Безопасна ли е ваксината на „АстраЗенека” и данните от Германия

/КРОСС/ Необичайни кръвни съсиреци в мозъка бяха открити при хора след инжектирането им с ваксината на „АстраЗенека". Тези „мозъчно-венозни синусови тромбози" накараха някои страни - включително Германия, Франция и Канада - да ограничат използването на ваксината до най-възрастната част от населението, съобщава Би Би Си.

До момента не е ясно, дали ваксината е причината за тези тромбози или не. Европейската агенция по лекарствата (EMA), която преглежда данните за безопасност, обяви, че връзките между ваксинацията и въпросните случаи „не са доказани, но са възможни".

Въпреки това Световната здравна организация и Европейската агенция по лекарствата са категорични, че ползите от ваксината надвишават всички рискове.

Един от най-важните въпроси е, защо има разлики в дела на пациентите с тромбози след ваксинация в различните държави? Числата във Великобритания и Германия се различават значително.

Възможно обяснение на този феномен, но само ако се приеме, че има връзка между ваксинацията и медицинските усложнения, е, че разликата е свързана с подхода към ваксинирането в двете държави.

Великобритания първо започна с масова ваксинация на най-възрастната част от населението, която е и в най-голям риск от ковид-19.

Германия беше една от страните, които първоначално отказаха да използват ваксината на „АстраЗенека" при хората над 65 години. Така 90% от германците, ваксинирани с нея, са на възраст под 60 години.

Като цяло страничните ефекти от ваксините са по-тежки при по-младите хора, тъй като те имат по-силен имунен отговор. Повечето случаи на тромбози в Германия са открити при по-млади жени.

EMA отговори на тази теория като обяви, че не е намерила конкретни рискови фактори като възраст, пол или медицинска история при проверката на ваксината.

Въпреки това властите в Германия решиха да използват препарата на „АстраЗенека" за ваксиниране само на хора над 60 г.

Всъщност големият въпрос е, дали ваксината е безопасна? Нищо в медицината не е напълно безопасно. При всеки медикамент или терапия се оценява съотношението полза - риск. Ако положителният ефект превъзхожда значително негативните последици, лечението се счита за ефективно.

Например химиотерапевтичните лекарства имат брутални странични ефекти, но са изключително ценени, тъй като спасяват човешки животи. Дори масово употребявани медикаменти като парацетамол и ибупрофен имат сериозни странични ефекти и могат да са дори смъртоносни. Тези случаи обаче са изключително редки.

Въз основа само на данните от Германия, ако се ваксинират милион души с ваксината на „АстраЗенека", тогава има вероятност при 12 от тях да се появят тромбози и четирима да умрат.

Същевременно ако въпросните милион души се заразят с ковид-19, то при стотици хиляди ще има медицински усложнения, свързани със сърдечносъдовата система, а ще умрат над 29 хиляди.