Асен Василев: Това е бюджет на финансовия колапс и катастрофата

/КРОСС/ „Бюджет на финансовия колапс и катастрофата" - така лидерът на „Продължаваме промяната" Асен Василев определи проекта за държавен бюджет за следващата година. В интервю за bTV той отправи критики към заложените прогнози за инфлацията, доходите, потреблението и инвестициите. Според него финансовата рамка е изградена върху нереалистични очаквания и може да доведе до свиване на икономиката.

Бюджетът беше представен официално от управляващите в петък в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Те го определиха като бюджет на вразумяването, но според Василев заложените параметри предполагат рецесия.

Един от основните аргументи на Василев е свързан с прогнозата за инфлацията. По думите му в бюджета за 2026 г. първоначално е бил заложен дефлатор от 5,2%, а вече очакваната стойност за годината е 9,1%. Въпреки това в прогнозите за следващите години отново се предвижда успокояване на инфлацията.

Според Василев това е прекалено оптимистично на фона на международната обстановка и поскъпването на енергоносителите. Той посочи, че по-високите цени на природния газ, електроенергията и дизеловото гориво вече оказват влияние върху производството, включително върху хлебопроизводителите.

Критиките му са насочени и към прогнозираното увеличение на доходите. По думите му, ако човек получава 1000 евро заплата, според заложените параметри тя би трябвало да достигне 1050 евро през следващата година, 1060 евро през по-следващата и 1061 евро през следващия период.

Според лидера на ПП тези увеличения изостават от инфлацията и на практика означават намаляване на покупателната способност. Той оспори и прогнозата за ръст на потреблението с около 8%, при положение че увеличението на доходите е значително по-малко.

„Заплатата ви се вдига с 50 евро, но вие ще похарчите 80 евро повече. Ще си бръкнете в спестяванията", коментира Василев. Според него подобен модел не може да се поддържа дългосрочно и в крайна сметка домакинствата ще започнат да ограничават разходите си.

Той критикува и заложените размери на минималната работна заплата, като заяви, че тя е по-ниска от очакваното. Според него предвиденото увеличение няма да позволи достигането на нивата, които е трябвало да бъдат постигнати в края на разглеждания период.

По отношение на позицията на Европейската комисия Василев заяви, че Брюксел не определя как България да структурира бюджета си, а следи за спазването на общите фискални правила и крайното бюджетно салдо.

Другият сериозен проблем според бившия финансов министър е свързан с инвестициите. По думите му в проекта за бюджет са заложени с 4 млрд. евро по-малко държавни инвестиции през следващата година спрямо настоящата. Това представлява спад от около 40%.

В същото време в макроикономическата прогноза е предвидено общото намаление на инвестициите да бъде само 1 млрд. евро. Според Василев това означава, че частният сектор трябва да компенсира разликата с допълнителни инвестиции от около 3 млрд. евро.

Той обаче постави под съмнение възможността това да се случи на фона на предвидения данък върху свръхпечалбите, високите цени на енергията и очакваното свиване на потреблението.

Като допълнителни рискове Василев посочи забавянето на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и проблемите с общинската инвестиционна програма. Според него няма икономически предпоставки частният бизнес да увеличи вложенията си в необходимия размер.

„Няма откъде да дойдат тези 3 милиарда евро повече инвестиции", заключи лидерът на „Продължаваме промяната".

Василев предупреди, че съчетанието от свиващи се държавни инвестиции, недостатъчен ръст на доходите и по-високи разходи за бизнеса може да доведе до забавяне на икономическия растеж и сериозни финансови проблеми.