Валентин Захариев: Накърних много интереси с покупката на “Кремиковци”

Водещ: Не би ли трябвало да я знаем? Знаем интереса към „Кремиковци" на българския зрител, на българската публика от най-различни гледни точки, публиката наблюдава под внимание всичко, което се случва в „Кремиковци". Не би ли трябвало да я знаем?

Валентин Захариев: Има различни хора. Има хора,бизнесмени, които желаят прозрачност и се явяват, има и други, които предпочитат да са по-неизвестни.

Водещ: Защо? То така стана още по-любопитно, защото „Кремиковци", щем - не щем, се превърна в символ на разграбването и източването през годините заради всички скандали през цялото време. Като че и към вас имаше такива обвинения през годините.

Валентин Захариев: Първо, „Кремиковци" винаги е било грозното пате, то винаги е било необично.

Водещ: Успя ли някой да го превърне в лебед грозното пате?

Валентин Захариев: Трудна задача.

Водещ: Или му изскубаха перцата - всеки, който мина от там.

Валентин Захариев: Вие знаете, че още от живково време нито едно правителство не е обичало „Кремиковци". Никой не желае да има 20 000 души работници на двайсет минути път от центъра на София.

Водещ: Ще се върнем и назад. Кажете и вашата прогноза, понеже имаше някакви, струва ми се, особени очаквания от страна на синдикатите как е възможно част от производството да се върне и т.н., това възможно ли е или е някаква спекулация?

Валентин Захариев: Всичко е възможно, зависи от намеренията на инвеститора. Всичко е възможно.

Водещ: Възможно е според вас да заработи нещо в „Кремиковци" отново?

Валентин Захариев: Възможно е да се възстанови част от производството, възможно е да се нареже за скрап и земята да се ползва за други цели, да се култивира и т.н. Възможности много пред инвеститора от този момент нататък. Важното е, че се намери инвеститор, който да даде тези средства, тези пари и с тези пари да се изплати издръжката на несъстоятелността първо, след това на привилегированите кредитори, на работниците и на всички останали кредитори, ако изобщо остане нещо за тях.

Водещ: Защо толкова години след името „Кремиковци" стоеше думата източване, разграбване, унищожаване?

Валентин Захариев: Това е абсолютно несъстоятелна квалификация и винаги някой е имал интерес в медийното пространство да споменава тези думи. Аз искам да се върна назад около десет - единайсет години, когато ние взехме „Кремиковци".

Водещ: Вашата версия с многото, включително и скрити задължения, с които сте го взели за един долар, но с много задължения.

Валентин Захариев: С взимането на „Кремиковци" от нашата фирма ние накърнихме много интереси - политически, икономически.

Водещ: Чии?

Валентин Захариев: Ами кой ли не. Сега да ви ги изреждам ли.

Водещ: „Мултигруп"?

Валентин Захариев: И политици, и бизнескръгове, и бизнесмени отделни, и силови групировки... Всичко беше заобиколило „Кремиковци", така че трудно да се измъкна от тази хватка.

Водещ: Но давахте дарение и на „Бъдеще за България", и на фондация „Демокрация". Този период е белязан с едно добро взаимодействие с този, който е позволил приватизацията при вас. Добрият период при Костов и после лошият при НДСВ за вас.

Валентин Захариев: С г-н Костов по това време не съм се познавал, дори не съм се виждал, нито пък с някой от неговите министри или заместници. Единствено контактувахме с Агенцията за приватизация в лицето на нейния директор. Но нека пак да спомена това, че „Кремиковци" беше заобиколен с много групировки, с много политически и икономически интереси. По това време и партиите бяха бедни, не бяха толкова богати като сега, търсиха си средства за кампаниите, за политическата си дейност и т.н., и т.н.

Водещ: Дарявахте.

Валентин Захариев: Не. „Бъдеще за България" беше фондация и ние не дарихме кой знае колко, мисля, че пет хиляди лева беше, не беше кой знае каква сума. И това беше преди „Кремиковци", преди да вземем „Кремиковци", доста преди това. освен това ние бяхме партньори на „Кремиковци" дълго време преди приватизацията, пет години, може би, и, този период е вече малко избледнял, но мисля, че бяхме на второ място след „Мултигруп" като партньори на „Кремиковци". Така че ние познавахме бизнеса. Министерският съвет изготви рамка, на която да се проведе „Кремиковци". Обяви се търг. Участваха доста известни фирми, аз ще ви кажа само две - „Ердемир" и „Дюферко". „Дюферко" по това време беше най-голямата фирма в света за търговия на стомана. И те в последствие са отказаха от тежките условия, които се предложиха в тази рамка.

Водещ: Колко общо бяха задълженията към онзи период, в който вие го взехте? 800 милиона, така ли вие ги сметнахте?

