Младен Владимиров: Трябва да обръснем действащия брадат закон за детето от 1968 г.

/КРОСС/ Имаме много институции "за детето", но едната не знае какво прави другата. Трябва да се направи проверка на всички, за да не се окаже, че са изхарчени едни милиони, а резултат никакъв, предупреди психологът Младен Владимиров, специалист по семейно консултиране и кризисна интервенция при екстремни ситуации психолог, в интервю пред БНР.

Той е категоричен, че е време да има стратегия за детето и да се обръсне действащият брадат закон от 1968 - 1969 година.

В предаването "Неделя 150" той коментира причините да агресията сред подрастващите и какво трябва да предприеме, за да се преодолеят случаите на насилие при малолетни и непълнолетните.

"Младите хора се чувстват много самотни - социализирани и интегрирани са само във виртуални свят и са силно задоволени. Когато едно дете е задоволено става агресивно. Трябва да помислим, стимулиращи напитки, наргилета, балони, никой не ги регулира. Работя с тийнейджъри 14 +, облечени с една особена спортна марка на български силов атлет и казват, "аз ги нося, защото освен, че са скъпи, показвам моя имидж, но изглеждам и като хулиган". Искаме да всяваме страх и през него да си да управляваме взаимоотношенията с другите", сподели Владимиров.

Убеден е, че трябва обществото да си помисли какво дава на децата перспектива:

"Дано да съм лош пророк, но ще видите, сега и през зимната ваканция ще има подобен тип инциденти в моловете. Ние като цяло се грижим повече за автомобилите си в зимни условия, отколкото за децата в зимни условия. Това насилие и сблъсъци между малолетни и непълнолетни, защото става хладно, освен това има мода да се снима. И лятото имаше клипчета от търговския център на бул. "Черни връх" в София."

Психологът припомни, че преди години е направен опит за стратегия за детето "и едни хибридни войни пипнаха родителски страхове и ние оставихме децата на самотек".

"Малолетни и непълнолетни живеят с разбирането, че нищо не ги грози, те не носят  наказателна отговорност, бидейки неформирани като личности. Чета в коментари, че има носталгия за връщане на ТВУ-тата", каза Владимиров.

И смята, че действащият брадат закон  от 1968 - 1969 г. трябва да се трансформиран в "отношение с деца в конфликт със закона", а не извършвайки противообществени прояви. И още, "ако правим повече училища, а не корекционни заведения, и знаем какво правим в тези училища, може би ще намалим бройките на агресията".

Владимиров посочи, че съвременното училище е по-дигитално и съвременните деца са по-дигитални. 

"Освен това една особена характеристика на днешните дигитални деца е неумението да отлагат удоволствието, страхът от това, че пропускат възможности. Ако разговаряте с млад човек, той ще ви даде плановете си за седмица, той нямат дългосрочен поглед", обясни психологът.

Като друг проблем посочи съществуването на Местните комисии за противообществени прояви, рудиментарен (закърнял) орган и "не върши работа":

"Често са подчинени на кмета и по неясен критерии се избират хората - членове на тези комисии. Тези хора нямат експертизата. Те се институция, която установява какво се е случило, прави доклад, избира мярката и я прилага,  и следи изпълнението. Кой ги контролира? Тези хората има бюджети и ги използват за тиймбилдинги, но когато трябва да направят оценка риска те работят на ангро. Правят един спортни прояви, въпреки че в определен в район има молове и това е предпоставка, децата да извършват кражби."

Владимиров препоръча училището повече да говори как се учи, а не какво се учи. 

"Когато не можем да управляваме дисциплината и не се справяме с поведението, няма значение какво ще им преподаваме, защото тях ги няма там и не ни чуват. Трябва обществото да си помисли какво дава на децата перспектива", аргументира се психологът.

А за изход от ситуацията и намаляване на агресията той коментира:

"Младите имат нужда от изява, а все по-трудно е младият човек, особено момче, да намери форма на изява. Младежкият спорт и детският са били по-добре заложени преди и там намират форма да се изявят. Имало други е други видове извънкласни форми, но сега са скъпи за родителите. Казармата е била форма на изява и е имало визия как се развива един млад човек. В момента младите момчета, в тези сблъсъци намират единствената форма на съзряване и единствената им цел на съзряване е да изкарат шофьорска книжка, това е толкова тъжно. Матурите казват е зрелостен изпит. Каква зрялост мери този изпит, какво значение има, че един човек излиза с битове информация, когато не сме развили социални умения."