Водата свършва, а Европа още не е готова: кои сектори първи ще платят цената

/КРОСС/ Недостигът на вода вече не е екологична тема. Той започва да се превръща в риск за индустрията, енергетиката, земеделието и технологичния сектор.

В Европа вече има фабрики, които спират работа заради суша. Има атомни централи, които намаляват капацитета си заради ниски нива на реките. Има фермери, които губят реколта не заради липса на търсене, а заради липса на вода.

Това, което доскоро изглеждаше като екологичен проблем, все по-ясно се превръща в икономически риск.

Водата започва да влиза в същата категория като енергията, суровините и веригите за доставки. Защото без вода няма земеделие, няма охлаждане на електроцентрали, няма производство на батерии, няма водород, няма центрове за данни и няма индустрия.

Според Европейската комисия водният стрес вече засяга около 30% от населението на ЕС всяка година, а щетите от суши в Европа надхвърлят 9 млрд. евро годишно. През последните години рекордно ниските нива на Рейн, Дунав и По показаха колко бързо недостигът на вода може да се превърне в проблем за транспорта, енергетиката и индустрията.

Ниските нива на Рейн вече ограничават корабоплаването в Germany, а компаниите са принудени да превозват товари с повече кораби и по-високи разходи. При предишни периоди на суша това доведе до сериозни проблеми за германската индустрия, логистиката и химическия сектор. Само през 2018 г. щетите за корабоплаването по реката се оценяват на около 2,8 млрд. евро. 

Земеделието ще усети удара първо

Най-засегнат остава агросекторът. Земеделието използва близо 60% от водата в Европа, а в Южна Европа делът често е още по-висок. Засушаванията вече водят до по-ниски добиви, по-високи разходи за напояване и по-скъпи храни. Само екстремните климатични явления струват на европейското земеделие над 28 млрд. евро годишно.

Но проблемът вече не е само за фермерите.

Енергетиката е сред секторите, които първи усещат натиска. Водата е необходима за охлаждането на атомни и конвенционални централи, за производството на водород и за работата на ВЕЦ. При ниски нива на язовирите и реките това започва да влияе пряко върху производството и цената на електроенергията.

В France вече има случаи, в които атомни централи ограничават производството си заради високи температури на реките и недостатъчно вода за охлаждане. През последните години това се превърна в повтарящ се проблем за част от френските ядрени мощности по реките Рона и Гарона. 

Следващият риск: центровете за данни и AI

Технологичният сектор също става все по-уязвим. Центровете за данни, облачните услуги и AI инфраструктурата изискват огромни количества вода за охлаждане.

Според различни индустриални оценки един data център с мощност 1 MW може да използва над 25 млн. литра вода годишно само за охлаждане. Големите центрове за данни могат да достигнат до близо 19 млн. литра вода дневно, което е сравнимо с потреблението на малък град. 

Това означава, че недостигът на вода вече не е само риск за индустрията на миналото, а и за икономиката на бъдещето. Все повече инвеститори започват да разглеждат достъпа до вода като фактор при избора къде да бъдат изграждани нови заводи, центрове за данни и индустриални паркове. Големите технологични компании вече са под натиск от инвеститори да разкриват повече информация за това колко вода използват и какъв риск създават за местните общности. 

Проблемът е особено сериозен за България. Страната е сред държавите с най-големи загуби по ВиК мрежата в Европа, като в някои региони те надхвърлят 60%. Това означава, че огромна част от водата се губи още преди да стигне до домакинствата и бизнеса.

Именно затова Брюксел вече говори за „water resilience" и „water-smart economy". Новият подход е ясен: по-ниско потребление, повторно използване на вода, по-малко загуби и по-бърза модернизация на инфраструктурата.

Темата влиза и в Green Transition Forum 6.0

Темата ще бъде сред ключовите акценти на четвъртия ден на Green Transition Forum 6.0, посветен на кохезионната политика, градовете, водната устойчивост и синята икономика. Сред участниците са Джесика Росуол, европейски комисар, отговарящ за политиките на ЕС в сферата на околната среда, управлението на водите и кръговата икономика, Ката Тютьо, председател на Европейския комитет на регионите и една от водещите фигури по темите за градовете, регионите и местната устойчивост в Европа, както и Юлиан Попов, министър на околната среда и водите на България. Специално място ще има и темата как недостигът на вода се превръща в системен риск за индустрията, градовете и хранителната сигурност. 

Защото през следващите години въпросът няма да бъде само дали Европа има достатъчно енергия.

Въпросът ще бъде дали има достатъчно вода, за да поддържа икономиката си.