Виницкият и Барски митрополит Варсануфий: Постът е пролет за душата (Видео)

/КРОСС/ Интервю на Оля Ал-Ахмед, БТА

- Ваше Високопреосвещенство, каква е целта на визитата Ви в България?

- Аз дойдох в България с благословението на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил и на Блажения Киевски митрополит и на цяла Украйна Онуфрий, за да взема участие в празнуването на деня на паметта на светителя Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, а така също и да поздравя Българския Патриарх Неофит по повод седмата година от неговата интронизация. В понеделник имах възможност да поздравя Негово Светейшество Патриарх Неофит. Днешният ден беше посветен на канонизацията на владиката Серафим. Ние, с Врачанският владика Григорий съслужихме празнична литургия. Сега е знаменателен ден и защото се навършват 70 години от кончината на светителя Серафим.

- За какво разговаряхте със Светейшия Български Патриарх Неофит в деня на годишнината на неговата интронизация?

- Най-напред аз предадох на Негово Светейшество поздравите и благите пожелания от Блажения Онуфрий и му разказах за напрегнатата ситуация в Украинската Православна Църква. За нейната нормализация е необходима подкрепа, в това число и от Българската Православна Църква. Затова, аз помолих за молитвите на Светейшия Патриарх Неофит, а така също и за молитвите на Светия Синод и епископията на Българската Православна Църква за разрешаване на кризата на православието в Украйна. У нас, в страната, е създадена църковна структура, наричаща себе си "Православна Църква на Украйна", която се държи агресивно, завладява наши храмове, извършва похищение на църковно имущество, провежда информационна политика, която въвежда в заблуждение хората и подменя понятието за истинската Църква с това на разколническото съобщество. Като управляващ архиерей аз разказах на Светейшия за ситуацията във Виницка епархия на Украинската Православна Църква. Надявам се, че и Патриархът, и епископатът, който присъства на нашата среща, е чул от първа уста тази информация и ще ни окаже необходимата подкрепа.

- Можете ли по-подробно да разкажете за сегашното положение на Украинската Православна Църква и трудностите, които изпитват нейните вярващи от страна на разколниците?

- Основните трудности започнаха преди година и половина, през 2018 г., когато бившият президент на Украйна Пьотър Порошенко се намесваше в църковните работи и чрез Върховната Рада се обърна към патриарх Вартоломей с молба за даряване на автокефалия. За съжаление, всичко беше политизирано. Към патриарх Вартоломей се обръщаха именно политическите власти и дори неправославни депутати (гръко-католици), но не и нашата Православна Църква, която наброява 12,5 хил. енории в цяла Украйна, 105 архиереи, около 13 хил. свещенослужители. Нашата Църква - Майка - Руската Православна Църква ни е дарувала правото на широка автокефалия, което напълно ни устройва. Ние сме независими по отношение на управлението, считано от 1990 година.

Президентът, намесвайки се в църковната дейност, се обърна към Вартоломей, а той пък се намеси в живота на друга Патриаршия. Та нали ние сме към Руската Православна Църква! Патриарх Вартоломей незаконно отмени грамотата на патриарх Дионисий от 1686 г. и обяви цялата територия на Украйна за територия на Константинополската патриаршия, което също се явява незаконен акт. След това президентът създаде така наречения "обединителен събор", на който събра разколници, в частност, "филаретовци" (Киевска патриаршия) и "автокефалисти" (Украинска автокефална църква).

Там имаше и двама наши бивши архиереи, които към откриването на "събора", на 15 декември, вече станаха клирици на Константинополската патриаршия. След "събора" в Църквата започнаха проблеми, тъй като държавата реши да използва административния ресурс. Още през ноември 2018 г. президентът се опита с помощта на административната власт да събере нашите архиереи, на което Блаженият Онуфрий му отговори: "Ако президентът иска да говори с епископите, ние го чакаме в Киево-Печорската Лавра. Църковните въпроси следва да се решават на църковна територия. Ние не можем да решаваме църковни въпроси в бившия музей на Ленин". По този начин ние отказахме на президента. Той се озлоби и реши да ни отмъсти. А по-нататък историята е известна: започнаха притеснения и гонения с упражняване на сила от страна на службите за сигурност.

