Задгробният живот на КТБ

/КРОСС/Бъдещите събития около КТБ може и да се окажат още по-съмнителни и още по-смущаващи от всички досегашни сътресения около тази банка. Ако не Ви се вярва, вижте новините, пише Татяна Ваксберг в коментара си за Дойче веле и дава конкретни примери.

Само за три дни се появиха десетина съобщения, свързани с изкупуване на депозити в банката или пък с държавните пари, които ще „трябва" да се отпуснат за покриване на изкуствения фалит. Най-гръмко беше изказването на депутата от ДПС Йордан Цонев, който обвини един неназован от него „икономически кръг", че изкупува депозити в КТБ отвъд гарантирания по закона праг. Цонев говори и за едно „съмнение" на партията му - че въпросният „кръг" действа съвместно със сегашния директор на Фонда за гарантиране на влоговете, както и с депутати в новия парламент. Съмнение, което в следващото изречение вече беше оповестено като „точна информация", а още едно изречение по-късно - като нещо, за което „няма точни действия и факти".

"Това е моделът КОЙ!"

Това заплетено твърдение на Цонев предизвика бурни протести в залата - и най-вече финалната част на речта му, в която Цонев ни повече, ни по-малко обяви, че това, което се случва в момента, е най-тежкият удар по банковата система през последния четвърт век. „Това е моделът КОЙ", каза Цонев, който е в една партия със самия Пеевски и се води за един от ковчежниците на ДПС, при това още преди Пеевски да беше предизвикал някакъв публичен интерес.

Докато обвиняваше, без да обвини, и докато приписваше на анонимни кръгове точно онези грехове, които се свързват със собствения му кръг, Цонев не обясни с какво изкупуването на депозити му се вижда нередно. Слушателят беше оставен да „допише" сам историята: изкупуването на депозит обикновено се прави само за част от сумата, но впоследствие би било възможно държавата да покрие цялата сума от придобитото по този начин вземане. Това би довело до втора хипотеза - държавата да плати два пъти. Хем за минотавъра „КТБ", хем за мародерите, породени от войните с този минотавър.

Впрочем, в края на миналата седмица Столичният общински съвет упълномощи „Топлофикация София" да продаде вземанията си от КТБ, които възлизат на 93 милиона лева депозит. Същото разрешение беше предоставено и на други общински фирми - „Софийски имоти" и „Пазари ЮГ".

По закон изкупуването на вземания е възможно само преди да е налице неплатежоспособност от страна на КТБ. Въпросът е коя дата се приема за начало на неплатежоспособността - тази, на която е отнет лицензът, или по-ранна дата. Неяснота, която породи нови въпроси: защо Столичният общински съвет взе това решение чак сега, след като несъстоятелността на КТБ беше лесно прогнозируемо развитие още преди месеци.

Тътен от отвъдното

Когато е създавал КТБ, Цветан Василев едва ли е предполагал, че банката му ще влезе в българската история. Но ето, че това е факт. Досега не е имало друга институция, която да е била способна да въздейства на живота на страната дори от задгробния свят. Е, с изключение на Политбюро.

акто и да го въртим обаче, отговорът на важните въпроси за КТБ не е в днешния ден, а в много по-ранен период. Миналата седмица се появи ново обяснение за фалита на КТБ, което също се нуждае от отговор. Всъщност, ново е не обяснението, а авторството му. Според подуправителя на Централната банка Цветан Гунев, срещу когото се води разследване, КТБ е имала ликвидността, която ѝ е била нужна по закон, но е била „брутално ударена" и в резултат от това тя за дни е изчерпала своята ликвидност. После е била поставена под специален надзор, като целта е била да се осигури въпросната ликвидност чрез определени мерки, наложени от БНБ, твърди Гунев пред вестник „Банкер". „Разбирате ли, на банката ѝ трябваха до 500 милиона лева допълнителни свежи пари, за да устои на ликвидния натиск", добавя Гунев. Но нищо подобно не е било извършено - дори напротив, твърди той.