Икономистът Аркади Шарков: По-сериозният скок при хранителните продукти ще дойде в началото на следващата година

/КРОСС/ Икономистите Адриан Николов и Аркади Шарков коментираха в „Здравей, България" предложените от управляващото мнозинство мерки за контрол и прозрачност на цените. Дискусията се фокусира върху ефективността на новите регулации и потенциалните им последици за пазара и потребителите.

Още в началото на разговора бе подчертано, че целта на мерките остава неясна - дали да се понижат цените или просто да се ограничи ръстът им. Предвиждат се нови дефиниции като „справедлива" и „прекомерно висока цена", регистри за проследимост и дори създаване на междуведомствен орган за контрол.

Адриан Николов изрази скептицизъм относно ефекта от тези политики. Според него допълнителните административни изисквания неизбежно ще се прехвърлят върху крайните цени:

„Това означава допълнителна административна тежест върху бизнеса, която в крайна сметка ще бъде включена в цената на продуктите. Няма кой друг да я плати".

Той обърна внимание и на факта, че мерките са насочени основно към големите търговски вериги, докато значителна част от пазара остава извън обхвата им: „Над 50% от пазара на храни - малки магазини и открити пазари - изобщо не се засяга от тези предложения".

Николов постави под съмнение и реториката за „криза на цените", като подчерта, че текущата инфлация не оправдава извънредни мерки: „Имаме около 6-7% годишна инфлация - това не е кризисно ниво. При 20% инфлация нямахме такива щабове, а сега се създава усещане за криза, която не съществува".

От своя страна Аркади Шарков разгледа проблема в по-широк международен контекст. Той посочи, че част от текущия натиск върху цените е свързан с процеса по приемане на еврото и външни фактори: „Еврото е една от причините - не защото е проблем само по себе си, а защото създава условия за закръгляне на цените. Кризата в Близкия изток и глобалните икономически процеси също оказват влияние".

Шарков даде пример с Хърватия, където след въвеждането на еврото са били приложени временни ценови контроли, но подчерта, че подобен сценарий не се обсъжда в България. По думите му по-вероятно е да се въведе механизъм за „референтни цени", а не твърди тавани:

„По-скоро ще има диапазон, в който цените се считат за оправдани, а не фиксирани стойности".

В хода на разговора двамата икономисти се обединиха около тезата, че по-сериозен фактор за инфлацията е фискалната политика. Николов подчерта: „Ако поддържаме висок бюджетен дефицит и наливаме средства в икономиката чрез дълг, това е силно проинфлационно поведение".

Шарков допълни, че увеличените публични разходи и демографският натиск върху пенсионната система също ще играят ключова роля: „Допълнителният приток на пари води до по-високо потребление и съответно до инфлация. Големият проблем в бъдеще ще бъдат разходите за пенсии".

По отношение на бъдещите цени на храните, Шарков предупреди за възможен нов инфлационен натиск: „По-сериозният скок при хранителните продукти може да дойде в началото на следващата година, заради натрупани ефекти от глобални кризи".

Експертите подчертаха, че макар мерките за прозрачност да имат потенциални ползи, те не адресират основните причини за инфлацията. Според тях устойчивото решение минава през по-строга фискална политика, ефективна конкуренция и внимателен анализ на пазарните процеси, а не през административна намеса в ценообразуването.