- Не се ли подобри ситуацията при президента Зелински?

- Подобрение има, но не мога да кажа, че то е забележимо. По-скоро, ситуацията може да се охарактеризира като пауза, като затишие. Вероломните превземания на храмове бяха прекратени, но тлеенето на конфликта продължава. Епифаний Думенко и неговите помощници се стараят да разбунят ситуацията. В Западна Украйна процесите продължават. Те са отприщени. В тях участват западни покровители, които наливат в огъня, а той тлее. Най-болезненото е, че такива действия отделят Църквата от хората. Аз мисля, че всичко това е насочено точно към това - хората да бъдат отвратени от вярата, от Бога. Затова им се показват всички тези "картинки", провокирани от стълкновения. Но нима енориашите могат да гледат спокойно, когато отнемат храмове от Църквата?! Ние отстояване правата на хората, които в продължение на много години са ходили в тези храмове.

- Как във Вашата епархия се борят с разкола?

- Най-напред с молитва. Човешките сили са несъвършени. Ние молим Господ да ни помогне. Възможно е ние да сме направили грешки, малко да сме се молили, да сме били прекалено разслаблени. Затова и Господ ни изпраща такива изпитания. Ние се молим Той да ни изпрати мир и да вразуми тези хора, които искат да завземат храмовете със сила. Така също ги призоваваме да осъзнаят своите неправилни постъпки. Не е възможно с такива средства - сила и разкол, да се построи нова църковна структура. Ако те искат да построят нещо, аз в своята епархия съм готов да им помогна, да отделя земя за енория в село Лука Мелешковская. Не, те искат да завладеят нашия храм, така да се каже, да получат наготово.

- Ваше Високопреосвещенство, след обединението на разколниците през декември 2018 г. Вие се оказахте на острието на църковно-политическата борба. Разкажете, моля, какви трудности преживя Вашата епархия след това, когато митрополит Симеон (Шостацки) премина към разколниците?

- До 15 декември 2018 г. аз изпълнявах длъжността викариен епископ на Блажения митрополит Онуфрий. На 17 декември Синодът ме назначи да изпълнявам задълженията на Виницки епископ.

На следващия ден аз се приготвих да пътувам за Виница, за да обединя и съхраня епархията, защото разбирах опасността на ситуацията. Бившият владика Симеон имаше план, да поведе със себе си 50 - 70% от свещенството в новата структура. Предупредиха ме обаче, че пътуването ми във Виница е забранено. Беше въведено военно положение с всички произтичащи от това последствия - проверки по пътищата, бариери и т.н. Аз се обърнах към Службата по безопасност на Украйна и там ми обясниха, че моето появяване във Виница може да предизвика настроения в епархията, ексцесии, завладяване на съборната църква. Затова те не можели да ме пуснат. Аз обаче настоях, че трябва да отида при свещениците и паството. На следващия ден, когато пристигнах във Виница, видях с радост, че с дошли да ме посрещнат много свещеници и още повече енориаши. Ние заедно пяхме пасхални песнопения.

След това започнаха проблемите, защото цялата администрация по вертикала на Виницка област беше прицелена в това да прехвърли епархията към ПЦУ. Подтискаха свещениците на областно, районно и местно ниво, за да ги заставят да преминат в тази структура. Някои се поддадоха. Загубите към днешния ден не са много големи. От 280 енории преминаха 21, т.е. 7-8%. Наложи се да изпитам много неприятни моменти. Нападаха ме с юмруци, опитваха се да не ме пускат в енориите из областта, в селата. Така действаха подучените хора. Повечето от енориашите се отнасяха с добро и аз чувствах това.

- Владико, тези дни се провежда братска среща на Предстоятелите и представители на Поместните Православни Църкви в столицата на Йордания Аман. Основният въпрос е положението на Православната Църква в Украйна. Какво очаквате от тази среща и какви надежди възлагате на архиепископите на Поместните Църкви?

