 46 срещу януарските 35 на сто; при бензина - 38 процента срещу неотдавнашните 27. Значително нараснали цени на строителните материали констатират почти 20 на сто от участниците - близо двойно повече, отколкото през януари.

Поскъпването на фона на спад в доходите на населението е остър проблем. Но той не е нов - цените в страната растат години наред и без убедителни за повечето граждани причини. Цените на храните скачат и при засилен внос, и при ембарго върху вноса, и през лоши години за селското стопанство, и когато процъфтяват контрасанкциите, а същевременно се засилват амбициите за износ, мотивирани с вътрешни успехи.

От 2014 г. насам говеждото, рибата, тестените изделия, захарта, краставиците са поскъпнали с около 50 на сто. Почти двойно са поскъпнали олиото, кравето масло, доматите, ябълките, оризът. На фона на обезценяващата се рубла цените се вдигаха с всяка година, а не само по време на пандемията.

Поскъпваше и бензинът. Докато петролът, стигнал пикови стойности през 2014 г., поевтиня към днешна дата почти двойно, автомобилният бензин в Русия според федералната служба Росстат е поскъпнал на дребно средно с 50 процента. Тази история също се точи от години; пандемията тук бе допълнителна трудност, а не първопричина.

Точно сега обаче проблемът с растящите цени се раздухва най-активно на съвещания при президента, в правителството и съответно в телевизионния ефир - превърнал се е в тема номер едно. От съвещанията и телевизионните прегледи става очевидно, че поскъпва или предстои да поскъпне почти всичко - от арматурата до всеки квадрат жилищна площ, от торовете до готовата продукция, разфасована вече в поскъпналия амбалаж.

"Хората се ограничават, защото нямат пари за основни храни. Не е шега работа!", смъмри президентът Владимир Путин министъра на икономическото развитие Максим Решетников. Междуведомствените дискусии и споровете с представители на отраслите не стихват. Вземат се мерки - ограничения върху износа, държавно регулиране на цените.

По всичко личи, че днес, в условията на пандемията и кризата, предизвикана от нея, в очите на властите дебатът около растящите цени е най-малкото зло - колкото да изпуснат парата гражданите, натрупали поводи за недоволство: ограниченията, свързани с коронавируса, спадът в доходите, изгубването на работа, неяснотата навсякъде. Още повече че опитът на други страни показва накъде може да избие събраното недоволство.

При това на властите явно им се струва, че в борбата с инфлацията лесно могат да демонстрират бурна дейност - с мониторинг и отчети всеки месец, директивни замразявания на цените. Може дори да получат макар и временен резултат - цените "мъничко" да намалеят, както вече докладва шефът на аграрното министерство Дмитрий Патрушев.

Краткосрочните резултати от този род, или "бързите победи" според терминологията в стратегията, готвена от кабинета, днес са особено необходими на властите - в навечерието на президентското Послание до Федералното събрание и на изборите през септември. Стремежът към бърз резултат обаче крие риск от усложнения в бъдеще. С директивно запушване на дупки вместо системна дейност за развитие на пазарната конкуренция, с целеви финансови инжекции за най-малоимотните вместо създаване на условия за икономическо развитие и ръст на благосъстоянието на народа не може да бъдат преодолени сегашните дисбаланси.