Иван Вукадинов – митове, легенди....реалности и заблуди

/КРОСС/   На 22 септември 2024 г.  от този свят си отиде големият български художник Иван Вукадинов, оставил незаличима следа в съвременното българско изкуство. Той е ярък представител на едно изключително талантливо поколение в съвременната живопис наред с Генко Генков, Атанас Яранов -Шаро, Димитър Казаков- Нерон, Светлин Русев, Христо Явашев, Георги Божилов-Слона, Емил Стойчев... 

Напълно и достойно съизмерим е с тях и не е коректно, и е спекулативно днес да се приписва изключителност на неговото творчество. Големият проблем не е липсата на талантливи художници с международно признание и колекционери, а отсъствието на ясни пазарни критерии в оценката на изкуството им т.е. професионално подбиране, провенанс, стратегическо позициониране на творци и действия на пазара на изкуството. 

Така напр. не са публично ясни аукционни данни за картините на Иван Вукадинов, с изключение на един търг на Аукционна къща „Ракурси" през 2017 г. в който цените на картините му стигат до 5 000 евро. Скандалният интерес върху изкуството му се фокусира с възможността Музеят за съвременно изкуство на Ватикана да закупи картината му „В памет на героите" (Чили) ( 1973-75 г.). Българската държава блокира първоначалната покупка с мотив - картината е със статут на „национално богатство". 

Но това предизвиква реакции от страна на художника, който има своите особености като човешки характер. Обиден на „системата" не участва години наред в изложби, не „продава" публично свои произведения, и все пак има своите ценители и колекционери. В същото време, и в онези години, помежду си колекционери споделят , че са закупували картини на цени между 2000 - 4000 евро, т.е. еквивалент на цени на търга от 2017 г.  и на цени на най-известните художници от неговата генерация. 

Вукадинов продължава самотната си творческа работа - да рисува, дори тогава когато ателието му бива ограбено. Изкуството му след „злощастната откупка" за музея на Ватикана добива особена популарност, но паралелно с това се наблюдава друго не по-малко вредно явление, защото излизат на арт пазара картини в неговия стил, но без установена автентичност. Авторът никога не е подписвал картините си! Особено се засилва спекулацията от ограниченото предлагане, като при Вукадинов малкото налични творби водят до т.нар. "цена на недостига".

Извън това, решението неговата „арестувана" картина „В памет на героите"(Чили) ( 1973-75 г.) намира своя път към Музея за съвременно изкуство на Ватикана в края на 2022 г. Официална българска делегация водена от тогава Министъра на културата Велислав Минеков, връчва  картината дарение на Директора на Ватиканските музеи  г-жа Барбара Ята в присъствието на кардинал Монтеризи. Но това не е единствената картина от български художник във Ватикана и неговите музеи. През 2018 г. тогавашният премиер на България - Бойко Борисов връчва картина от художника Павел Митков, лично на папа Франциск. 

Но България има свое най-значимо присъствие във Ватикана с изкуството на световно известния художник Борис Георгиев от Варна. През 1927 година той е нарисувал портретът на Кардинал Рафаел Мери дел Вал като фреска в сакристията на Св. Петър, която е част от църковния комплекс, това е обредно пространство към олтара и затова не е достъпно за туристическите маршрути. За този портрет през 1937 г. 

Борис Георгиев получава най-високото държавно отличие „Орденът на Италианската корона", което се дава за значими постижения във всички области, включително и за изкуство. Засега той е единствения официално признат български художник, който има работа на такова свято църковно място във Ватикана. Фреската която е създал, е под църковен надзор, като станцията и сакристията са включени в специална програма за опазване на ценностите на Ватикана.

Пазарът на изкуството в България  през 2025 г. е на прага на структуран преход и е необходимо повече от преди да намери своята правилна експозиция с професионално водене, регулация и обществено доверие.

Диана Каменова

Изкуствовед, Aрт мениджър