България настоява за включването на предпазни клаузи във всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор

/КРОСС/ Страната подкрепя искането за незабавно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торове

България настоява предпазните клаузи да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор. Това стана ясно по време на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел.

На заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел заместник-министър д-р Лозана Василева представи позицията на България по представения от Полша документ относно необходимите действия за защита на чувствителните селскостопански сектори, в контекста на търговските споразумения с трети страни. Тя отбеляза, че защитните клаузи трябва да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор, за да се гарантира временно спиране на преференциите, в случай на заплаха за производството на ЕС, причинена от прекомерен внос. 

„Страната ни многократно досега е подчертавала необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и вносните стоки", заяви д-р Василева. Тя изтъкна, че разпоредбите относно защитните механизми в наскоро договорените споразумения трябва да се отнасят и за преференции, предоставени по-рано.

По думите й, следва да се обобщят всички вече предоставени и планирани облекчения в търговията в чувствителни селскостопански сектори, за да може да се оцени цялостното въздействие на предоставените отстъпки върху производството в ЕС, неговата рентабилност и перспективи. 

Заместник-министърът акцентира и върху необходимостта от създаването на специален фонд за компенсиране на евентуални загуби, понесени от селскостопанския сектор, в резултат на влизането в сила на споразумения за свободна търговия.

Заместник-министър Василева изрази и позицията на Република България в подкрепа на документа на Австрия относно силния икономически натиск, на който са подложени земеделските производители в ЕС и който заплашва тяхната икономическа жизнеспособност. В документа се настоява за предприемане на редица действия, сред които - временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торове, повишена прозрачност и мониторинг на пазара на торове, временно спиране на тарифите за най-облагодетелствани нации и специфичните антидъмпингови мита върху торовете в интерес на Съюза.

На заседанието министрите дискутираха ролята на селското и горското стопанство и рибарството в контекста на Стратегията на ЕС за биоикономиката. Заместник-министър Василева отбеляза, че България оценява положително Стратегията, която съдържа важни елементи в подкрепа на първичните производители.

„Необходимо е, обаче, да се засили достъпът до финансиране, да се улесни регулаторната рамка и да се гарантира, че производителите получават справедлив дял от създадената добавена стойност", уточни д-р Василева и добави, че за да се осигури реална и бърза подкрепа, е необходимо да бъдат отчетени националните специфики, конкретните потребности на отделните земеделски стопани и устойчивите бизнес модели. По думите й, следва да бъде намерен подходящ механизъм, който гарантира, че предоставените стимули не водят до допълнителна административна тежест за държавите членки.

В хода на заседанието, министрите проведоха дискусия и по представения от Европейската комисия регламент за изменение на Регламента за биологично производство. 

Д-р Василева посочи, че България подкрепя предложените промени, които целят намаляване на административната тежест, повишаване на конкурентоспособността, актуализиране на правилата за гарантиране защита и предвидимост на биологичния сектор. 

 „Ясният график на приемане на регламента до края на 2026 г. ще осигури предвидимост на земеделските производители, преработватели и сертифициращите органи, с което  ще се улеснят и инвестиционните им решения", допълни в заключение заместник-министърът.