Възкресяване на изчезнали видове

/КРОСС/ Преди няколко години професор Андрю Паск от Университета в Мелбърн съобщи, че има идея как да върне към живот изчезналия тасманийски тигър. Тилацинът е уникален, екзотичен, торбест бозайник - хищник, населявал Австралия и Тасмания. Откакто последният екземпляр е живял на Земята, са изминали 90 години.

„Ние започваме с генома на най-близкия жив родственик на тасманийския тигър. Това животно е дебелоопашатият дунарт. Той е 99,9% идентичен с тасманийския тигър. Тоест има около 0,1% разлика, но това все пак означава огромно количество генно редактиране, което трябва да направим, защото нашият геном и геномът на тилацина са дълги около 3 милиарда „букви" код. Така че дори 0,1% все още представлява много генетични промени. Досега сме направили няколко хиляди редакции, но ни предстоят още много хиляди. Докато напредваме и го правим, ставаме все по-бързи и по-добри в тази технология. Така че процесът се ускорява значително с напредването на проекта", обясни професор Паск.

Той допълни, че този проект е важен не само за самия вид, но и за екосистемата на Австралия. „Да, това е изключително важно животно за Австралия - тасманийският тигър. Той е единственият върхов хищник сред торбестите бозайници, който сме имали. Това са животни, които стоят на самия връх на хранителната верига и са изключително важни за стабилизирането на екосистемите. Когато преди около 200 години в Австралия започва колонизацията, новите колонизатори напълно унищожават тасманийския тигър. Те ловували тези животни и много бързо ги довели до изчезване."

Ученият разказа и за други животни, които планират да върнат. „В момента в списъка с животни, по които работим, са мамутът, додото, още една изчезнала птица от Нова Зеландия, наречена моа, както и вид изчезнал вълк от Северна Америка - т.нар. dire wolf, по който също работихме миналата година."

Проф. Паск обясни и практическата стойност на проекта за опазване на живи видове: „Едно от най-големите предимства на науката за възстановяване на изчезнали видове е, че тя създава нови инструменти за опазване на природата, които могат да се използват още сега за спасяване на животни, намиращи се на ръба на изчезването. Някои от нещата, които вече можем да правим, са например да произвеждаме гамети - яйцеклетки и сперматозоиди - от торбести бозайници, за да можем да ги съхраняваме в биобанки."

По въпроса дали подобна технология е рискована, Паск каза: „Дори и днес ние продължаваме да ловуваме животни до изчезване. Губим видове постоянно. Смятам, че с тази технология сме стигнали до момент, в който сме загубили толкова много важни видове от нашата планета, че вече сме принудени да предприемем много драстични мерки, ако искаме да спасим биоразнообразието и да имаме стабилни екосистеми. Разбира се, трябва да ги използваме много внимателно. Не мисля, че трябва да възстановяваме всеки изчезнал вид. Трябва да избираме тези, които са изключително важни за своите екосистеми. Също така трябва да водим сериозни дискусии за това как и кога да използваме тези технологии за спасяване на живи видове. Но това са изключително важни нови технологии, от които днес отчаяно се нуждаем, за да се противопоставим на ужасяващата скорост, с която продължаваме да губим видове по света."

бТВ, „Тази събота"