Надценките на храните стигнаха до 90 на сто според КЗК. Пазарна логика, липса на конкуренция или спекулативни практики движат цените нагоре

/КРОСС/ До 90% достига надценката върху млечните продукти от цената на едро до крайната в магазините в България. Това показва проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), извършена в 50 търговски вериги и дребни търговци, обхващащи над 500 обекта. За сравнение - в повечето европейски държави надценката варира между 25 и 35 на сто. Анализ на пазара в студиото на NOVA„Здравей, България" направиха икономистът Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те разкриха защо ситуацията остава непрозрачна за потребителите и как търговските вериги диктуват пазара.

Темата не е нова. Ние, производителите, говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима, заяви Зоров. Той изрази удовлетворение, че най-накрая КЗК потвърждава публично това, което отдавна е известно в бранша - че крайните цени в магазините са силно изкривени заради действията на търговските вериги и посредниците.

По думите му производителите не могат да обявяват публично на какви цени продават продуктите си на търговските вериги заради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна". Именно това прави сравняването на доставната и продажната цена невъзможно за обикновения потребител.

Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%", заяви Зоров. „Сиренето е с до 60% надценка, млякото - до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК. Проблемът е, че потребителите не ги виждат, добави той.

Производителят разкри и че въпреки увеличението на цените в магазините, той не е променял тези на продуктите си към търговските вериги от 1 октомври 2022 г. По думите му дори се изискват допълнителни отстъпки всяка година.

Икономистът Юлиан Войнов потвърди думите на Зоров с данни от статистиката:

Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец, каза експертът. Според него това говори за изкривяване на конкуренцията и липса на ефективен регулаторен контрол.

Същите храни, в същите търговски вериги, но с различен произход - български или западноевропейски, се третират различно. Продукти на големи чужди концерни влизат по договори с по-ниска надценка, докато на българските се слага до 90%", обясни икономистът. Зоров открито заяви, че производителите нямат реална възможност да поставят условия на веригите - нито за пределна надценка, нито за прозрачност в ценообразуването. „Ако някой се опита да осветли цените, цялата сила на търговските вериги се стоварва върху него - изваждат продуктите ти от рафтовете, въпреки че си платил такси за листване, сподели той.

Според Войнов сайтът за наблюдение на цените на храните, създаден от правителството, е „нефункционален" - не предлага реална възможност за сравнение на продукти, марки или дългосрочни тенденции. Това лишава потребителите от инструмент за реален контрол.

Зоров беше по-критичен. Държавата бави закона за ограничаване на надценките, въпреки че е минал две обществени обсъждания. Защо? Кой се страхува от прозрачността? За кого работят тези хора - за потребителя или за интересите на веригите, запита той.