- Наистина, ние възлагаме големи надежди на тази среща, която протича на територията на Йерусалимската патриаршия. Ние, на свой ред, сега се молим и светителят Серафим, Софийският Чудотворец, да помогне това съвещание да принесе благодатни плодове. Необходим е диалог, за да се положи началото за разрешаване на тази криза. Аз смятам, че това не е само проблем за Украйна. Това е прецедент за по-нататъшното бъдеще. Сега така постъпи Константинопол с нашата Църква, завладявайки канонична територия на Руската Православна Църква. Утре същото може да се случи в Македония, Черна гора и на което и да е друго място. Това е призив към всички Поместни Църкви. Затова ние, естествено, възлагаме големи надежди на тази среща и се надяваме, че Господ ще умъдри нашите йерарси. Надяваме се още, че те ще намерят най-подходящото решение, за да спрат процеса на признаване на разколниците, които нямат достойни хиротонии, да се преустанови процеса на завладяване на канонична територия от друга Поместна Църква. Аз мисля, че на тези призиви ще бъде даден правилен отговор. Ние се надяваме на това.

- Вие дълги години сте били в Киево-Печорската Лавра, която особено се почита и в България, а и в целия православен свят. Какво значене има тя лично за Вас?

- Киево-Печорската Лавра е всеправославна светиня, светиня за целия свят. Навярно няма друг такъв манастир в Православния свят, където да е събрано такова количество мощи на светци, подвизавали се на това място. Да, има манастири, в които има много мощи, свързани с различни манастири и региони. В Киево-Печорската Лавра се намират мощите на тези хора, които са се сподобили в Бога да бъдат светци на Църквата, които ни показват високи ориентири за придобиване на благодатта на Светия Дух, за да получим от Бога благодатни сили и да се уподобим с Него. За мен това място е особено. Още докато се обучавах в семинарията и академията, аз се стараех всеки ден да посещавам Лаврата, нейните пещери и да прося помощ от преподобните. Именно в Киево-Печорската лавра у мен съзря решението да посветя живота си на Бога. Аз приех монашески постиг в Антоновските пещери. Дълго време, 15 години, аз живях в Лаврата и мога да кажа, че това е особено благодатно място, към което ме влече сърцето, душата, за да изпълни благодатните дарове, които особено обилно се дават на такова свято място. Аз всякога се старая да идвам тук на служба. Бих искал и българските енориаши да идват тук, за да почувстват благодатта и да се докоснат до тези светци.

- Често в пресата се появява информация, че разколниците не могат да се договорят помежду си. Филарет Денисенко не признава новата църковна структура, създадена от патриарх Вартоломей. Вие, като човек, който се намира непосредствено в центъра на украинския църковен живот, можете ли да кажете, че Томосът е донесъл мир и съгласие в Украйна?

- Томосът не донесе нито мир, нито съгласие. За съжаление, той донесе разделение. Съгласие няма дори в стана на самите разколници. Преди година и половина томосът внесе раздор в семействата на свещенослужителите и енориашите. През декември 2018 г. имаше много сериозна информационна атака, която подейства сериозно върху възнанието на вярващите. Информацията се поднасяше на хората под определен ъгъл, смесваха се понятия и се внасяше объркване в умовете.

Както твърдяха разколниците, те се стремят към мир, към обединение. Но дори в техните редици, след известно време, се намери разкол. Филарет се отказа от томоса, който, както се изясни, той дори не бил видял, а след това забелязал в него голяма зависимост от Константинопол. Оказва се, че те не са получили никаква независимост. Всички църковни спорове се разрешават само в Константинопол. Получаването на осветено миро става от Константинопол. Има и много други пунктове, които свидетелстват за това, че няма никаква независимост. Филарет бил особено възмутен от това, че според томоса Киев се явява митрополия, а не патриаршия, както му било обещано в Константинопол. Затова сега той се отцепи от ПЦУ и започна да ръкополага свои епископи, вече има 10 нови.

От собствен опит мога да кажа, че при разколниците няма взаимно разбиране между самите тях. Във Виницка област по-рано беше нашата канонична Украинска Православна Църква, а сега т. нар. Киевска патриаршия на Филарет и т. нар. Автокефална църква. Трима епископи - разколници, към днешна дата, Симеон, Михаил и Роман носят един и същи титул Виницки.

