Засушаването: от климатичен до здравен проблем

/КРОСС/ Как сушата увеличава риска от инфекции, топлинен стрес и социална несигурност

Рубрика: Общество

Автор: Зорница Спасова

Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен по „Климатология" от СУ „Св. Климент Охридски". Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Работи като главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 - ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Акценти: 

• Сушата вече не е само аграрен проблем - тя увеличава риска от инфекции, векторно пренасяни заболявания и топлинен стрес.

• Концентрацията на замърсители във водоизточниците нараства при засушаване, а с това и рискът от излагане на токсични вещества.

• Пясъчните бури и горските пожари, често съпътстващи сушата, причиняват респираторни заболявания.

• Съхраняването на вода в контейнери води и до размножаване на комари - преносители на опасни заболявания като малария и денга. 

• Засушаването често е съпътствано с проявата на горещи вълни и рискове от топлинно изтощение, топлинен удар, дехидратация и бъбречно натоварване.

Сушата обикновено се измерва в спаднали нива на язовири и компрометирани реколти. Но когато водата намалява, в риск е не само икономиката - засегнато е и здравето на хората. Недостигът на вода влошава качеството ѝ, затруднява поддържането на хигиена и увеличава уязвимостта към инфекции и топлинен стрес. В България този риск вече не е хипотетичен. Повтарящите се периоди на воден режим и прогнозите за по-сух климат поставят въпроса дали сме подготвени за здравните последствия от един все по-дефицитен ресурс. В следващите редове разглеждаме как тези процеси вече се проявяват и какви са рисковете пред България.

Последните две лета бяха белязани с незапомнено засушаване у нас, съпътствано с горещи вълни и множество пожари. Между 200 и 300 населени места в страната целогодишно страдат от суша, а през лятото броят им драматично се покачва. Всяко лято проблемът се повтаря, става изключително актуален и отразяван, но с отминаването на топлия сезон затихва и се забравя - до следващото лято. Но опасността е приспана само временно. А визия за овладяване на проблема липсва. 

Сигналите на затоплящия се климат у нас

През последните години наблюдаваме промени към по-сух и топъл климат в България. През последните 30-35 години се наблюдава спад с ¼ на валежните количества във високите планини, а те са от решаващо значение - тези региони са основни източници на прясна вода, поддържащи речни басейни, екосистеми и общности надолу по течението. 

Друга промяна, валидна за цялата страна, е засилването на екстремния характер на валежите, което води до трудности със събирането на тази вода в язовирите заради наноси, разливи и наводнения. Затоплянето на климата само по себе си означава по-силно изпарение дори при запазване на същите количества валеж.

Как се стопанисват водите ни?

Към промените в климата се добавя и проблемът със стопанисването на водите - остарялата водопреносна мрежа и загубите на вода, използването на водата за производство на електроенергия и източването на язовирите в условията на недостиг на водни ресурси, липса на инвестиции в сектора за изграждане на нови язовири и поддържане на водопроводите.

Сушата по света: мащаб и тенденции

В глобален мащаб около 55 млн души са засегнати от суша всяка година и тя е най-сериозната опасност за добитъка и културите в почти всяка част на света (по данни на СЗО). Това заплашва препитанието на хората, увеличава риска от болести и смърт и е причина за масова миграция. Недостигът на вода засяга 40% от населението по света, а до 2030 г. 700 млн души ще са изложени на риск от разселване.

Наличието на сладка вода намалява през последните две десетилетия по цял свят. Постоянната нетна загуба на прясна вода през последните 20 г. е с годишен темп от 324 млрд. кубически метра - достатъчно, за да задоволи годишните нужди на 280 млн. души. В регионален мащаб средната загуба на прясна вода на ниво водосборен басейн се равнява на около 3% от годишното възобновяемо количество прясна вода. В засушливите региони средната загуба на прясна вода достига 10%, което изостря недостига на вода в райони, които най-малко могат да си го позволят.

Причината за тази тенденция основно е глобалното затопляне, както и човешките дейности, свързани с потреблението на вода и промените в земеползването.

Как сушата и безводието удрят здравето: основните пътища

Обикновено сме свикнали да коментираме сушата в контекста на икономическите загуби и неудобствата за бита, но тя има много по-дълбоки социални и здравни последици. 

Сушата оказва както преки, така и косвени вреди върху човешкото здраве. Сушата и недостигът на вода влияят върху здравето и благосъстоянието, защото създават повишена вероятност от възникване на болести, пренасяни от вода, храна и вектори; горски пожари и лошо качество на въздуха, както и продоволствена несигурност и недохранване. Сушата може също да стане предпоставка за други екстремни климатични събития, и свързаните с тях последици за здравето. Например, може да засили топлинните вълни и да доведе до по-голям топлинен стрес. Може също така да увеличи рисковете от наводнения или огнища на инфекциозни заболявания, когато след периоди на суша се появят обилни дъждове. 

