Бранимир Ботев: Да вкараме виното и ракията в туризма

Най-разпространената напитка е ракията. Тя е свързана с традициите, социалното общуване, трапезата, приятелите. Вечерята винаги стартира с ракийка. Под различни форми ракията фигурира във всички кухни и страни от Централна и Източна Европа и Средиземноморието - дали е сливовица, палинка, грапа, цуйка, шнапс и т.н.

По-скоро би трябвало да помислим за налагане на модел на българската кухня и българските напитки. Трябва да направим така, че това да бъде свързано с българската култура. В Германия има Октоберфест. Защо ние да нямаме празници, посветени на виното, на ракията? И то по такъв начин, че да има туристическо измерение.

Трябва да се опитаме да покажем нашите качествени и хубави вина пред чужденците. В момента няма български ресторант, в който над половината от вината да не са чужди. Когато хората започнаха да купуват чуждестранни вина, освен заради снобизъм, се прокрадна и друг елемент- плащаш малко повече, получаваш несравнимо по-качествено вино. И най-важното - получаваш постоянно качество. Защото хората правят вино от собственото си грозде. Нека успеем да накараме българите да бъдат взискателни към виното, което купуват. Докато цената е основният определящ фактор, рискуваме да свързват нашия туризъм не с нашата култура и традиции, включително и виното. Да не забравяме, че древна Тракия е европейският център, родното място на хубавите вина, на лозята, на традициите. В последствие, чрез Римската империя, тези традиции са стигнали и до Галия. Французите до 2-3 век на нашата ера не са знаели що е то вино. Първите лозя се засаждат от легионите на Цезар, когато превзема Галия. В същото време Франция е законодателят във виното. Защо не сме ние? Защо не направим популярно това, което е свързано с нашите традиции? Но за целта трябва да имаме и такива продукти.

Бутилират се наново и се пускат на пазара като български вина?

Нищо не казвам, но това е логичен възможен вариант. Нека всеки производител на задния етикет на бутилката да напише колко собствени лозя притежава, какви сортове и колко бутилки е произвел съответната година. Уверявам ви, че не всички ще искат да го направят. Направете справка в Агенция „Митници" колко вино се внася от съседни нам страни като Македония и Молдова. Да сте видели в масово количество да се продават молдовски вина? Те не са реекспортирани. Тогава къде отиват?

Подготвят се промени в Закона за виното и спиртните напитки. Ще влезе изцяло нов закон. Проектът за него е готов, работна група приключи работа. Остава Министерският съвет да го одобри и да влезе в Народното събрание. Въпросът е, че преди и докато законът влезе в сила, държавата има маса от възможности да брани интереса на потребители, да не допуска хора да се тровят от нелегален алкохол, да не постъпват пари в бюджета и да се вихри нелоялна конкуренция, при която черният пазар смазва легалния. Алкохол може да се произвежда във всяко мазе и във всеки гараж. В тази сфера текат процеси и в световен мащаб.