Тоест, в един град има няколко епископи. Според каноничните правила това е невъзможно: в един град трябва да има един епископ. А у тях има трима, и те нямат взаиморазбиране помежду си, защото двама от тях трябва да се откажат от титула и да заемат други катедри. На местно ниво това предизвиква постоянни конфликти и сред техните свещенослужители, тъй като всеки се подчинява на "своя" епископ. Затова няма никакъв мир дори в тяхната структура, не говоря за цялата Украйна. Томосът донесе такова разделение, което трябва да преодоляваме с молитви. Това ще заеме не един ден и не една година.

- Владико, знаете, че на 26 февруари е забележителен празник - денят на паметта на светителя Серафил, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Вие участвахте в празничната литургия в нашето подворие. Разкажете ни, за Вашите впечатления.

- Изключително съм радостен, че днес имах възможност да взема участие в Божествената литургия в чест на празника на светителя Серафим. И до днешния ден съм виждал колко много хора идват да се помолят при неговите мощи в криптата на храма - подворие. Хората се молят и просят от него молитвена помощ. Днес храмът беше препълнен. Казват, че хората не ходят при празен кладенец. Значи, тук има духовен извор, от който хората получават утешение и помощ.

Както самият той казва в завещанието си, ако имам дръзновение да ходатайствам пред престола на Господа Бога за просбите на хората, идвайте, пишете ми. И хората търсят помощ и спасение. Това е съвсем близък до нас по време светец, той е живял неотдавна.

Той е близък и затова, защото е оставил такова духовно завещание. Тази година се изпълват 70 години от неговото упокоение. В продължение на всичките тези години към него е върволица от хора, и това се предава от поколение на поколение. Хората отидат при него с молба за молитвената му помощ. И аз изпитах особена радост сега, по време на Божествената литургия, а след това слязох в криптата и извърших молебен при гроба на светителя. Аз го помолих да ходатайства пред Господа Бога помощ за участниците в съвещанието, което се провежда на територията на Йерусалимската патриаршия, за да се разреши кризата в нашата Църква. Ние също така помолихме Господа Бога да дарува спасение на молещите се. Аз благодаря на Блажения митрополит Онуфрий, който ме благослови да бъда на тези тържества. Благодаря на представителя на Светейшия Патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил тук, в София, настоятелят на патриаршеското подворие архимандрит Вассиан за неговата организация и грижа, за неговото гостоприемство. За мен това е особен ден в моя живот и особена радост за душата и сърцето ми.

- Ваше Високопреосвещенство, какво ще пожелаете на всички православни християни, независимо от националността, в навечерието на началото на Великия пост?

- Великият пост е подготвителното време към великия празник Възкресение Христово. Това е времето, когато трябва да подготвиш душата и сърцето си, разбирайки, че Възкресението се е случило след кръста. Без кръст Възкресение няма. Господ принесе себе си в жертва заради нас. Като преживяваме Великия пост, ние трябва да осъзнаваме, че носим името християни, ние сме изкупени с кръвта Христова. Затова и сме длъжни да се постараем да изживеем достойно това време.

Най-главното е, че ние трябва да достигнем ето това - любовта към Бога и към ближния. Аз бих искал да припомня думите на светителя Серафим, който в своето време е казал в проповед на Прощалната неделя в навечерието на Великия пост. За да достигне до всеки човек, той казал: "Вие трябва да виждате във всеки човек ангел, а греховете му да имате за болест, снизхождайки предвид тази болест. Трябва да отделяте човека от неговия грях.

Трябва да обичате човека, а греха да ненавиждате". Да се постараем да се вслушаме в тези думи на светителя Серафим, да обичаме ближните и да виждаме в тях образа Божий, който носи в себе си всеки човек. Да се постараем в това време да достигнем тази духовна висота на любовта, към която ни призовава Бог. Моето пожелание за това е всеки да изживее това време достойно, благодатно, за да бъде времето на поста наистина радостно за нас. Ние не бива да показваме печал. Постът е пролетта на душата.

*Източник: Оля Ал-Ахмед, БТА