Спорт в зоната на здрача

Сикаджийско-висаджийски епос – в България се случват неща, за които си мислехме, че ще останат знакови само за 90-те години. Сикаджийско-висаджийският епос явно не е свършил – в него се вклинява и ножът в тялото на Багата, пише Мирела Иванова за Дойче Веле.

„Багата остава в критично състояние” - из вестник „Новинар”

„Петима спортисти пребиха 18-годишно момче” - из новините на вести.бг

Освен тежките снегове и последвалите ги природни бедствия, за застудяване – но в обществения климат – ни подсещат и различни случаи на безцеремонно и показно насилие, които си мислехме, че ще останат знакови само за зимите на деветдесетте. Тогава разни банди на борци, гребци и прочие дебеловрат и жесток човешки пейзаж всяваше масов ужас, взривявайки и застраховайки с палки. Обяснявахме си го с трудното време и множеството пълни със сила и мускули, но останали без препитание и държавна подкрепа питомци на спортните училища.

Днес правителството дава категорични знаци, че спортът е и ще бъде един от основните акценти в политиката: Банско до вчера бе световен център на ските, посетен от първите ни държавни мъже, в София с успех се проведе боксовият турнир „Странджата”, няма новинарска емисия, която да пропусне трансферите на футболисти или успехите и неуспехите на някой български спортист. И все пак вече години наред спортистите си остават фигури и персони с двойнствена легитимност.

Победите или скандалите са повече?

Победите и скандалите вървят ръка за ръка, с малки изключения. Повечето играчи във футболното ни първенство са чести гости на всевъзможни жълти хроники, било заради пиянства в чалга клубове, размяна на руси и черни Златки, употреба на допинг или обикновени побоища. Напоследък тече откровена, макар и словесна престрелка във Федерацията по стрелба, подмятат се бюджети за милиони, заклеймявания за злоупотреби и неучастие в държавни първенства.

Наш олимпийски шампион пък търка наровете в бразилски затвор за трафик на дрога. Взривеният във Варна бизнесмен също е бивш спортист, борец. Борци са и братята Маргини, които тези дни окончателно се превърнаха в нарицателно за мощта на мафията и безсилието на българското правораздаване.

Един несвършващ сикаджийско-висаджийски епос, в който се вклинява и поредният бой между банди в любимо на Георги Илиев столично заведение, вклинява се и поредният нож в тялото на самбиста и боеца Багата, който след шестчасова операция в “Пирогов” остава в критично състояние. Ранени са още двама участници в мелето, криминално проявени – и целият екшън, полят с литри алкохол, произтича на стотина метра от първо районно…

Спорт в зоната на здрача

Какво друго да ни хрумне, освен че повечето български спортисти остават в зоната на здрача и обитават действителност, в която са сипани и се въртят, и превъртат много пари, подозирани като мръсни, напомпани са много мускули за сметка на ценностните измерения на истинския спорт. Той по идея формира качества като отговорност и дисциплина, уважение към съперника и правилата, даже морал.

Несъмнено е важно да има държавна политика, но насочена към развитието на масовия спорт. Под масов разбираме и финансово достъпен за повечето българи и децата, тъкмо децата са от огромно значение. Илюстрирано с конкретни примери, твърдението ми ще звучи така: наличие на множество площадки за волейбол и баскетбол, плувни басейни, поддържани места за групи по лека атлетика. А у нас по соцтрадиция се отглеждат бутикови силоваци: борци и боркини, щангисти и щангистки, всякакви бойци и бойкини, и да се чуди човек защо са ни, освен за да всяват страх и да внушават насилие, защото проблемът с идентификацията и националната гордост си остава личен за всеки българин.