Следващата фаза на карантината: обиди към хората навън

/КРОСС/ Когато миналата неделя Виктория излиза за хляб, тя се прибира обляна в сълзи.

Тя и синът ѝ отиват до пекарната, която се намира на 20 минути пеш от дома им. По пътя обаче са обиждани от съседи, които им крещят от балконите си.

„Луди! Луди сте! Приберете се обратно! Какви са тези разходки!“ са най-милите думи към тях.

Виктория и синът ѝ обаче нямат избор. Той е на 20 години и страда от синдрома на Фелан-Макдърмид, който води до забавено развитие. Виктория и Пабло са единствените хора по въпросната улица в Мурсия преди седмица.

„Разбирам хората, но няма какво да направя. Не мога да го оставя сам. А не можем без хляб. Това не е нещо, което правим за удоволствие“, обяснява 52-годишната Виктория. Испания е в карантина от 14 март. И все още не е стигнала пика на заразата с коронавируса.

Тя не е единствената. Хора, които трябва да ходят на работа – медицински работници или такива в хранителни магазини – също са обиждани.

И се оплакват от балконната полиция. Защото обидите са най-малкото.

Понякога по тях политат яйца или топчета от хартия, залепени със слюнка, изстреляни през тръба (бел. ред. – като фунийки, но вместо да се завива, хартията се прави на топченце в устата).

Дори се наложи полицията да се намеси и да помоли хората, които изпълняват задълженията си, да носят сини ленти на ръкавите. Виктория обаче не е съгласна. „И без това сме стигматизирани. Нямам желание да се маркирам по подобен начин. Съседите нямат право да взимат правосъдието в свои ръце“, заявява тя.

Вместо да ни пляскат, по-добре да не ни обиждат

Лаура, която работи в Карфур, обаче се е предала. Тя излиза облечена с работната си униформа. Причината е инцидент преди 10 дни. „Беше 6.30 сутринта. Тихо, спокойно. И тогава чух крясък: „Прибирай се обратно, безсрамнице!“.

Подскочих от ужас. Лаура и съпругът ѝ работят като продавачи и продължават да ходят на работа всеки ден. „Добре е, че ни аплодират всеки ден от балконите в 20.00. Но предпочитам да не ни обиждат“, обяснява тя.

22-годишната Мария е касиерка в Бургос. Казва, че вече не ѝ пука от виковете и обидите. „В края на деня съм толкова изморена, че ми е все едно. Просто искам да се прибера“, казва тя.

Кристина е била изненадана от хартиено топче. Прибира се след осемчасова смяна в болница в Луго, където работи в лабораторията. Въобще не предполага, че е целта, докато не чува виковете. „Прибирай се в шибания си дом! Ще разболееш някого, идиотке!“ Кристина опитва да обясни, че се прибира от работа, но получава ново хартиено топче. И нов вик: „Не ми разказвай живота си! Прибирай се!“ „Бях объркана и изненадана. Но после се опитах да намеря извинение за държанието ѝ. Може да има проблем, може да е на границата на издръжливостта си. Но последното нещо, което искам е да влизам в разговор с такъв човек. Не мисля, че мога да го издържа“, признава 35-годишната Кристина.

Психологът: Мотивите може да са изначално добри

Според психолога Лаура Гарсия Гарсия подобно държание може да е резултат от несправяне с емоциите. „Всеки опитва да допринесе за справяне с кризата и иска да помогне по някакъв начин. Но страхът, който изпитва обществото, се превръща в това токсично отношение. Сценарият е сложен и това може да доведе до конфликт дори ако мотивите са изначално добри. Не можем да съдим за другите по себе си. Трябва да намерим сили, да покажем емпатия“, завършва тя.