-
27 Окт 2026 |
- USD / BGN 1.1567
- GBP / BGN 0.8545
- CHF / BGN 0.9390
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Ивана Мурджева: Налага се спешна промяна на Закона на виното
07 Май 2011 | 06:21
В момента действащият Закон за виното и спиртните напитки не може да бъде определен като ефективен и съответстващ на европейските регламенти акт. Налага се спешна промяна, смята адвокат Ивана Мурджева от единствената в България специализирана кантора за консултации относно винопроизводството
Интервю на Андрей Симеонов, Информационна агенция КРОСС
По празниците, особено между Великден и Гергьовден българинът набляга както на разрешеното след дългите пости месо, така и на съпътстващото „руйно вино”. Няма съмнение, че културата на пиене на вино у нас е доста далеч от тази във Франция, но все пак, има ли някакъв напредък по отношение на консумацията на тази напитка?
Оказа се, че културата на консумация на вино или културата на виното е нещо доста по-сложно от това да научиш кое вино е добро и кое не. Отношението към виното изисква внимание, време, съсредоточаване дори. Малко хора днес са склонни да отделят част от себе си в полза на това да опознаят нещо толкова ефимерно и непрактично – като чувството за удоволствие. Бързината, с която ни се налага да живеем „изхвърля” виното от своята орбита. То се оказва продукт от друго време, по-философско е отколкото ни е нужно и по-хедонистично отколкото можем да си позволим. Традиционно тук се предпочитат други напитки с, да го наречем дори, национално значение. Но проблемът с намаляващата консумация на вино се отнася не само за нашата страна. Цифрите показват спад в търсенето на вино дори съществено разместване на потребителските групи. Европа с тревога наблюдава този процес, но разликата между нас и старите страни винопроизводители е, че последните не стоят със скръстени ръце и още по–важното е, че не правят необмислени компромиси с качеството на напитката. Все пак трябва да кажем, че усилията на група български производител, които май няма как да споменем, да поддържат ниво, да следят и контролират стриктно качеството, да произвеждат наистина хубави вина, които получават високи оценки от международни журита, да полагат усилия за повишаване на културата на виното, дори да инвестират в странични за виното дейности, чрез които успешно биха го презентирали (например различни видове изкуства), много бавно променят средата. Но аз съм по-скоро оптимист. Най-малкото защото удоволствието от хубавото вино е толкова хармонично с първичното усещане на човека за радост от света от живота, че няма как той да не се завърне към него.
А как стои въпроса с нормативната база по отношение на лозарството в България? Синхронизирана ли е с европейското законодателство?
За съжаление, в момента действащият Закон за виното и спиртните напитки не може да бъде определен като ефективен и съответстващ на европейските регламенти акт. Налага се спешна промяна. Сега производителите къде успешно, къде не, се преборват с усложнени процедури и нерядко с абсурдни административни ситуации. В този случай е много важно административните и юридически проблеми да бъдат решавани с мисъл, а не на парче. Важно е да има обща и дългосрочна стратегия. Винарите вече разбраха, че индивидуалното преодоляване на „препятствия” не е дисциплина за тях. Ние се опитваме да даваме някаква, надявам се добра, посока на този процес на съзнателно търсене на добро административно обслужване и добри за бизнеса законодателни решения.
Разкажи някой интересен случай от практиката свързан с винопроизводител?
Винаги ме е затруднявал този въпрос, защото ежедневието на винаря е интересен случай. Като изключим, разбира се, административните неразбории. Последното нещо, което ми направи силно впечатление е постепенното преодоляване на страха нечие виното да бъде критикувано публично. Досега всеки винар е търсел само позитивната оценка. Негативните оценки са се възприемали като недобронамерени и на тях се е гледало с лошо око. Та в предаването на програма Христо Ботев „Вкусът на истината” се случи първото публично откровено критикуване на вино. Беше изпитание за производителя, но и за дегустатора. И двамата се оказа професионалисти на ниво. Критикуването на виното е следващото важно нещо, което трябва да се случи тук. Това, което се опитвам напоследък да прокарам като теза е, че не е страшно ако едно вино не ти харесва, да кажеш, че не е добро. Производството на вино затова е интересен случай, защото се произвежда нещо живо, за чийто характер може само да гадаеш и да правиш усилия той да е добър.
Кои са най-големите заблуди, свързани с виното?
Най-важните според мен:
Първо, че розето се получава от смесване на бяло и червено вино. Съвсем не, розето е вино, което се произвежда от червено винено грозде по технология за бяло вино. Това разбира се е най-общо и съвсем не точно описание на технологията, но същественото което искам да кажа е, че това вино е ценно само по себе си. Подценявано е напълно без основание. И още по-важно това не е сладко вино и не е вино за само за дамска компания. Ето сега например можете да намерите чудесни рецепти за агнешко, които се препоръчват за консумация с вино розе.
Второ: Ароматите във виното са вторично добавени есенции. Абсолютно не е вярно. Ароматите, които описват ценителите и познавачите на вино са естествено получени единствено в резултат на внимателната обработка на виненото грозде. Всеки един аромат колкото и невероятен да звучи се съдържа с плода. Умението е от плода бъде извадено най-хубавото и най-характерното.
Има и нещо трето, към което бих подходила много внимателно и с много уважение. А именно, че по-хубаво от домашното вино няма, защото е чисто и естествено. Уважавам всеки порив към творчество, но преди да станем големи майстори, е добре до познаваме творчеството на тези преди нас и около нас. Виното произведено в съвременните изби е майсторско вино. То трябва да се познава от домашните майстори и да се цени. И съвсем не е лошо, ако те имат желание да научат нещо повече за производството и неговите тънкости.
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР