Хаджията на атлантизма Цецо – поредната звезда на българското дясно

/КРОСС/ Вече не бива да има колебания. На българския политически терен има нов важен играч, около който ще се редят властови пасианси. Това са Цветан Цветанов и партията му „Републиканци за България", които до момента незаслужено събират предимно подигравки.

Който им се смее, нека си припомни имената на Николай Ненчев, Божидар Лукарски или, да кажем, Мариана Николова и Емил Димитров. Всички те са бивши или настоящи министри, някои дори лидери на бутафорни партии. Влязоха във властта като малък коалиционен партньор. Нима някой си бе представял, че ще управляват България. След като те могат, защо не Цветан Цветанов? Още повече, след като го е правил преди, макар да не е бил по-умен или харизматичен, отколкото сега.

На всичко отгоре бившата дясна ръка на Бойко Борисов не може да бъде упрекнат в слаби политически ходове в качеството му на партиец.

Истина е, че зестрата му от „предишния живот" е плачевна - апартаменти, подслушвания, репресии, верноподаничество към Вожда, милиционерски интелект...; като чуят, че претендира да е алтернатива, българите се хващат за главата.

Всички тези неща обаче нямат отношение към шансовете на един политик да се добере до властта. От значение са съвсем други състояния и процеси, на чиято почва Цветанов се справя повече от добре.

Най-напред трябва да се отчете, че на публичния фронт той не тръгна да плюе по Борисов. Дори седна няколко пъти до него в периода на отстраняването от ГЕРБ. До ден днешен не си е позволил остра реплика към бившия си побратим и партията, която създадоха.

Това го предпазва от грешките на Бакърджиев, Бисеров и другите злополучни примери на партийното роене, които трескаво пресмятаха чрез изваждане, без нищо да са събрали.

Критиките на Цветанов към ГЕРБ са по тъча - била лидерска партия, не се давало приоритет на кадърните хора, имало отказ от реформи и т.н. Всичките му „откраднати" знакови фигури - бившите кметове на Видин, Благоевград, Банско... - са вече разжалвани, тоест не къса живо месо. И нито за миг не е хулил редовия актив. Други преди него проявиха глупостта да хулят и да се разграничават от себе си. Опитаха се да правят СДС 2, БСП 2 и т.н. Катастрофираха. Цветанов е различен.

Той събира парчета от ГЕРБ, но не прави втори ГЕРБ. „Републиканците" не са партия срещу оригинала.

Цветанов е казвал няколко пъти, че не изключва един ден да си партнира с ГЕРБ. Малцина все още усещат тези нюанси и се радват, че той цепи бившата си партия. Но колкото и да цепи, създава политическа сила, която би могла да бъде патерица на ГЕРБ. Да се прогнозират бъдещи коалиции е неуместно, важното сега е, че „Републиканци за България" не руши мостовете към един от потенциалните носители на бъдещия управленски мандат.

Но Цветанов се цели многопосочно. Умерен е и към президента Радев.

Той не е същият ястреб, който само преди година плашеше държавния глава с импийчмънт. „Атлантикът" Цветанов забрави как Радев „служи на руските интереси".

Говори се също така, че благодарение на „организационните му способности" ВМРО спечели цели два мандата на европейския вот през 2019 г. Твърденията си останаха фолклор, но пък съвсем легално бе потвърдено по-късно, че Цветанов е имал човек в листата на „воеводите" - Кристиян Шкварек, присъединили се към атлантическото му сдружение. Заигравките с НФСБ от последните месеци също са известни.

Заради всичко това може да се каже, че Цветанов наистина гледа да събира, а не да изважда, при това събира в много посоки.

Ако бе тръгнал да се прави на честен и непокварен, щеше да стане за смях. Няма шанс, ако тръгне да завладява сърцата на българите. Но може да се върне във властта, ако правилно борави с политическия инструментариум. Безброй много правителства в следващите години ще са коалиционни, безброй много партийки ще влизат в тях чрез малки предизборни коалицийки. „Републиканци за България" прави точно това - постила си за малки и големи съюзи.

А който си мисли, че партията ще е нежелана поради погнуса от личността на Цветанов, нека пита Горан Благоев. Или пък да поговори с друга интелектуална икона - громителя на ДС Христо Христов, съучредител на Цветановото сдружение.