Кои здравни рискове засягат най-силно България?

Когато водата е оскъдна, хората може да са принудени да използват замърсени водни ресурси или да ограничават хигиенните практики, което може да доведе до стомашно-чревни заболявания, кожни и очни инфекции, както и увеличава опасността от заболявания като холера.

Намаленото водоснабдяване за напояване и производство на храни също може да изложи хората на здравен риск, ако се използва непречистена вода за напояване на култури, което повишава риска от огнища на болести, предавани чрез храна. Хранително-преработвателната промишленост също е уязвима, тъй като недостатъчното водоснабдяване може да доведе до по-ниски хигиенни стандарти и повишен риск от болести, предавани чрез храна.

Засушаванията подсилват и пожарите, а те от своя страна водят до различни други здравни проблеми, като респираторни заболявания. Недостигът на вода означава и трудност или невъзможност за гасене на самия пожар.

Болести, предавани по вода

Сушите могат да влошат качеството на водата като стимулират растежа на патогени и увеличават концентрацията на замърсители във водоизточниците. Европейските страни обикновено имат добре регулирано и контролирано качество на общественото водоснабдяване, което най-вече предотвратява огнища на болести чрез доставка на безопасна питейна вода. 

Във водите за къпане обаче възникват микробиологични заплахи за здравето по време на сухи периоди, когато концентрациите на патогени (напр. вредни бактерии E. coli) се увеличават поради намалени нива и ниски дебити, по-високи температури на водата, по-ниски нива на кислород, повишени концентрации на сол и хранителни вещества и по-високи концентрации на патогени в речните корита и близките почви.

Различни патогени (включително вируси, бактерии и паразити) могат да причинят редица заболявания, предавани по вода, които предизвикват стомашно-чревни симптоми или кожни инфекции. Ниските нива във водните басейни и по-високите температури на водата засилват стратификацията във водите за къпане, т.е. разделяне на по-топлите и по-хладните водни слоеве, което благоприятства цианобактериите и цъфтежа на водорасли. Цианобактериите (най-вече в сладководни води) и водораслите (в морски води) могат да произвеждат токсини, които са вредни за хората чрез контакт с кожата, случайно поглъщане на замърсена вода за къпане или заразена питейна вода или морски дарове. Тези патогени могат да причинят дразнене на кожата и очите, алергични симптоми, стомашно-чревни заболявания, увреждане на черния дроб и бъбреците, неврологични разстройства и рак.

Болести, пренасяни от комари и кърлежи

Сушата влияе върху разпространението и числеността на вектори като комари и кърлежи, като потенциално увеличава риска от векторно пренасяни заболявания. По-малкото конкуренти и хищници и повече органичен материал в останалите застояли води по време на сухи периоди благоприятстват развитието на ларвите и растежа на популациите на комарите. 

По-специално за вируса на Западнонилската треска, недостигът на вода кара птиците (резервоарни гостоприемници) и комарите Culex (вектори) да се струпват около малкото останали водоизточници, често близо до населени места. Така вирусът се предава по-лесно и вероятността от огнища сред хората се увеличава.

Когато сушата влияе и на диетата 

Поскъпването на плодовете и зеленчуците заради сушите кара хората да преминават към по-нездравословна диета, свързана с развитието на хронични незаразни заболявания (като диабет тип 2, сърдечно-съдови, някои онкологични заболявания) и затлъстяване.

В България това е сериозен проблем, защото българските домакинства отделят по-голям дял от доходите си за храна в сравнение със средното за ЕС (35% при 21% в Европа). При хората под прага на бедност този дял е още по-висок, което прави продоволствената сигурност особено уязвима при засушаване и ценови шокове.

Когато водата изчезне, изчезват и работни места

Недостигът на вода не засяга само природата - той удря и пазара на труда. Проблемът се отразява както върху доходите на домакинствата, така и върху цели икономически сектори. В света около 78% от работните места имат някаква степен на водна зависимост, а 42% са значително зависими от водата.

Селското стопанство, енергетиката, туризмът и промишлеността зависят пряко от водните ресурси. Когато сушата намали производството, приходите спадат, а работните места се свиват.

Най-видим е ефектът в земеделието - загубата на реколта или добитък означава загуба на поминък за цели семейства. В България над 140 000 души работят в сектора „Селско, горско и рибно стопанство" - около 5% от заетите (по данни на НСИ за 2024 г.). Реалната зависимост вероятно е по-голяма, тъй като част от заетите остават извън официалната статистика.

Недостигът на вода влияе и косвено върху производителността. Лошото хранене, здравните проблеми или времето, отделяно за осигуряване на вода, намаляват работоспособността. Така сушата се превръща не само в екологичен, но и в икономически и социален риск.

