По повод решението на Св. Синод да споменава цар Симеон при богослужение

/КРОСС/ Преди няколко дни част от обществеността в страната беше поразена от следната новина: „Св. Синод разгледа предложение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и след проведеното гласуване единодушно реши: Дава благословение при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската Православна Църква да се споменава името на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите..." (цитирам по прочетеното в Рravoslavie.bg, Dveri.bg и другаде).

Някои сайтове представиха решението на Светия Синод като „скандал". Коментарите - живописни. Хората се безпокоят. Предполагам, че съвсем скоро част от въцърковените християни ще инициират протести срещу решението на Синода, както вече се е случвало. Те изглежда не мислят, че епископството на БПЦ може самостоятелно да взима решения за това, кой ще е епископ или какво ще се прави по време на богослужение. Те виждат себе си като далеч по-православни от патриарха и много по-наясно кое е полезно за Църквата. Затова са решили да бъдат „коректив". Освен това знаят, че медиите са техни - особено ако става въпрос да се правят бели. Причината за тази им увереност е, че си представят, че Църквата е в същото положение като държавата. Тоест, че е окупирана. А те са местните й „окупатори". Трябва да им се напомни, че положението е по-сложно. Разбира се, държавата не може да взема независими (с оглед ползата й) външно- и вътрешнополитически решения, изборите са по-скоро несвободни, а правителството и президентството са марионетни. Но освен това има и население, общество, и даже „народ", на които далеч не всичко това се харесва. Българският народ наистина е търпелив и главната причина за това е, че той не иска граждански войни. Не иска да се самоунищожи само защото това на някои ще им бъде приятно. А че е възможно - виждаме, ето ви Украйна. Така че народът предпочита да се защитава с мирни средства. Искате ваше правителство, ваш президент - добре, получавате ги. Нали все някой трябва да заема тези постове. Искате Университетът да спре да работи? Не, това не може. Хората трябва да учат, не да угаждат лично на вас. Затова Университетът ще продължи да работи; и дори някои от вас, окупаторите, които напразно сте се разположили в него, ще трябва поне да имитирате работа.

...Сега за Църквата. Тя притеснява окупаторите - и въцърковени, и други - тъй като е християнска (което тревожеше още комунистите) и православна, което пък я поставя в една общност, която днес се оказва „политически некоректна".

Ето защо те се опитват да я „цивилизоват", значи да я накарат да взeма само такива решения, които са политически незначителни. Но това не може да стане, тъй като Църквата е в сърцевината на тази страна и по същество „тя е България". Значи нейните решения винаги ще имат и политическа стойност. И - ето ви сега беда. Църквата не е демократична. Значи, архиереите не се избират с милиони бюлетини, нямат мандат, Патриархът е пожизнен. Поради това те имат възможност да са независими, не могат да бъдат свалени набързо от „група граждани". Могат да бъдат охулени, но то не е същото.

Решението да се благослови споменаването на цар Симеон при богослужение не нарушава конституционния ред в държавата. Много е глупаво твърдението, което видях някъде по сайтовете, че така според Синода в България щяло да има двама държавни глави. Споменаването на Симеон Втори от страна на Църквата като цар е почетно, така както и бившите президенти биват наричани в публични разговори „господин Президент". Това не значи, че събеседникът им мисли, че в държавата има двама или четирима президенти. Същевременно на християнина не може да бъде забранено да предпочита един начин на държавно устройство пред друг. Това не означава, че той призовава за насилствена смяна на държавното устройство. А ако някой смята монархията за нещо вредно и скандално, възможност за протест има по всяко време - ето го британското посолство, ето го белгийското и множество други. Идете и протестирайте против монархията, това са местата понастоящем.

Николай Гочев

„Гласове"