Валентин Захариев: 6783 милиона точно бяха задълженията и това беше записано в рамката на правителството, когато предложи комбината. След това, някъде към октомври месец, се установи, че са 850 милиона. И една голяма част от тези скрити задължения бяха към самата държава. Тоест държавата беше некоректна като не ги декларира пред бъдещите инвеститори.

Водещ: Само да кажа основната схема, за която ви обвиняваха, че се източва още тогава, даже депутати по-късно правеха и комисия - че всъщност чрез поръчка на суровини, много по-скъпи от реалната им цена, едно пари потъват някъде, после вие чрез ваши офшорни фирми, твърдяха депутати от БСП, ако не бъркам, в този период, казаха, че много евтино взимате крайната продукция и я препродавате много скъпо и накрая парите изчезват.

Валентин Захариев: Не. Вижте, това са толкова големи глупости.

Водещ: Включително, предполагам, че сте чели заглавията - Валентин Захариев купи „Кремиковци" за един долар и после стана милионер.

Валентин Захариев: Нека да ви обясня сега. Когато взехме „Кремиковци", „Кремиковци" беше пред опасността да се постави в дъмпингова процедура от ЕС. За радост ние успяхме да се договорим с ЕС без участието на никаква държавна инстанция и подписахме споразумение да не ни поставят в такава процедура, а да вземем ние ангажимент, че няма да продаваме под едни цени, които предполагат дъмпинг, тоест ниски цени. И „Кремиковци" имаше мониторингов период пет години. и в тези пет години ние не бяхме в състояние да продаваме на ниски цени. Така че това е абсолютно дирижирана и измислена работа. На всеки три месеца извършваха проверка от ЕС, идваха по седем-осем човека, проверяваха цялата счетоводна документация.

Водещ: Ролята на Алексей Петров, на (...) може би по-късно, каква беше?

Валентин Захариев: (...) не ги познавам. Ролята на Алексей петров беше, че ние го избрахме него да се грижи за сигурността на комбината.

Водещ: Да охранява комбината.

Валентин Захариев: Не да охранява, а за сигурността.

Водещ: За цялостната сигурност. Сами си го избрахте?

Валентин Захариев: Сами си го избрахме. Аз се запознах с Алексей още в 2001 година някъде беше. Представими го по това време полковник Славов от МВР.

Водещ: Филко Славов, бивш шеф на баретите?

Валентин Захариев: Да.

Водещ: Как ви го представи?

Валентин Захариев: Като възможен човек да се грижи за безопасността на „Кремиковци". И аз трябва да кажа, че те си изпълниха наистина много добре ангажиментите към комбината по това време.

Водещ: Вярно ли е, че 700 000 месечно е струвала тази охрана?

Валентин Захариев: Не. И това не е вярно. Това са пак документи в БНТ, „Денят започва", които могат да се проверят и да се види колко струват. Охраната струваше около 400 000 на месец, не 700 000. но в това се включваше физическа охрана, обектова охрана и пожарна охрана, тези трите видове охрана бяха.

Водещ:Колко души са участвали в тази охрана?

Валентин Захариев: Бяха значителна бройка, може би някъде около 300 - 400 човека.

Водещ: Твърдите, че е било охрана, а не схема, така ли?

Валентин Захариев: Чиста охрана си беше това. Как аз ще се съглася да е някаква схема това, как си го представяте?

Водещ: Обвиненията бяха, че чрез офшорки, това, за което ви споменах...

Валентин Захариев: Пак ви казвам, Европейската комисия идваше и проверяваше на всеки три месеца на какви цени ние продаваме. И на петата година, когато изтече мониторингът, ние вече тогава предприехме и стъпки за продажбата, защото пресата беше много силна от страна на медии, на политици, на бизнес. След като има много хора със засегнати интереси, естествено е, че ще има такъв натиск.

Водещ: Кой загроби тогава „Кремиковци" според вас?

Валентин Захариев: „Кремиковци" не беше загробен, „Кремиковци", ние когато го продадохме...

Водещ: Говорим въобще.

Валентин Захариев: Ще ви кажа и това, ако ви е такъв точно въпросът. Но когато ние го продадохме, „Кремиковци" беше с 384 милиона лева задължения, а условията на договора с Прамод Митал бяха за 250 милиона евра нетни задължения. Тоест ние го продадохме за 384 и до 250 милиона евра минус краткосрочнте активи - това са суровинни материали, продукция.

Водещ: Искате ли да дойдете и да си поговорим и за вас, защото вие бяхте обявен за данъкоплатец номер едно, за един от най-богатите българи и сте интересна личност, със сигурност на зрителите интересна. Включително и да си зададем допълнителните въпроси за „Кремиковци". Приемате тази покана?

Валентин Захариев: Стига да намерим удобното време и за двете страни, защо не.

Водещ: Ще го направим. Благодаря ви за това, че бяхте тук.