Може ли Законът за въвеждането на еврото да спре поскъпването на стоките и услугите

/КРОСС/ Парламентът прие окончателно промените в Закона за въвеждане на еврото, които предвиждат редица механизми за контрол върху цените на стоките и услугите от първа необходимост.

Определени бяха и стоки и услуги от първа необходимост - сред тях попадат хляб, мляко, яйца, електроенергия, вода, отопление и лекарства, отпускани с рецепта.

Чрез закона се дава възможност на Министерския съвет да предприема временни мерки срещу резки и необосновани увеличения на цените, без да се изисква одобрение от Народното събрание.

Новите разпоредби влизат в сила от 8 август и ще действат до 8 август 2026 г.

Търговците имат два месеца гратисен период за изписване на цените на стоките и в лева, и в евро.

От 8 август обаче държавата започва да следи дали има необосновано покачване на цените. Търговците ще имат срок до 5 дни да представят мотивите си защо са увеличили дадена цена.

Глобите за юридически лица и еднолични търговци започват от 5000 лв. и могат да достигнат до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 200 000 лв. За големи търговски обекти с оборот над 50 млн. лв. санкцията може да бъде в размер на половин процент от оборота, а при повторно нарушение - до 1%, но не повече от 1 млн. лв.

Опозицията в парламента отправи критики, че се дават твърде много правомощия на Министерския съвет и на Комисията за защита на потребителите.

Темата коментираха в предаването „Тази сутрин" Пламен Димитров, президент на КНСБ и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

„Надявам се, че потребителят ще бъде доволен, защото всичко това се прави за поддържането на цените на една приемливо пазарно ниво. Аз продължавам да твърдя, че дори и към настоящия момент има стоки и услуги на нашия пазар, които трудно могат да бъдат наречени пазарни - там има изкривявания", смята Пламен Димитров.

Президентът даде за пример млечните продукти, които по думите му са с най-високи стойности у нас от целия Европейски съюз.

„Приетите промени са правилната посока според нас. Част от тях са наши предложения. Смятаме, че по този начин законът се подобрява и основната цел е защитата на интересите на потребителя, но това не трябва да става за сметка на репресии и страх в бизнеса", коментира Добрин Иванов.