Снегът - белият лакмус за управляващи и управлявани

Когато автомагистрала "Хемус" се превърне в снежен капан, а токът изчезне за цели три дни, редовият българин ругае наум и на глас и се пита не плаща ли залудо от джоба си високите заплати на високите държавни чиновници.

Както и да го мислим и измисляме, снегът през зимата неизменно ни изненадва, вкарва в капани, обърква и ожесточава, пише днес "Дойче веле". Но, от друга страна, повтарящият се абсурден факт предизвиква и щастливото ни самосъжаление, необяснимия гъдел да се самоизтипосваме и дори самооблащаваме като най-некадърните и най-лошите, да се ситуираме в центъра на планетарното зло едва ли не.

Всяка зима снегът пада като бял лакмус и за управляващи, и за управлявани: кой и как ще се справи, какво ще обясни и къде ще потърси виновните. Освен изцяло подмененото ръководство на държавното предприятие "Автомагистрали", виновни се явиха и тираджиите - така ни го обясни министър Цветанов, но да не пропуснем, че се и извини. За предпочитане щеше да е бързите реакции за превръщането на автомагистрала "Хемус" от снежен капан в разчистено място да бяха предходили станалите сакатлъци.

Патосът на Крум Страшни

Оказва се, че е въпрос на разумна организация, в която освен снегопочистващите фирми на централно и местно ниво, задължително да вземат участие и КАТ, и гражданска защита, и самите пътуващи. В Австрия, например, дори армията съдейства.

Сега, заедно със снега, валят и предложения за рестриктивни мерки, чак до арест за летни гуми: може пък точно този да е пътят за въвеждането на ред и поемане на отговорност, плюс икономически санкции. Като не щеш мира, на ти секира, такъв е патосът от Крум Страшни до днес, но въпросът е и кой провежда политиката на тоя патос.

Кои са санкциониращите звена в различните нива на обществото: най-естественото е това да бе работещият съд, и неговите дела да създаваха първоначалното и фундаментално усещане за справедливост и равнопоставеност пред законите. Ако тази рамка бе налице, то мисля си тогава всеки по-стриктно щеше да спазва отговорностите си, респектът пред нормите би оказвал дисциплиниращо и самодисциплиниращо въздействие.

От коя липса да започнем?

Какво имам предвид ли? - Ами ръководствата на агенциите "Автомагистрали" и "Пътища" например другояче щяха да се справят със задълженията си, включително и по почистването на снега, ако към днешна дата освен на едно бързо уволнение бяхме станали свидетели и на един завършил с присъди процес над батко и братко.

Държавните контролни и регулаторни органи също не се ползват с авторитет: редовият българинът се чувства изоставен в произвола на частните монополисти и когато за три дни му е прекъснато електрозахранването, псува наум и на глас и се пита не плаща ли залудо от джоба си високите заплати на високите държавни чиновници.

Не на последно място рестриктивните мерки, все едно към кого са насочени, се провеждат от не особено компетентни хора, избирателно, пристрастно и прочие, и така губят възпитателната си цел. Видяхме, че от всички незаконни постройки край язовирите си заминаха най-вече пенсионерските барачки.

Значи и когато вали сняг, и когато не вали - бедата се оказва в общия дух на разпасаност в държавата, и все отнякъде трябва да се започне със завързването. Дано множеството неволи ни научат поне на това.