Който пък фантазира, че ще ѝ е трудно да събере 4% в коалиция, нека погледне Веселин Марешки, който ги събра самостоятелно.

Цветанов бе понижен и унизен в ГЕРБ през лятото на 2019 г. Седна на задните редици, мирува, не се прави на дисидент. Напусна партията едва през лятото на 2020 г. - в навечерието на протестите срещу ГЕРБ.

Всичко това говори, че той умее и да чака - друго рядко качество за български политик.

Като изключим някой дребни изцепки, той няма нито един слаб ход до днес от момента на наказанието му в ГЕРБ. Малко прилича на Кирил Добрев. Владее партийния апарат, но е в немилост за мнозинството, което при БСП харесва Нинова, а в ГЕРБ - Борисов. Разликата с Добрев е, че не тръгна да воюва лидера. Отдели се с малка кошничка, която се пълни лесно.

Най-големият му капитал обаче е друг. Цветанов успешно се настани в най-доходоносния политически сегмент - дясноцентристкото пространство. Отдавна ровичка в теми като евроантлантизъм, „престъпленията на комунистическия режим", прокара пътеки до САЩ и Брюксел, установи топли контакти със западни политици и фондации.

Няколко пъти ходи на молитвена закуска във Вашингтон, лобира за американските самолети - направо е хаджия за българското дясно и антлантизма.

Обладал ги е във всичките измерения, а те му осигуряват имидж, външна и вътрешна подкрепа. Тъй като България е посткомунистическа държава, лявото в нея по дефиниция е непопулярно, маргинално, стъпва върху миналото и носи щампата, че иска да го върне в мрачен вариант. Обратно - дясното се свързва със светлото бъдеще. Поради това леви политици, които се борят за бъдеще, задължително се обвързват с десни, за да покажат, че не са чак толкова леви. Настоящият пример е Мая Манолова, която търпи край себе си Настимир Ананиев, Димитър Делчев и т.н. Обратният пример е Цветанов. Леви не му трябват.

Евроатлантизмът и дясното радват хаджи Цецо със западни приятели, вътрешни политически партньори, интелектуалци на повикване, а и легитимност в контекста на сегашното историческо развитие на България. Застанал е откъм правилната страна на вятъра.

За да се схване ситуацията, нека си представим какво би се случило, ако Цветанов бе основал център не за атлантическа сигурност, а евразийска. И вместо десен, се бе титуловал за ляв. Щеше да е титан от ранга на Николай Малинов и политическо бъдеще като неговото. Интересно е също така, че досега имаше един български партиен лидер легално безпрекословно верен на САЩ. По-точно - САЩ, управлявани от демократите: Христо Иванов. Всички други български лидери много или малко играят двойни игри с Русия и Брюксел. Ситуацията в САЩ в момента е сложна заради невиждания разрив между републиканци и демократи, но в лицето на Цветанов се появи човек, който се мъчи да издърпа килимчето от Иванов. „Републиканци за България" е партия, която афишира като идея „атлантическата солидарност" и нищо друго.

Съдбата на Цветан Цветанов в крайна сметка е много интересна. „Стана човек" и благодарение на късмета да е пръв приятел на банкянския Тато, и заради собствените си усилия. Той е поредният продукт на дясното, създадено някога да трасира пътя на посткомунистическа България до „нормалния свят". Нормалност скоро не се задава, но дясноориентираните българи трябва да се сърдят единствено на себе си.

Нима не хукнаха да подкрепят Горан Благоев в битката срещу „сатрапа Кошлуков"? Нима не организираха митинги и подписка в подкрепа на човек, който се оказа едно от лицата партията на Цветанов?

Аргументът „Не знаехме" не върви. Те бяха подкрепили журналиста не защото знаят или не знаят нещо, а поради болна русофобия, а по-известните сред тях - и да се подредят за пореден път в антируския мейнстрийм. Доста тъпички мотиви за политическо поведение. Ако са им верни, сега горещо трябва да подкрепят „Републиканци за България". И няма съмнение, че по-оправните ще го сторят. Именно това е среда, в която успешно виреят Цветанов и други, разжалвани или все още не, десни икони.

Източник Гласове