Невидимата цена на сушата: психичното здраве

Сушата не засяга само реколтата и водните запаси - тя влияе и върху психичното здраве. Продължителната несигурност, финансовият натиск и загубата на доходи могат да доведат до тревожност, депресия и силен емоционален стрес.

Това се отнася особено за общности, чийто поминък зависи от метеорологичното време и следователно са уязвими към суша, като например фермерите и селските общности.

Загубата на реколта и измиране на добитъка не водят само до финансови щети, но и до усещане за несигурност, безсилие, социална изолация и страх от бъдещето. Засушаването се свързва с повишен риск от депресивни състояния и дори суицидни мисли сред земеделските производители. Икономическата несигурност се превръща в здравен риск.

Какви решения за борба със сушата и здравните ѝ ефекти съществуват?

Можем да разделим решенията на две нива: системни (държавни/общински) и индивидуални.

Системните решения включват разработването на специфични здравни индекси (подобно на тези за горещи вълни), които да предупреждават хората с респираторни и сърдечни заболявания при продължителна суша и запрашаване. 

Синята и зелената инфраструктура, като изграждане на градски паркове с водоеми, действат като „естествени климатици" и прахови филтри. Ремонтирането на старата водопреносна мрежа, възраждането на напоителните системи и внедряване на технологии за пречистване и повторно използване на т.нар. „сива вода" (от мивки и душове) за напояване намаляват загубите на вода и насърчават повторното ѝ използване. 

Сушите са сложни социално-екологични опасности, породени от комбинация от климатични, хидрологични, екологични, социално-икономически и културни фактори, и тяхното изучаване следва да бъде комплексно, като се използват усилията на специалисти от различни области и институции. Сушите се считат за най-скъпото, най-сложното, най-разрушителното и най-слабо разбираното явление, засягащо големи маси хора. В здравен аспект сушата е по-скоро подценявано явление, а рисковете са хетерогенни и зависят от взаимодействието между излагането на регионите на суши и други фактори, като например предишна уязвимост или социално-икономически статус на населението.

Изучаването на ефектите от сушите върху здравето е тема от актуален интерес, но са необходими повече изследвания относно това кои характеристики на сушите, както и кои мерки (индекси на сушите и времеви рамки) са най-добрият показател за идентифициране и оценка на специфичния риск за системите на човешкото здраве. Необходими са и по-добри познания за биологичните механизми, чрез които условията на сушата влияят на здравето, както и какви механизми на уязвимост са включени. По-прецизната информация ще позволи да се разграничат ефектите от сушите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. По-широките познания по тази тема ще бъдат от решаващо значение за прилагането на мерки за превенция и адаптация, намаляване на уязвимостите и смекчаване на потенциалните рискове при бъдещи климатични сценарии.

Тази статия е създадена като част от Тематичните мрежи на PULSE , европейска инициатива, която подкрепя транснационалното журналистическо сътрудничество. Текстът е резултат от партньорство между д-р Зорница Спасова и Катерина Топалова - журналист от Северна Македония, чиято работа е фокусирана върху екологични, социални и обществени теми, с особен акцент върху въздействието на климатичните промени и замърсяването.

В публикацията са използвани материали от:

• Справка за населените места с нарушено водоснабдяване, подадена от ВиКХ и ВиК операторите на обособените територии, периода 11.08.2025 - 17.08.2025 г.

• НИМХ, 2023, Променящият се климат на България - данни и анализи

• WBG, Continental Drying: A Threat to our Common Future, 2025

• Health Impacts of Drought

• НСИ: https://www.nsi.bg/statistical-data/168/543

• Суша и недостиг на вода, 2024 г.

• Топалова К., З. Спасова, Кога дождот станува коцка: земјоделство меѓу суша и оган, 2026 г. 

• Coral Salvador, Raquel Nieto, Sergio M. Vicente-Serrano, Ricardo García-Herrera, Luis Gimeno, Ana M. Vicedo-Cabrera. 2023. Public Health Implications of Drought in a Climate Change Context: A Critical Review. Annual Review Public Health. 44:213-232

• Coral Salvador, Raquel Nieto, Cristina Linares, Julio Díaz, Luis Gimeno, Effects of droughts on health: Diagnosis, repercussion, and adaptation in vulnerable regions under climate change. Challenges for future research, Science of The Total Environment, Volume 703, 2020 г.

• Bellizzi, S., Lane, C., Elhakim, M. et al. Health consequences of drought in the WHO Eastern Mediterranean Region: hotspot areas and needed actions. Environ Health 19, 114 (2020 г.).

• Матев С., Н. Николова, Н. Димитрова, В.Късова, Многогодишни изменения на валежите в районите на София и Черни връх, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски", Геолого-географски факултет, Книга 2 - География, Том 115-116

• Николова Н, К. Радева, С. Матев, М. Гера, Наблюдавана промяна във валежите и екстремни валежни месеци във високопланинските райони на България, сп. Atmosphere, 2026, 17 (1)