Едно черно лале

"Холандия хвърли по нас още едно черно лале. Страната е застанала твърдо между нас и членството ни в Шенген независимо от становищата на всички легитимни институции, които имат отношение по темата", пише в своя блог Владимир Шопов. 

"Дипломатически няма особени признаци, че изолацията й е повод за особено притеснение и тя изглежда по-скоро окопана. Сега се появи инициативата на партията на свободата на Геерт Вилдерс да превърне сайта си в „стена на плача" за всички проблеми, които източно-европейците са стоварили на холандците. Идеята се оказва заразителна. Сега и в Италия „Северната лига" на Умберто Боси обмисля подобна инициатива независимо, че до изборите там има около година. Случката може и да изглежда просто като преиграване на крайната десница, но със сигурност в „ниската земя" вече има хора, които мислят за начини да заобиколят изискването за свободен достъп на българи и румънци след 1 януари 2014 година. Нещо повече, едно от най-отворените и динамични европейски общества постепенно се превръща в бастион на нетолерантността.

Реакции по повод на идеята на Вилдерс не липсват. Такива имаше от европейския Парламент, комисарят В. Рединг също на два пъти коментира абсурдната инициатива и еднозначно я нарече нетолерантна. Комисията не откри нарушение на европейското законодателство, но застана зад политическата си оценка за сайта. Посланиците на новите страни-членки в Хага приеха обща политическа позиция и я изпратиха на партиите в Парламента. Международната преса коментира реакциите на Полша и Румъния, които в един глас призоваха за реакция от страна на холандското правителство. Срещу инициативата се обявиха и холандски депутати, както и една от местните работодателски организации. Както сме свикнали да очакваме, българската реакция е „претеглена" и „дискретна". Всъщност, толкова претеглена, че никой не я разбра и толкова дискретна, че никой не я забеляза. Появи се информация за някаква идея живеещи в Холандия българи да протестират, което на фона на традиционната ни „тиха дипломация" е най-добрия вариант техния глас да бъде чут. В същото време страницата на Вилдерс във Фейсбук е учудващо спокойна, явно източно-европейците още не са организирали достатъчно. Има един самотен български глас, но учудващо поста на стената е написан на български език.

Но извън неприятното събитие остава големия въпрос защо подобни неща стават все по-приемливи в страни като Холандия. Стандартният отговор го знаем от икономистите. По време на икономическа криза натискът върху пазара на труда е твърде голям, засилва се конкуренцията за наличните работни места, цялостната икономическа атмосфера става нажежена и притиснатите започват да гледат по-агресивно към пришълците. Има обаче проблем с това обяснение. През януари 2012 година безработицата в Холандия е била едва 6%, а за периода 2000 - 2010 година средната му стойност е 4.7% като най-висока е тя през 2007-ма - 6.7%. Отделно от това много икономисти вече обясниха, че позициите, които се заемат от хората от новите страни-членки са предимно в сектори, към които местните не изгарят от желание да се насочат. Независимо от това обаче в Холандия, както и в други страни от западна Европа постоянно нараства общото усещане за икономическа несигурност. В голямата си степен то идва от усещането за разместване на глобалната икономика и по-големия натиск върху позициите на средната класа. На ниво възприятия заплахите от глобализацията преминават през общия пазар и отварянето към него на страните от централна и източна Европа. Тази несигурност бе видима още в средата на миналото десетилетие и бе една от причините за проваления референдум за европейска конституция през 2005 година. Но и това не дава пълната картина.

Ключът към сегашното кресчендо на Вилдерс е в самата покана към неговите съграждани. Призивът към тях не е просто да разкажат дали са загубили работното си място, заради източните орди. От тях се иска да споделят за неудобствата, странните привички, навиците и поведението на „новите европейци". Тази покана е прицелена не толкова в икономическото неудобство, а в културното различие, което те носят. Вилдерс иска да даде възможност на холандците не толкова да се оплачат от заплахата за пазара на труда, а от шумните и неугледни типажи, които говорят на висок глас, правят барбекю не когато трябва. Културното различие е това, което той иска да накара да усетят още по-пълно неговите избиратели. Към традиционните заплахи от чернокожи и мюсюлмани той иска да добави тази на „другата Европа". Това усещане за културна заплаха и поведение на максимална политическа употреба съответства добре на академичните анализи за крайната десница в Европа от последното десетилетие. Вероятността на скорошното му изчезване е твърде малка.

Именно затова е добре да не погледнем на сегашната инициатива на Вилдерс просто като някаква инцидентна странност. В северна и западна Европа се разширява една културна и политическа ниша, която радикално отхвърля дори гражданите на други страни-членки на ЕС. Това вече има последствия за нашите сънародници там, за българската външна политика и дипломация. Тази агресивна нетолерантност ще бъде все повече част от политическия пейзаж на доста държави и институциите ни трябва да свикнат с това и да помислят за модел на реакция", пише още блогъра в www.reduta.bg.