Православен календар: Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска

Най-възрастната от сестрите, св. Макрина, загубила преждевремнно починалия си жених и посветила себе си на монашеско целомъдрие, а останалите четири се задомили. Един от братята се поминал в ранно детство, а най-малкият, талантливият юноша Навкратий, загинал по време на лов. Другите двама братя на св. Василий - епископите Григорий Нисийски и Св. Петър Севастийски - били причислени към благодатния лик на православните светци.
Ранното си възпитание св. Василий получил от аскетически настроените жени в своето семейство, но най-голям дял в него принадлежал на баба му св. Макрина Старша (†340 г.). Тя се родила в Понтийския град Неокесария, помнила добре наставленията на своя незабравим учител, Неокесарийския чудотворец св. Григорий (213-270 г.), ученик на Ориген, и вложила в сърцата на многобройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци. Сам великият светител пише по-късно с благодарност: "Понятието за Бога, което придобих в детинство от блажената си майка и баба, растеше в мен с развитието на ума".
Св. Василий поучил началното си образование от едноименния си баща, и блестящите умствени дарби, които проявил, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища. Той минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. Там слушал лекциите на езическите мъдреци и на ритора Химерий, като изучил и новоплатониците, които оказали известно въздействие върху мислите и учението му. В Атина разцъфтяла започнатата в Кесария дружба със св. Григорий Назиански Богослов. Те "знаели само два пътя - към християнската църква и към преподавателите на външните науки". Около тях се групирал малък кръжок от другари, които преследвали сериозните цели на самообразованието. Опити да влезе в него направил и Юлиан Отстъпник, бъдещият злополучен император, но не получил тяхното доверие. Още в Атина Василий и Григорий си дали дума заедно да водят живот на християнски подвижници. Велик през всички дни на живота си, св. Василий останал такъв и при смъртта си. Той притежавал дара и на чудотворна прозорливост. За неговата кончина е запазен див разказ. В Кесария живял един бележит еврейски лекар, който имал способност да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти до три и дори пет дни предварително. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. Никакви доводи на великия светител не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. "В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра!" - бил почти неизменният отговор на правоверния израилтянин. Св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, най-сетне легнал на смъртния одър. Тогава той извикал лекаря Йосиф, като да търсил медицинската му помощ. Изкусният лекар направил потребното за един основен преглед, но едва докоснал костеливата ръка на архиепископа, казал на домашните да приготвят потребното за погребение, защото болният щял да умре веднага. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул просбата на великия Си угодник. На сутринта архиепископът изпратил да повикат Йосифа. Лекарят не искал да повярва на служителя, но се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и и мъртъв... Като срещнал бодрия поглед и кротката усмивка на живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:
- Велик е християнският Бог и няма друг бог освен Него! Заповядай свети отче, без отлагане да кръстят мене и целия ми дом!
- Аз ще те кръстя сам, с моите ръце!
- Ти не бива да станеш, ти си твърде слаб...
- Господ ще ме подкрепи - казал св. Василий и станал от постелята.
Св. Василий извършил последната си Литургия, кръстил лекаря Йосиф, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил толкова добрини през живота си. Вопли и стенания огласили целия град. При изнасяне на тялото му се стекло такова огромно множество от разплакани люде, че мнозина пострадали от теснотата, защото всички търсели да докоснат светия покойник с надежда за изцеление от своите недъзи.