Празнуваме Цветница!

/КРОСС/ Православната църква празнува Цветница или наричан още Връбница. Празникът се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Цветница е посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Обикновено на Цветница се изпълнява последният лазарски обичай - "кумиченето". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката или венеца.

Традиции: На Цветница – в шестата неделя на Великия пост, в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. А защо именно върбови клонки? Защото те символизират палмовите, с които Божият Син Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Той влиза в града, възседнал магаре - знак, че идва с мир, за да служи и помага. Като израз на благодарност и радост, хората обсипали пътя му с цветя и палмови клони. 

В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните.

В този ден молитвите се отправят към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.

В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да ги посетят, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прикадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което поставят върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.

На този ден се изпълнява и последният лазарски обичай „Кумичене“. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от "куклата". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - ако китката или "куклата" останат на място, скоро сватба не се предвижда, но тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято "кукла" или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.

Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.

На Цветница се разрешава да се яде риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.

Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и всички с имена на цветя и дървета.