Бюджетът на съдебната власт е удвоен – от 500 млн. лева на 500 млн. евро

/КРОСС/ Платформа на сайта на Института за пазарна икономика онагледява данни за съдебната власт в числа. За първи път гражданите могат да видят основни аспекти от работата на съдебната власт. България е страната с най-голям разход за правосъдие от всички държави-членки на ЕС като дял от БВП.

Иван Брегов, ръководител на Правната програма на ИПП каза в сутрешния блок на NOVA „Здравей, България", че доверието е единственият ресурс, с който разполага съдебната власт. „Това е нещото, което гражданите възлагат на правосъдието и това е най-силният измерител за работата на една система. Ако хората не се доверяват, значи има проблем. Идеята на нашето усилие е да подпомогнем процеса, в който да се идентифицира проблемът. Той е виден от това, че има особено ниска натовареност в редица окръжни и административни съдилища, както и във военните", обясни Брегов.

Той допълни, че такива данни не могат да бъдат подготвени за върховните съдилища в страната, но по брой върховни съдии, България е на второ място в Европа. „Проблемите засягат от най-ниско до най-високо ниво и трябва да се търси комплексно решение", коментира той.

Според данните в платформата от 2012 г. до 2024 г. е нараснал разходът за целия съдопроизводствен процес, който е обвързан с бюджета на съдебната власт.

„Хората в системата са същите като брой магистрати или леко нараснали. Броят на администрацията се увеличава през годините, включително и администрацията на ВСС, която не е свързана с правораздавателната дейност и с административното обслужване. Бюджетът на съдебната власт се е удвоил от 2015 г. насам и така се е повишила цената на едно дело", обясни Брегов.

По думите му на това може да се гледа като на касова бележка за годината, в която се вижда как разходите, които човек отделя от спечелените от него пари и чрез данъците си финансира тази дейност на българската държава.

„Бюджетът на съдебната власт се е удвоил - от 500 млн. лева е станал 500 млн. евро", каза Иван Брегов.

Други данни, които посочи той е за натоварването на съдилищата. По думите му, ако един съдия в административния съд в Смолян разглежда под 10 дела на месец, а един съдия в София-град разглежда над 35, това очевидно е три пъти повече работа при същите условия и при почти същата заплата.

„Ако един съд е твърде малко натоварен, а друг е твърде много натоварен, може да се окаже, че там където има свръхнатоварени се създава възможност за командироване на съдии. Командироването е тест за това дали си лоялен по определени дела и то извращава конкурсите след това. От последните години се вижда, че тези, които са били командировани, след това печелят титулярното място. И така се създават условия за съдиите, които работят при висока натовареност, да не могат да получат професионално развитие. Тоест това е инструмент за влияние", категоричен беше Брегов.

По думите му най-голямата цел на проекта е именно чрез тези обективни данни да се намали влиянието върху редовия съдия и да му се създадат по-добри условия за работа. „Така дългогодишният проблем с независимостта може да бъде разрешен чрез редица оперативни действия, които не включват усърдието на най-високо ниво, наречено конституционни изменения, на които сме свидетели периодично", посочи той.