Нов педофилски скандал тресе Полша

/КРОСС/ Това е едно от най-тъмните табута в Полша: свещениците-педофили. Нов документален филм, разкриващ поредния подобен случай, разтърси католическа Полша и засилва натиска върху църквата и правителството.

Документалният филм “Игра на криеница” разказва за един свещеник в градчето Плешев в Полша, който години наред насилва деца, както и за останалите духовници, които го прикриват. Авторите Марек и Томаш Секиелски разбиха едно от най-сериозните табута в Полша – темата за педофилията в църквата.
Сега те представят съдбата на братята Якуб и Бартек, чийто баща през 90-те години е органист в църквата в Плешев. Енорийският свещеник Аркадиуш е обичан от младежите и е чест гост в дома им. Когато обаче родителите не гледат, той гали и целува синовете. Бартек и Якуб са ужасени, но дълго не споделят това с никого.
20 години по-късно те събират смелостта да погледнат своя насилник в очите. “Как мислите се чувства едно дете, когато е целувано с език зад затворени врати?”, пита Бартек свещеника. Разговорът е заснет със скрита камера. “Спомням си, че Ви докосвах на интимни места и усещах ерекцията Ви, както и че вие ме докосвахте и след това ми подарявахте подаръци”, продължава той. Пасторът не коментира твърденията на момчето, но казва, че се чувства “виновен пред Бога” и се моли всеки ден.

Епархията се опитва да хвърли вината върху жертвите

Създателите на филма намират десетки жертви на свещеника в Плешев. Когато родителите на една от тях повдигат пред него темата през 2016 година, той заявява, че била “вина на дявола, който унищожава всичко свято в човека”. Свещеникът казал още, че епископът знаел всичко.
Когато епископ Едуард Янак разбира за разговора, той незабавно освобождава пастор Аркадуиш. Официалният претекст са здравословни причини. Църковният съд не започва разследване. Четири години по-късно, след премиерата на “Играта на криеница”, вината за премълчаването се прехвърля върху жертвите. В изявление на епархията Калиш, към която принадлежи град Плешев, се казва, че те е трябвало да информират за злоупотребите, за да бъде сезиран и Ватиканът. Епископ Едуард Янак така и не се извинява.
След премиерата на филма натискът в обществото и вътре в църквата нараства. На 23 май е ръкоположен нов епископ, който, според медийни публикации, също години наред е прикривал злоупотреби. Пред млади свещеници той казва, че греховете на духовниците го нараняват, но в определени ситуации мълчанието е наложително. Журналисти не са допуснати по време на ръкополагането.

Поляците искат наказания

Примасът на Полша Войчех Поляк поиска разследване на случая от Ватикана още след излизането на първия филм на братя Секиелски “Само не казвай никому”, но злоупотребите все още са обвити в мъгла. Според медийни публикации, става въпрос за 400 случая от 1990 година насам. Нито имената на отговорните свещеници са ясни, нито има информация за случаите, разследвани от църковния и светски съд.
Последните проучвания сочат, че над 70% от поляците настояват за по-сериозни наказания за педофилите в църквата. За повече прозрачност зоват и гласове от самата църква.
Документалният филм на братя Секиелски е гледан над 6,5 милиона пъти в YouTube. Дебатът, който той провокира, накара институциите да се задействат. Полската прокуратура заяви, че от есента на 2019 година свещеник Аркадиуш е следствен. А управляващата партия “Право и справедливост” се обяви за създаване на парламентарна анкетна комисия – не само за педофилията в църквата, а и за всички прояви на педофилия в обществото. Според опозиционни депутати, по този начин злоупотребите на свещениците ще се превърнат в периферна тема.

Стотици сексуално насилвани деца

Преди 1 година полската Епископална конференция за първи път оповести данни за сексуалните посегателства в църквата. От документа става ясно, че от 1990 година насам общо 328 свещеници са уличени в сексуален тормоз над деца, а жертвите са общо 625 деца.
Около 1/4 от замесените свещеници бяха уволнени, но като цяло църквата прибегна до по-леки наказания, като например забраната тези свещеници да работят с деца. А една част от провинилите се свещенослужители бяха преместени в други градове. Самата църква оправда 10 процента от случаите, а други 44 на сто стигнаха до граждански съдилища, където 85 свещеници бяха осъдени.