Ниските нива на Дунав и АЕЦ „Козлодуй“: Има ли заплаха за енергийната сигурност у нас

/КРОСС/ Критично ниското ниво на река Дунав поставя въпроси за работата на АЕЦ „Козлодуй" и за енергийната сигурност на България. От централата увериха, че към момента работят съгласно графика за електропроизводство и са предприети всички технически и организационни мерки в рамките на възможностите. Въпреки това ниските водни нива изискват повишено внимание и постоянен мониторинг на техническите възможности на съоръженията. 

„Опасността е наистина реална. Ако нивото на реката продължи да спада, ще се стигне до момент, в който първо ще трябва да се ограничи производството, да се намали мощността, а ако спадне още повече - изцяло да спре". Това коментира в „Твоят ден" по NOVA NEWS  бившият зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев.

По думите му подобна ситуация вече се наблюдава при други електроцентрали по Дунав. „Това е природно явление, за което ние не сме застраховани докрай", посочи той. 

Той обаче подчерта, че АЕЦ „Козлодуй" има важно предимство, заложено още при проектирането на централата. Тя не е разположена непосредствено на брега, а водата се подава по специален канал, който позволява да бъде черпена от по-навътре в реката.

Бившият министър на енергетиката Александър Николов също определи ситуацията като сериозна, но подчерта, че конструкцията на централата и процедурите за действие при критични нива дават допълнителна сигурност. „Най-добрата новина е, че още по време на проектирането на АЕЦ "Козлодуй" хората тогава са свършили перфектно работата", коментира той. По думите му трябва да се достигне до „изключително критични нива", за да възникне реален риск от намаляване на електропроизводството.

Нивото на река Дунав по целия български участък спада екстремно

Той подчерта, че в централата има подробни протоколи за действия при различни критични нива на водата. Въпросът според него е доколко тези процедури ще бъдат прилагани своевременно.

При понижаване на нивото на реката проблемът не е толкова в разстоянието до дъното, колкото във височината на водния стълб над входа на помпите. Куюмджиев обясни, че при достигане на критична отметка може да възникне кавитация, която да повреди помпите. „Ако нивото над гърлото на помпата спадне под критичната отметка, тогава настъпва тази кавитация, при която просто помпата трябва да се спре. Иначе може да бъде разрушена", обясни той.

Според него нивото на реката се следи постоянно, а при достигане на критични стойности помпите могат да бъдат изключвани поетапно. Това не означава автоматично опасност за реакторите. Той уточни, че голяма част от водата, използвана от централата, е необходима за работата на турбините и топлообменниците, а не директно за охлаждането на реакторите. При необходимост първо се спират турбините, а реакторите се изключват на по-късен етап, ако това се наложи.

По-големият въпрос обаче е как евентуално ограничаване или спиране на АЕЦ „Козлодуй" би се отразило върху електроенергийната система на България и региона. „Дори при критичен сценарий ще говорим за рискове, които трябва да бъдат посрещнати максимум в срок от две седмици", обясни от своя страна Александър Николов.

Според него при подобен сценарий трябва да бъде направена оценка на наличните базови мощности, които могат да бъдат включени, както и на индустриалните потребители, чието потребление при необходимост може временно да бъде ограничено.