Костадин Нушев: Нужен е отпор на злоупотребата с религията

Не почива ли на стари лаври образът на страната ни като остров на религиозна търпимост? Как може да се спре употребата на вярата за политически цели.

Точно за това е важно духовните водачи да говорят с автентичния глас на религията, да не се позволява политически фактори да насаждат конфликти между различните общности. Важно е религиозните водачи по подходящ и неполитизиран начин да откликнат на това предизвикателство.

Успяват ли българските религиозни водачи да направят това? Те са обвинявани в пасивност към важни обществени проблеми.

В последните години имаше критики за това, но мисля, че представителите на Българската православна църква /БПЦ/ си дават сметка за предизвикателствата. Форумът в София също е свидетелство, че те полагат усилия, опитват се да дадат важен сигнал в тази общественозначима проблематика. Естествено, че винаги има нужда от по-активна позиция на църквата. Мисля, че се полагат усилия, но има още какво да се желае. През изминалата седмица се подписа ново за България споразумение - между БПЦ и МТСП за нови инициативи в сферата на социалната политика, християнското милосърдие и участието на църквата в някои социални политики, така че тя да заеме полагащото й се място в обществото като морален арбитър, а не да стои изолирана като наследство от миналото. Това не е лесно, но фактът, че е налице такова желание, говори за осъзнаването на нуждата и готовността да се поемат конкретни стъпки в това отношение.

Църквата е най-одобряваната институция от обществото, стана ясно от данни на последно социологическо проучване. Вашето обяснение?

В обществото вече се усеща, макар и бавно, завръщането на църквата като морален коректив и духовен фактор. Това е оценка, която се базира и на респекта към институцията на православната църква. Може би в нея се отразява и кризата на доверие към другите институции, както и надеждата, че църквата би могла да заеме още по-сериозна позиция на морално въздействащ фактор. През последните години се наблюдава внимателно балансирано отношение и на Патриарх Максим, и на архиереите на Светия Синод към общественозначими теми - като религиозното образование, детското насилие, промените в Кодекса за социалното осигуряване. Това показва, че макар и трудно, църквата прави усилия да е на своето място. Ако тази тенденция продължи, доверието към църквата ще продължи да нараства. Но това поставя по-големи отговорности пред духовниците - да бъдат на висотата на това доверие и да го оправдават. То трудно се изгражда, но лесно се руши.

Това е по-скоро психологическо явление, наблюдавано в историята и на християнството, и на другите религии. Житейските трудности подтикват човек към размисъл, към духовните устои на съществуването му. Може да се каже, че тези изпитания са поставили на вниманието на българите и темата за християнската вяра и духовните ценности, но не може да се изведе генерално правило или заключение. Вярата е нещо много интимно и лично. Не може да се каже, че кризата е общ фактор, който влияе на колективната религиозност или на всички по един и същи начин.

Това е много трудно да се постигне. Всяка една религия носи в себе си разбирането за истината. Колкото по-дълбоко един представител на християнството, на юдаизма, исляма познава своята собствена вяра, той може да практикува своята религия, така че тя да е фактор за избягването на противоречия и конфликти. Защото всяка една религия съдържа в себе си послание за божествената любов и мир между хората. Нито една религия не учи на войни, насилие, вражда. Слабостта и несъвършенствата на последователите на религиите води до възникването на различни конфликти между тях.