Живко Тодоров: Ще дарявам половината от заплатата си за възстановяването на църквата в село Ловец

/КРОСС/ Църквата в старозагорското село Ловец, носеща името „Св. Рождество Богородично", е изградена през 1912 г. и повече от век е духовен център за местната общност

Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров ще дарява половината от месечното си възнаграждение в подкрепа на възстановяването на църквата в старозагорското село Ловец. Това обяви самият той в интервю за сутрешния блок на Телевизия „ЗАГОРА". Дарителската инициатива ще стартира още от следващия месец чрез откриване на специална дарителска сметка, по която ще дарява средства за каузата.

Решението на кмета идва след гласуваните през април промени в основните месечни възнаграждения на кмета, председателя на Общинския съвет и общинските съветници. В рамките на заседанието на Общинския съвет бе прието предложение, с което основното месечно възнаграждение на кмета на Община Стара Загора беше определено в размер на 3500 евро.

„Не бях съгласен с това решение, защото бях наясно каква ще бъде обществената реакция. Хората са чувствителни, когато става дума за увеличение на доходите на политици и това често поражда негативни коментари", коментира още Тодоров.

Църквата в старозагорското село Ловец, носеща името „Св. Рождество Богородично", е изградена през 1912 г. и повече от век е духовен център за местната общност. Създадена камък по камък с труда и отдадеността на поколения, тя и до днес пази паметта на родовете, дарили иконите в иконостаса - върху всяка от тях са изписани имената на дарителите.

„Това е лична кауза, зад която заставам с убеждението, че можем да върнем живота на едно място с дълбок смисъл за общността. Църквата е тих свидетел на времето - съхранила вярата, надеждите и историите на поколения. Днес тя очаква своя втори живот, за да продължи да събира хората така, както го е правила повече от век", сподели кметът Живко Тодоров.

Към днешна дата храмът се намира в тежко състояние - покривът пропуска вода, мазилката се руши, а сградата не функционира. Въпреки това, дори в своята разруха, църквата остава символ на общността и жива връзка с историята на предците. Нейното изграждане е резултат от общите усилия на местните хора, които са влагали труд, средства и време, редувайки се по родове в строителството, докато едновременно са се препитавали със земеделие.

„Искаме да съхраним църквата за идните поколения. Тази идея винаги е съществувала, включително и при моите предшественици. През годините сме изпращали писма и молби до различни институции", споделя Нели Янкова.

По думите ѝ, само за ремонта на покрива по план-сметки за 2024 г. са били необходими около 30 хиляди лева, а към момента нужните средства са значително повече. Необходима е и реставрация на иконите, които също са ценна част от културно-историческото наследство на селото. Въпреки трудностите, надеждата остава жива. „Преди време в църквата се засели бяла сова и отгледа поколението си там. За мен това е знак, че мястото има бъдеще и отново ще бъде отворено", споделя Нели Янкова.